Решение № 431 от 19.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Плевен, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря М.И.И. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Гражданско дело № 20224400100015 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт Х.М. против Е. Р. М. от с. *********, с която са предявени искове по реда на чл.

422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 649/2021 г. по описа на ПлРС.

В ИМ Банката - ищец твърди, че на 09.07.2019 г. между Банката, в качеството на кредитодател и ответника Е. Р. М., в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление /наричан за краткост Договора/, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв., който е усвоен от кредитополучателя, като Договорът е сключен за срок от 120 месеца, т.е. до 09.07.2029 г.. Твърди се, че съгласно т. 8 от Договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е 5,60 % годишно, т.е. 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент /РЛП/, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ в размер на 0,180 %, който при отрицателна стойност 1 приема стойност нула и фиксирана преференциална добавка в размер на 5,420 % . Твърди се, че лихвеният процент се променя при промяна на РЛП при предпоставките посочени в Общите условия /ОУ/ на Банката, неразделна част от Договора, като минималният лихвен процент по кредита не може да бъде по-малко от фиксираната надбавка от 5,420 %.. Твърди се, че съгласно чл.

18.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска договорения лихвен процент се увеличава с надбавка в размер на 10 процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни, отстатъкът по кредита става предсрочно изискуем. Твърди се също, че съгласно Погасителния план, неразделна част от Договора кредиполучателят е следвало да заплаща ежемечно на 15-то число погасителна вноска в определен размер, като за периода от 15.07.2019 г. до 15.01.2020 г. кредитополучателят не е заплатил дължимите погасителни вноски в общ размер от 2 156,67 лв. и кредитът не е обслужван. Твърди се, че Банката е упражнила правото си по чл. 19.1 от ОУ да обяви кредитът за предсрочно изискуем, за което е подготвена покана - уведомление изх. № 1120-01963/28.10.2019 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на 03.12.2019 г., като изискуемостта на вземането е настъпила на 16.01.2020 г. . В ИМ се твърди също, че по подадено на 05.02.2020 г. заявление от Банката пред РС - Плевен е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на ПлРС и заявлението по чл.

417 от ГПК е уважено, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 06.02.2020 г. против ответника за сумите, както следва: сумата от 29 903,40 лв., представляваща главница, сумата от 845,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 16.01.2020 г., сумата от 34,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.07.2019 г. до 16.01.2020 г., сумата от 149,53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г., сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит, законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 621,04 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 213/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № ********* при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, но въпреки положените усилия за връчване на призовките за доброволно изпълнение ответникът не е намерен на адреса си и заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по ГПК.

2

Твърди се, че при тези обстоятелства на Банката е указано да предяви срещу длъжника установителен иск за вземането по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, което породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по исков съдебен ред. С ИМ при условие на евентуалност се прави заявление за предсрочна изискуемост на кредита, в който случай ИМ да се счита за покана за изпълнение, които ответника следва да заплати и съответно от връчването й да се счита изпаднал в забава. Твърди се, че в този случай ИМ има характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията на Банката за предсрочно изискуемата главница и датата на връчването й следва да се счита за дата на предсрочната изискуемост на кредита.

Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски.

По делото в срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника по молбата особен представител адвокат Й. Д. от П л А К . Особеният представител възразява, че ответникът не дължи претендираните суми по Договора, като оспорва ответникът да е усвоил паричната сума по кредита. Възразява, че кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК чрез връчване на писмено уведомление на длъжника, като според особения представител от представените по делото писмени доказателства не се установява длъжникът да е узнал за писменото уведомление на Банката.

Възразява връчването на ИМ на особения представител да има за последица пресрочна изискуемост на кредита, тъй като същият няма връзка с ответника и не може да му предаде за връчването на книжата. Възразява срещу размера на претендираните парични суми, като счита, че от изложеното в ИМ не става ясно как са определени претендираните суми за главница и лихви. Възразява, че Договора е нищожен, като сключен в противоречие с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, съдържащ нищожни клаузи и сключен в противоречие с добрите нрави.

Възразява, че се касае за потребителски кредит, сключен в нарушение на изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като договорът е сключен при използване на шрифт по-малък от 12 и липсват: конкретно /а не бланкетно/ посочване на условията за прилагането лихвения 3 процент по кредита, посочване на годишния процент на разходите /ГПР/ и начина на формирането му, респ. кои разходи са включени в него, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, липсва ясно разписана методика за изчисляване на формиране на ГПР по кредита. Възразява, че клаузата на договора относно размера на възнаградителната лихва е нищожна съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като договорения размер на лихвата е прекомерен и уговорен в нарушение на принципа на справедлиност и на добрите нрави. Възразява при условие на евентуалност, че с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при обявяване на договора за потребителки кредит за недействителен потребителят дължи връщане само на чистата получена сума, но не и възнаградителна лихва и други разходи по кредита.

В о.с.з. Банката – ищец не се представлява, но чрез депозираните писмени становища от юрисконсулт С. П. се установява, че ищецът поддържа предявените искове и претендира и направените по делото разноски.

Представя списък на разноските за заповедното и исковото производство.

Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител адвокат Й. Д. от ПлАК се представлява от същия и поддържа депозирания отговор и изложените в него възражения.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за родовата и функционална подсъдност на спора.

При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът 4

„БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт Х.М. е предявил против Е. Р. М. обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, които са допустими, и следва да бъдат разгледани по същество. Същите са предявени от активно легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на ПлРС против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по заповедта за незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово подсъден на окръжен съд.

Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, предявени от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София против Е. Р. М. за установяване съществуването на вземанията на Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 370/06.02.2020 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 649/2021 г. по описа на ПлРС общо за сумата от 31 052,24, както следва:

Иск за сумата от 29 903,40 лв., представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;

Иск за сумата от 845,04 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 16.01.2020 г.;

Иск за сумата от 34,27 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 23.07.2019 г. до 16.01.2020 г.;

Иск за сумата от 149,53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г.,

Иск за сумата от 120 лв., представляваща направени разходи при изискуем кредит.

Не се спори между страните, а видно и от приложеното към доказателствата ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на ПлРС, че Банката – ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 05.02.2020 г. в ПлРС против ответника като длъжник, към което като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за текущо потребление от 09.07.2019 г. , договор за кредит за текущо потребление от 09.07.2019 г. между ищеца и ответника, 5 ведно с Общи условия, погасителен план и приложения № 2 и № 3, заявка за ползване на преференциален лихвен процент от ответника, покана уведомление изх. № 11-20-01963/28.10.2019 г., ведно с писмени доказателства от ЧСИ за връчването й. Установява се, че въз основа на заявлението и представените със същото документи ПлРС е издал заповед за незабавно изпълнение № 370 от 06.02.2020 г. по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на съда, с която разпоредил на ответника да заплати на Банката – ищец парични суми, както следва: сумата от 29 903,40 лв., представляваща главница, сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, сумата от 845,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 16.01.2020 г., сумата от 34,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.07.2019 г. до 16.01.2020 г., сумата от 149,53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 621,04 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение като е посочил, че вземанията на Банката произтичат от извлечение от счетоводните книги към 04.02.2020 г., издадено въз основа на договор за текущо потребление от 09.07.2019 г.. Установява се, че на 12.02.2020 г. Банката – ищец е снабдена с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на ПлРС.