Решение № 238 от 08.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500324 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 71/ 15.02.2023г . по гр. д. №70/2021г. ОС- Велико Търново е осъдил ЗД „ЕВРОИНС“АД, гр. София, ЕИК: 121265113, да заплати на П. Б. М., ЕГН: **********, гр. Горна Оряховица, *************, сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие на 18.07.2020г. в гр. Велико Търново, ул.

„Магистрална“ № 40, при което е загинал съпругът на ищцата М. Д. М., ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 27.08.2020г. до окончателното му заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, 51 и 52 ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата от присъдената сума до претендираните 150 000 лв., както и за законна лихва за периода от 25.07.2020г . - 27.08.2020г., като неоснователен в тази му част.

Със същото решение съдът е осъдил ЗД “ ЕВРОИНС“ АД, гр. София, ЕИК121265113, да заплати на М. М. М., ЕГН: **********, гр. Горна Оряховица, *************, чрез нейната майка П. Б. М., ЕГН: **********, сумата от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие на 18.07.2020г. в гр. Велико Търново, ул.

„Магистрална“ № 40, при което е загинал баща й М. Д. М. и сумата от 1 050 лв. обезщетение за имуществени вреди- имотна загуба в размер на дължимата от баща й издръжка за времето от 18.07.2020г. до 27.01.2021г., ведно със законната лихва по чл. 86 З З Д върху всяко от вземанията, считано от 27.08.2020г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, 51 и 52 ЗЗД, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдената сума до претендираните 1

150 000 лв., както и за законна лихва за периода от 25.07.2020 г.- 27.08.2020г., като неоснователен в тази му част.

Със същото решение съдът е прекратил производството по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- имотна загуба за М. М., изразена в невъзможност да получава дължимата от баща й издръжка за периода от 27.01.2021г. до навършване на пълнолетие, претендирано в размер на сумата от 92 305,50 лв. и за законна лихва върху тази сума, на основание чл. 2 от ГПК.

Присъдени са и разноски:

ЗД „ЕВРОИНС“ АД, е осъдено да заплати: по сметка на съда сумата от 6 442 лв., държавна такса върху присъдената сума и сумата от 538 лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; на П. Д. К., адвокат от гр. София, ********, сумата от 11 092 лв., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

П. Б. М., ЕГН: **********, гр. Горна Оряховица, *************, е осъдена да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121265113, сумата от 945 лв., разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

С определение №477/03.05.2023г. по реда на чл. 247 и чл.248 ГПК, съдът е: отхвърлил искането на ищците, чрез адв. К., против ЗД “ЕВРОИНС“ АД, гр. София, с което по реда на чл. 247 от ГПК претендират отстраняване на твърдяна да съществува очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение като се посочи, че пълният размер на предявените с исковете им вземания възлизат на по 220 000 лв., като неоснователно; отхвърлил искането на П. Д. К., адвокат от гр. София, ********, против ЗД „ЕВРОИНС“ АД, гр. София, с което се търси изменение на решението по делото в частта за присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

В законният срок решението по делото и определението по чл.247 и 248 ГПК са обжалвани от адв. К.- пълномощник на П. Б. М. и М. М. М..

Във въззивната жалба срещу решението се излагат съображения, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на всяка от ищците е занижен и неправилно е прието съпричиняване от страна на пострадалият в размер на 50%. Съдът ценил само част от доказателствата по делото, не обсъдил свидетелските показания и съдебно- психологическата експертиза, не обсъдил подробно трите САТЕ и коя от тях кредитира. Неправилно било прекратено производството по иска за издръжка за периода от 27.01.2021г. /завеждане на исковата молба/ до навършване пълнолетие на детето, претендиран в размер на сумата от 92 305.50 лв. и за законна лихва върху тази сума на основание чл.2 ГПК, с мотив, че касае бъдещи права. Не следвало да се кредитира първоначалната САТЕ от инж. С. И., оспорена поради некомпетентност на вещото лице и повторната САТЕ от инж. Н. Н. , която също била оспорена и ползвала инфор мация и данни вън от преписката по делото- от досъдебното производство. Съдът не обсъдил възможността за предотвратяване на ПТП от водача на автомобила , а ищцовата страна оспорила експертизите в частта по отношение предотвратимостта на удара от страна на водача на мотоциклета . Не следвало да се кредитират показанията на водача Симеон Попов в частта, че е подал ляв мигач и нямало никакви превозни средство зад него и срещу него, че се престроил най- вдясно преди маневрата, тъй като съставлявали защитна теза и 2 свидетелят бил заинтересован. Водачът на лекия автомобил извършил множество нарушения на правилата за движение, а починалият евентуално само едно- движение с неразрешена скорост, поради което приносът на двамата не бил еднакъв. Дори да се приеме наличие на принос следвало да е в толкова малък обем, че да не се отразява на обезщетението. Ниският размер на определените обезщетения за неимуществени вреди не отчитал лимитите на застрахователните обезщетения и не бил съобразен с обезщетенията в съдебна практика от същия вид и за същия период . Съдът неправилно прекратил производството по иска за издръжка за периода от 27.01.2021г.

/завеждане на исковата молба/ до навършване на пълнолетие. Нямало пречка за присъждане на обезщетение за бъдещ период, което да бъде платено еднократно, след като са се осъществили вече основанията за възникване на това обезщетение и е налице основание да бъде определен размера му за бъдещ период. При определяне размера на месечната издръжка съдът не обсъдил свидетелските показания за получаван по- висок доход от посоченият в трудовият договор от пострадалия и ноторният факт, че в България често лицата не са осигурявани на реално получавания от тях доход.

Претендирано е да се отмени частично постановеното решение и да се уважат предявените искове, съответно за сумата от 150 000 лв. за П. М. и 150 000 лв. за М. М., т.е. за по още 70 000 лв. за всяка от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 27.08.2020г. до окончателното изплащане, да се уважи предявения от М. М., чрез нейната майка, иск за имуществени вреди за сумата от 93 355.50 лв., т.е. за още 92 305.50 лв. за причинените й имуществени вреди, представляващи нейната издръжка от деня на ПТП 18.07.2020г. до навършване на пълнолетие 03.01.2035г., ведно със законната лихва считано от 27.08.2020г. до окончателното изплащане.

Претендира се да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

За да постанови съдебният си акт, ОС- Велико Търново е изложил съображения, че за ищците- съпруга и дъщеря на починалия, загубата на възможно най- близкия човек води до особени страдания, значително надхвърлящи обичайните, предвид и от етапа на живота им, характерен с основополагаща роля на мъжа в семейството. Първата инстанция е направила извод, че ищците имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД от загубата на близък човек и е определила същото в размер на 160 000 лв. за всяка от тях. С оглед установеното съпричиняване от страна на загиналия М. М. при настъпване на ПТП, размерът на обезщетението е редуциран съобразно изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 80 000 лева- тъй като съгласно изслушаната и приета по делото като доказателство автотехническа експертиза водачът на мотоциклета се е движел с превишена скорост и по този начин е допринесъл за настъпване на процесното ПТП- мотоциклетистът е можел да избегне удара с автомобила, ако се е движел с максимално разрешената за участъка скорост, поради което е налице равен дял в причинния процес, довел до произшествието и фаталните му последици.

Решение № 71/ 15.02.2023г . по гр. д. №70/2021г. на О С - Велико Търново в частта, в която предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди са уважени за сумата 80 000 лева за всяка от ищцитепо предявени частични искове в размер на 150 000 лева от 220 000 лева; в частта, в която са присъдени имуществени вреди 1050 лева за периода 3

18.07.2020г.- 27.01.2021г., ведно със законната лихва от 27.08.2020 година ; както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода 25.07.2020г.- 27.08.2020г., като необжалвано е влязло в законна сила.

Апелативен съд Велико Търново, като вез предвид доказателствата по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Ищците П. Б. М. и М. М. М. са претендирали присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а втората и за имуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на М. Д. М.- съпруг на първата и баща на втората, настъпила на 18.07.2020г. в резултат на ПТП: на 18.07.2020 година в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 40, мотоциклетистът М. Д. М. се блъска със завиващ в обратна посока автомобил „Опел Зафира“ рег.№ ВТ54****, упрвляван от С. Г. П., като в следствие на настъпилото ПТП получил несъвместими с живота травми. В исковата молба са въведени твърдения за семейни отношения изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа между ищците и починалият, на които е основана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- съпрузите създали сплотено и задружно семейство, имали общи планове, отглеждали заедно детето си, помагали си един на друг.

Загубата на съпруг и баща се отразявала изключително негативно на здравословното и емоционалното състояние на ищците, търпели много болки и страдания от трагедията в семейството.

Не се спори по делото наличието на застрахователна полица „гражданска отговорност“ на МПС „Опел Зафира“ рег.№ ВТ54****, валидна към датата на ПТП, с посочената застрахователна компания.

От приетите пред първоинстанционния съд заключени я на автотехническат а експертиза /основна и две допълнителни/, са установени фактите относно механизма на настъпилото на 18.07.2020г. ПТП: водачът на л.а."Опел Зафира" е предприел маневра завиване в обратна посока, която от техническа гледна точка не е разрешена; мотоциклетистът от ПТП, се е движил след последният от 4 други мотоциклетисти, като при наличие на пътен знак В26 - 40 км/ч. е управлявал със скорост 84 км.ч. Причините за настъпване на процесното ПТП, както е посочено в основната и допълнителните експертизи, са: предприетата от водача на лекия автомобил маневра за завиване в обратна посока, на място където това е забранено с пътна маркировка М15, извършена в условията на ограничена видимост към насрещно движещия се мотоциклетист; движението на мотоциклетиста към мястото на ПТП със скорост много по- висока от разрешената за пътния участък, която лишава мотоциклетиста от съществуващата възможност при движение на мотоциклета със скорост равна и по- ниска за пътния участък- 40 км.ч. да преустанови движението преди настъпване на ПТП и да го предотврати.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява причинно- следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртта на водача на мотоциклета.

От заключението на съдебно- психологичната експертиза се установява, че непосредствено след узнаване за смъртта на съпруга й П. М. изпаднала в състояние на остра стресова реакция продължила няколко дни, а към момента 4 се наблюдава протрахирана депресивна реакция- подписнатост, тревожност, затруднение при ежедневните дейности, като лицето е застинало във първа фаза на траура- отричане и гняв. Степента на преживяване е намаляла в сравнение с предходните месеци след събитието. Вещото лице е посочило, че детето към момента е твърде малко и няма осъзнаване още на случилото се , децата много по- лесно преминават през тези преживявания , но при всички случаи е налице травма- след години ще пита за баща си и ще започне да осъзнава при общуването си с други деца.