Решение № 9944 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9944 гр. С, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б М при участието на секретаря И Т като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20231110116862 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т С” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата има качеството на собственик при равни квоти на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М“, бл. ***, ***, *** и е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на Д. Г. Я. с ЕГН:**********, че дължи на „Т С” ЕАД сумата от 1 709,14 лева, от които: 1486,45 лева - главница за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., 171,63 лева - мораторна лихва за периода 15,09.2019г. до 22.02.2022г„ ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“: 43,79 лв. - главница за периода 01.07.2019г. до 30.04.2021г., 7,27 лв.

- мораторна лихва за периода 31.08.2019г. до 22.02.2022г„ ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл, 410 ПК до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Г. Я. чрез назначения от съда особен 1 представител, изразява становище за неоснователност на исковете. Счита за недоказано наличие на облигационно правоотношение между страните. Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.

Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Представен е договор за покупко –продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от 05.08.2003г., с който ответницата е купила топлоснабдения имот. Установява се, че преди тази дата ответницата е подала заявление-декларация до за откриване на партида за доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот на 27.09.2002г.

Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответницата, която има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла н а чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град С, одобрени с Решение № *** г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.

2

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 1950,86лева главница, 171,63лева лихва за забава и 7,27лева лихва върху главницата за дялово разпределение.

Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените в исковата молба размери.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение № ****г., постановено по т.дело № ***г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 04.03.2022г.

Съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не се е погасило нито едно от процесните вземания, поради което възражението е неоснователно.

3

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1339,27лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Т С“ ЕАД с ЕИК

**** срещу Д. Г. Я. с ЕГН:**********, искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. Г.

Я. с ЕГН:********** дължи на „Т С” ЕАД сумата от 1 709,14 лева, от които:

1486,45 лева - главница за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., 171,63 лева мораторна лихва за периода 15,09.2019г. до 22.02.2022г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. до изплащане на вземането, за услугата дялово разпределение 43,79 лв. - главница за периода 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. до изплащане на вземането, 7,27 лв.

- мораторна лихва за периода 31.08.2019г. до 22.02.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Г. Я. с ЕГН:**********, да заплати на „Т С“ЕАД с ЕИК **** направени разноски в исковото и заповедното производство в размер на 1339,27лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4