Решение № 35 от 16.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Перник, 16.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20211720103216 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, чрез адв. Р.М., срещу ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“, представлявано от Р.И.М., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1142,50 лева, представляваща неплатена главница за доставена електрическа енергия за периодите месец ноември 2017 г. и първи декември 2017 г. по договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 12.10.2016 г., сумата от 342,78 лева, представляваща договорна неустойка в размер на законната лихва за забава за периода 14.01.2018 г . д о 15.02.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 260390/17.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 635/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.

Ищецът твърди, че въз основа на постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, е придобил вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу ответника, произтичащи от доставка на електрическа енергия. Поддържа, че на 12.10.2016 г. между „Фюч ъ р Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“ бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по силата на който било уговорено, че продавачът продава на купувача активна нетна електрическа енергия на цена в размер на 85,12 лева на МВт/час и предоставя услугите "Отговорност за балансиране" и “Прогнозиране на потреблението“, като изготвя 1 прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника, а срещу това купувачът дължи да заплаща уговорената по договора цена за доставените количества електрическа енергия. Сочи, че „Фю ч ъ р Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е издавал фактура на клиента за стойността на доставената електрическа енергия за периода от първо число на месеца до последно число всеки месец. Навежда доводи, че за периодите месец ноември и първи декември 2017 г. продавачът бил доставил електрическа енергия, за което била дължима сумата от 1142,50 лева. Посочва, че в договора е предвидено плащането за доставената на продавача електрическа енергия да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Излага съображения, че тъй като задължението не било платено в срок, на основание чл. 11, ал. 5 от договора ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 342,78 лева, представляваща договорна неустойка в размер на законната лихва за забава за периода о т 14.01.2018 г.(датата, следваща датата на падежа) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“, чрез пълномощника адв. Р.П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Твърди, че не е ползвал услуга за доставка на електрическа енергия от „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) в процесния период, като поддържа, че поради преустановяване на дейността на „Фючър Енерджи“ ООД сключеният между тях договор се е прекратил, като преди прекратяването всички дължими от ответника суми по договора са били заплатени. Прави възражения за погасяване по давност на вземанията, като счита, че е приложима 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД. Претендира разноски.

Със становище с вх. № 8236/12.10.2021 г., подадено от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, чрез адв. Р.М., ищецът намира наведените в отговора на исковата молба доводи за неоснователни. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност поради спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, във вр. параграф 13 ЗИДЗЗ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Представено е постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав от което се установява, че на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД са възложени имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), а именно: вземания към клиенти за доставена на ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика. Отбелязано е, че постановлението е влязло в сила на 29.01.2021 г.

Приети като писмено доказателство са части от пазарна оценка на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти– страница 12, 68 и 84.

От договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 9000101/12.10.2016 г., сключен между ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“, в качеството на клиент и „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), в качеството на търговец се установява, че търговецът се задължава да бъде координатор на балансираща група и да достави, а клиентът да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измервана в точките за измерване, в срока и при условията, уговорени в договора. В него не е посочен обект на доставка на ел. енергия.

Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като съгласно чл. 12, ал. 1 от общите 2 условия към него договорът се е прекратил с изтичане на срока му на 12.10.2017 г.

Договорът е частен диспозитивен документ, които е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните от обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Представени са фактура № 1000121209/30.11.2017 г. и фактура № 1000128219/31.12.2017 г., издадени от „Фючър Енерджи“ ООД, за доставена на ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“ по договор № FE9000101/12.10.2016 г. електрическа енергия съответно за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. на стойност 1107,12 лева и за периода от 01.12.2017 г.- изравнителна сметка на стойност 35,98 лева.

В писмо вх. № 8077/08.10.2021 г. от "Електроразпределение Север" АД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че няма данни ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“ да е било клиент за обект, присъединен към електрическата мрежа на дружеството за периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г.

В писмо вх. № 8351/13.10.2021 г. от "Електроразпределение Юг" АД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че след извършена проверка в клиентската база данни на "Електроразпределение Юг" АД не са открити обекти на ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“ на лицензионната територия на дружеството.

С писмо вх. № 8719/19.10.2021 г. от " ЧЕЗ Разпределение България" АД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК са представени в табличен вид данни за точките на доставка на електрическа енергия за обекти на ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“ за периода месец ноември 2017 г. и първи декември 2017 г. при доставчик на електрическа енергия „Фючър Енерджи“ ООД. Видно от приложената към писмото таблица, з а ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“ е регистриран обект 32Z103001115307Н, при доставчик „Фючър Енерджи“ ООД за периода 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., като консумацията за отчетен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. е в размер на 8299 kWh, а за отчетен период от 01.12.2017 г. до 01.12.2017 г. е в размер на 276 kWh.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Приложено е ч.гр.д. № 635/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД с вх. № 263702/15.02.2021 г., е издадена заповед № 260390/17.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЕТ „РУМЕН ИВАНОВ-МИЛАНОВ“ за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е придобил твърдените вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу ответника по силата на влязло в сила постановление за възлагане; 2) наличието 3 на валидно сключен договор о т 21.08.2015 г. за покупко-продажба на електрическа енергия между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника, който е бил действащ към процесния период; 3) „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) в качеството си на продавач да е доставило твърдените количества електрическа енергия за процесния период на твърдяната стойност.

Предвид представеното по делото постановление за възлагане в несъстоятелността следва да се има предвид, че съдът по несъстоятелността упражнява служебно контрол за законосъобразност на процедурата по осребряване от започването на публична продан до н е й н о т о приключване. Съдът по несъстоятелността санкционира проданта двукратно – веднъж в началото, като дава разрешение за нейното провеждане, и втори път чрез издаването на постановлението за възлагане.

Правните последици възникват с издаването на постановлението за възлагане от съда, като същите се проявяват в зависимост от това дали съдът по несъстоятелността обяви проданта за станала или не. След внасянето на цената от страна на купувача съдът по несъстоятелността се произнася и съответно издава постановление за възлагане, като възлага вещта или правото на купувача – арг. чл. 717з ТЗ, респ. отказва да издаде такова постановление.

Ефектът на постановлението за възлагане е транслативен от датата на издаването му, като купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имуществото (в това число и вземането) съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Оттук се налага изводът, че се касае за деривативно придобивно основание. Ето защо, според нормата на чл. 717л, ал. 2 ТЗ от тази дата рискът от погиване на имуществото преминава върху него, като придобитите от трети лица права не могат да се противопоставят на купувача, ако не могат да се противопоставят на длъжника по арг умент от чл. 717з, ал.

2, изр. 2 ТЗ. Условие за проявлението обаче на този ефект е, че придобитите от третите лица права да не може да се противоставят на кредиторите на несъстоятелността – арг. чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 717л, ал. 4 ТЗ, които норми приравня ват последиците на продажбата по главата 46 от ТЗ на тази по ГПК, както и влизането в сила на постановлението. В тази насока следва да се отбележи, че нормата на чл. 717к ТЗ не променя извода на съда, доколкото оригинерното придобиване касае единствено движими вещи, но не и вземания като вид притезателни субективни права.

С оглед гореизложеното предвид субсидиарното приложение на ГПК, че постановлението за възлагане на право на вземане има сходен ефект на този по чл. 510 ГПК – възлагането за вземането за събиране. Налице е форма на т. нар. "принудителна" цесия, поради което и ответникът може да черпи права срещу цесионера, каквито е имал срещу цедента – арг. чл. 99 ЗЗД.