Решение № 167 от 26.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Смолян, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500182 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 11/11.02.2025 г. по гр. д. № 126/2024 г. Златоградски районен съд е отхвърлил предявения на основание чл. 200 от КТ иск от С. Р. Х. срещу „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД гр. Златоград, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от ексцес на професионалното му заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви със слухова загуба за ляво ухо 100дб и за дясно ухо 92дб – пълна загуба на слуха/глухота – невъзможност да чува – 91 %“, а именно за присъждане на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 07.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на неимуществени вреди, претърпени от ексцес на професионалното му заболяване „Силикоза І-ви стадий.Дифузна фиброза – 20 %“, а именно за присъждане на сума в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2016 г. до окончателното й изплащане – като неоснователен и недоказан; ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 620 лева, а в полза на РС – Златоград разноски в размер на 1 000 лева за експертизи.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът 1

С. Р. Х., чрез пълномощник адв. В.Р., с оплаквания че е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Във въззивната жалба се сочи, че след изслушване на вещите лица по двете съдебно-медицински експертизи от ищцовата страна е направено възражение да не бъдат приети и да се определят други вещи лица, специалисти в съответните области – специалисти – лекари /вещи лица/ по професионални заболяване; съдът отхвърлил искането с мотиви, че ексцеси се констатират с експертни решения и вещите лица не могат да правят такива установявания. Във връзка с това се твърди в жалбата, че практиката на ВКС е категорична, че това обстоятелство може да бъде установено и със съответната медицинска експертиза, с приложена медицинска документация и други доказателства. Прави се позоваване на практика на ВКС.

Твърди се, че вещото лице д-р Ш. не е обяснила защо в ЕР на ТЕЛК е даден по-висок процент на ТНР за заболяването „Силикоза І-ви стадий; дифузна фиброза“, което обстоятелство е могло да бъде установено само при дадено заключение от вещо лице – лекар специалист по професионални заболявания. Сочи се, че д-р К.Х. със специалност „съдебен лекар“ не е извършила личен преглед на ищеца, не е извършила съответните аудиометрични замервания.

Твърди се, че с оглед обстоятелството, че СМЕ по гр. д. № 143/2016 г. дава заключение, че ХОББ и други придружаващи заболявания са усложнения на основното заболяване – силикоза, е следвало съда с допълнителна или нова задача на СМЕ да установени кое е вярното.

Твърди се, че с решението о гр. д. № 64/2018 г. е установено наличието на професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви“, което заболяване към онзи момент се е характеризирало със силен дразнещ шум двустранно, прогресивно намален слух на двете уши, силен световъртеж, нестабилно равновесие и главоболие, засилено затруднение на комуникацията с други хора, то към настоящия момент това заболяване се характеризира със слухова загуба на ляво ухо 100 дб и за дясно ухо 92 дб – пълна загуба на слуха – невъзможност да чува, невъзможност за слухопротезиране, поради което е необяснимо защо вещото лице приема, че няма усложнения, респективно ексцес на заболяването.

Прави се оплакване, че съдът не е взел под внимание решенията /доказателствата/ по горецитираните две дела; тъй като иска е за ексцес, това предполага да бъде изследвано обстоятелството има ли усложнения в признатите две професионални заболявания след влизането в сила на решенията по предходните дела.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени исковите претенции.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответникът „Родопи еко проджектс“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С.Д., с който се 2 оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

В отговора се излагат твърдения за липса на медицинско състояние на ексцес при ищеца. В тази връзка се сочи, че практиката, на която се позовава жалбоподателя, касае доказването на ексцес от трудова злополука; прави се позоваване на разпоредбите на чл. 61 – 63 от КСО, на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г.

По-нататък в отговора се излагат доводи, че увеличения процент на нетрудоспособност с последното ЕР н ТЕЛК се дължи на промяна в Наредбата за медицинската експертиза, която промяна е наложила и преосвидетелстване на ищеца през 2024 г.

Твърди се, че не е налице констатирана промяна в здравословното състояние на ищеца; дори и да се констатират нови болки и страдания, то същите не са обусловени от професионалните заболявания, а са породени от други заболявания, които не съвпадат с професионалните.

Прави се позоваване на заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Сочи се, че липсват по делото твърдения на ищеца или акт на органите на медицинската експертиза, които да обосноват наличие на състояние на ексцес от сочените професионални заболявания, считано от 2016 г. до настоящия момент.

По-нататък в отговора се развиват доводи за липса на причинна връзка между търпените вреди и професионалните заболявания и несъответствие на претендираното обезщетение с критериите за справедливост и съдебната практика. При условията на евентуалност се развиват доводи за завишеност на размера на претендираното обезщетение.

Също в условията на евентуалност се излагат доводи във връзка с направените възражения за съпричиняване и относно обема на отговорността на работодателя по чл. 200 ал. 3 от КТ; поддържа се и възражението за изтекла давност.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано; претендират се разноски.

В съдебно заседание за ищеца пълномощникът му адв. В.Р. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия пълномощникът му адв. Д. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

С Решение № 169/13.11.2018 г. по гр. д. № 64/2018 г. на РС – 3

Златоград, потвърдено с Решение № 100/20.03.2019 г. по гр. д. № 28/2019 г. на ОС – Смолян, „Горубсо Златоград“АД е осъдено да заплати на С. Р. Х. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота и възможност за слухопротезиране“ сумата от 10 000 лева, ведно със законна лихва от 26.11.2015 г.

С Решение № 188/24.11.2016 г. по гр. д. № 143/2016 г. на РС – Златоград, потвърдено с Решение № 155/05.04.2017 г. по В. гр. д. № 80/2017 г. на ОС – Смолян, „Горубсо Златоград“ АД е осъдено да заплати на С. Р. Х. на основание чл. 200 ал. 1 от КТ обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на професионално заболяване „Силикоза – дифузна фиброза“, констатирано с ЕР на ТЕЛК № 003021/05.12.2014 г. и № 003264/26.11.2015 г., в размер на 8 500 /осем хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2014 г.

Твърди се в исковата молба, че и при двете заболявания с установен професионален характер е настъпило усложнение, обективирано в:

1. С Експертно решение № 0785/17.03.2022 г. на ТЕЛК на ищеца са ищеца са признати две професионални заболявания – „Двустранен неврит на слуховите нерви – степен на практическа глухота – 60 % и „Силикоза – І стд. – дифузна фиброза“ – 10 %; общо 68, 6 % трайна намалена работоспособност; 2. С Експертно решение № 90054/24.01.2024 г. на ТЕЛК на ищеца са признати професионални заболявания: „Двустранен неврит на слуховите нерви със слухова загуба на ляво ухо 100дБ и за дясно ухо 92дБ – пълна загуба на слуха/глухота – невъзможност да чува – 91 % /с пожизнен срок/, „Вибрационна болест от локално вибровъздействие втора към първа степен /10 % и „Силикоза – І ст. Дифузна фиброза – 20 %“.

В исковата молба се прави съпоставки на ЕР от 26.11.2015 г. /което е основание за претенцията по гореописаните дела/, ЕР от 17.03.2022 г. и на ЕР от 24.01.2024 г., като се сочи, че по отношение заболяването „двустранен слухов неврит“ е налице увеличение на процента ТНР от 60 % ТНР през 2022 г. на 91 % през 2024 г., т.е. със 31 %; по отношение заболяването „силикоза – дифузна фиброза“ се сочи, че е налице влошаване, което се потвърждава и от увеличението на процента ТНР за това заболяване от 10 % на 20 %, т.е. с 10 %.

Твърди се, че след освидетелстването на ищеца през 2015 г. симптомите, съпътстващи професионалните заболявания са се засилвали, уличавала се е силата, интензитета, честотата на поява на болки и страдания.

Така за заболяването „двустранен неврит на слуховите нерви“ от силен дразнещ шум двустранно, прогресивно намален слух на двете уши, силен световъртеж, нестабилно равновесие и главоболие, засилено затруднение за комуникация с други хора, нестабилност и т.н., към момента същото се характеризира със слухова загуба на ляво ухо 100дБ и з дясно ухо 92дБ – пълна загуба на слуха – невъзможност да чува, с невъзможност за слухопротезиране; практическа глухота на двете уши. За заболяването 4

„силикоза – дифузна фиброза“ се сочи, че от лесна умора, засилващ се задух, кашлица и други, както и от възможността му да упражнява тежък физически труд, като болки и страдания, към момента същите са вече систематична, задушаваща кашлица независимо от сезоните в годината; силни спазми и задушаване в гърдите, тежък болков-съдов синдром на белите дробове; от това са получени допълнителни усложнения, като придобита ХОББ усложнена бронхиектазна аболест – 50 %, хипертоничцно сърце – 30 %; невъзможност да упражнява какъвто и да е физически труд, трудно предвижване по какъвто и да е терен поради липса на въздух в белите му дробове; нарушени контакти с други хора, нарушен сън през нощта поради задушаване и кашлица с отделяне на храчки.

Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р З. Ш., дава заключение, че при ищеца за времето от постановяване на ЕР от 26.11.2015 г. до ЕР от 24.01.2024 г. липсва влошаване на признатото професионално белодробно заболяване. Вещото лице се позовава на Епикриза от КПЗ № 127/20.07.2023 г., в която е отразено, че пациентът /ищецът/ е постъпил за оценка на динамиката на признатото професионално белодробно заболяване и становището на Колегуима към КПЗ, след осъществени лабораторни, функционални изследвания, компютърна томография с висока резолюция, консултации с кардиолог, е че липсва динамика на признатото професионално белодробно заболяване. Определянето на по-висок процент ТНР – 20 % в ЕР от 24.01.2024 г. за професионалното заболяване на ищеца „Силикоза І ст. Дифузна фиброза“ е резултат не от влошаване състоянието на това заболяване, а от изменения в нормативната уредба. Вещото лице д-р Ш. сочи, че не са налице отразени в медицинските документи на КПЗ съпътстващи заболявания, възникнали вследствие на усложняване на професионалното заболяване на ищеца „силикоза“.

Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х., дава заключение, че в представената по делото медицинска документация, диагнозата „двустранен слухов неврит, двустранна слухозагуба, глухота“ е поставена през 2014 г. при болнично пролежаване в Клиника по професионални заболявания, белодробно отделение при УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД гр. София, като същата е с признат професионален характер; не е извършена аудиометрия. Сочи се, че в представената медицинска документация са налице два резултат от проведени аудиометрии – през 2021 г. и през 2023 г., като и двете показват еднакви стойности на слуха – двустранно приемно намаление на слуха – за ляво ухо 100 Дб и за дясно ухо – 92 Дб.