Решение № 1039 от 29.09.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Пазарджик, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20225220103320 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 14, като производството е продължило по реда на чл.227 ГПК с участието на новоконституирания ищец „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 против А. Х. Ч., ЕГН ********** от с. ....................., общ. Пазарджик, ул. .........................., като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 6242,71 лева - главница по договора за кредит, 6764,40 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.01.2021 г. до 20.04.2025 г., 731,23 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.

С протоколно определение от 14.09.2023 г. съдът е конституирал по реда на чл.227 ГПК като ищец „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749.

Ищецът твърди, че с ответника е обвързан от валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит №PLUS-17297612, сключен на 16.09.2019г. Страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на 1 договора до 20.04.2025 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница.

Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 273,43 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Посочва, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината имала 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Твърди, че сумата, предмет на договора, била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

Сочи, че в чл.5 от договора било уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Между страните било сключено споразумение за отсрочване на погасителните вноски по договора, вследствие на което размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се изменяли съобразно погасителен план, обективиран в споразумението.

Годишният процент на разходите останал непроменен, като лихвата начислена съгласно договора и останала непогА.а по време на гратисния период, била добавена по равно към вноските в погасителния план към споразумението.

Твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита, като били погА.и 8 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.02.2021 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1362/2022 г. по описа на РС Пазарджик.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

Прави изявление, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на 2 кредита за предсрочно изискуем.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител – адв. К. А. от АК Пазарджик представя писмен отговор.

Оспорва компетентността на българския съда да разреши спора съгласно Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, предвид вероятността ответникът да има обичайно местоживеене в друга държава членка на съюза. Оспорва представителната власт на пълномощника на ищеца по делото при твърдение, че пълномощното не изхожда от законния представител на дружеството. Оспорва претендираното от ищеца вземане по основание и размер.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от назначения му особен представител – адв. К. А. от АК Пазарджик, който моли съда да прекрати производството поради некомпетентността на българския съда да разреши спора. По същество моли да се отхвърли исковата претенция.

По възражението за недопустимост на исковата претенция поради некомпетентност на българския съда да разреши спора съдът се е произнесъл в проведеното открито съдебно заседание на 20.04.2023 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17297612 от 16.09.2019 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е предоставило на ответника кредит в размер на 6000 лева, като сумата била отпусната от кредитора за срок от 60 месечни вноски, всяка от вноските в размер на 254,28 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 46,49 % и годишния лихвен процент – 36,77 %, посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че общата сума на плащанията на ответника е в размер на 15 256,80 лева, в която е включена такса ангажимент в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 2016,00 лева.

В договора е инкорпориран и погасителен план, в който е посочено, че първата дължима вноска е на 20.10.2019 г., а последната на 20.09.2024 г..

От представеното от ищцовата страна писмено доказателство – платежно нареждане №000005523447 от 17.09.2019 г. се установява, че от името на ищцовото дружество по банковата сметка на ответника е преведена сумата от 5790 лева като за основание на превода е посочено „съгл. договор PLUS-17297612“.

От приетото по делото като писмено доказателство споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договор за потребителски паричен кредит номер PLUS-17297612 от месец юни 2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие заплащането на месечните погасителни вноски №6, 7, 8, 9, 10 и 11 по договора да се отложи за срок от шест месеца. Вследствие отлагането на посочените вноски, срокът на кредита се удължава със 3 срока на гратисния период. Видно от приложения към споразумението погасителен план и съгласно уговореното между страните, размерът на месечните погасителни вноски се променя на 273,43 лева и крайният срок за изпълнение на задълженията по договора се удължава, като последната дължима вноска е на 20.04.2025 г. Уговорено е, че вследствие на промените общата дължима сума на плащанията от ответника се променя от 15 256,80 лева на 16 329,20 лева. ГПР по договора за кредит остава непроменен.

От ищцовата страна е приложен и погасителен план, в който са посочени платените от ответника по процесния кредит суми.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че от ищцовото дружество по сметка на ответника е преведена сумата от 5790 лева, представляваща отпуснатият кредит в размер на 6000 лева, от която сума е удържана сумата от 210 лева – такса ангажимент. Установява се, че от ответника са извършвани плащания по договора в общ размер на 2112,49 лева, които са съотнесени към погасяване на следните задължения: главница в размер на 126,89 лева, договорни лихви в размер на 1548,80 лева и застраховки в размер на 436,80 лева. След приспадане на извършените плащания към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК са останали непогА.и следните задължения – 6242,71 лева главница, 6764,40 лева договорни лихви и 737,46 лева обезщетение за забава за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г..

По делото е приложено уведомление за предсрочна изискуемост от 07.10.2021 г., наименувано „последна покана“ с изх. № PLUS-17297612, изходящо от кредитора и адресирано до ответника, в което е посочено какъв е размерът на задължението му, че е преустановил плащанията на 20.01.2021 г., както и че вземането е обявено за предсрочно изискуемо.

Приложено е известие за доставяне, адресирано до ответника, в което е посочено, че З. Ч. /майка/ е получила на 20.10.2021 г. пратка № R номер 8202110080405, съобщение PLUS-17297612.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 812/10.05.2022 г. по ч.гр.д. № 1362/2022 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата в размер на 6242,71 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 6764,40 лева възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 20.04.2025 г. и сумата в размер на 731,23 лева мораторна лихва за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 274,77 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и съгласно дадените от съда указания в едномесечен срок са предявени настоящите претенции.

4

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

РС Пазарджик е сезиран с искове, предявени по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ – иск за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника. В условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ.

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.