Решение № 283 от 04.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. В., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110200320 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на „Н.Т.ЕООД чрез адв. С. при АК – С.З. против НП № 23-0002949/30.05.2024 г. на Началника на ОО“АА“-В., с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС /Наредбата/.

В жалбата се сочи, че процесното НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извеждат се твърдения, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. Навеждат се твърдения, че посочената в НП квалификация е непълна, неточна и неясна ,като от описателната част на постановлението не е видно кога и къде е осъществено нарушението, а именно - в гр. Ш. или в гр. В.. Сочат се нарушения на нормите на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се 1 представлява. Постъпило е писмено становище от адв. С., с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания. Оспорва се компетентността на АНО.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител ю.к.

Кръстева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: Въз основа на постъпил на 12.03.2024 г. сигнал в ОО“АА“ – В., за нарушения на маршрутното разписание при извършван международен превоз от въззивното дружество. Извършена е проверка на обстоятелствата, посочени в сигнала от служители на посоченото учреждение – свид. Петков.

В хода на проверката било установено, че въз.дружество притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г., като в полза на същото е издадено разрешително № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.20027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут гр. С. – гр. М.Т.- Д.- гр. И.. Съгласно маршрутното разписание към разрешителното, превозът по посочения маршрут е следвало да се извършва по разписание с час на тръгване от Автогара Ш. 22.45 часа.

Въз основа на дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Ш. за 10.09.2024 г. е установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило превоз с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № ** с час на тръгване от Автогара Ш. в 20.20 ч., а не съгласно маршрутно разписание в 22.45часа.

При така установените факти бил съставен на възз.дружество АУАН за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за това, че на 10.09.2023 г., в гр. В., на адреса по седалището на „НишиклиТравел“ ЕООД - гр. В., бул. В.В. № 158 юридическото лице в качеството на превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на пътници, не е осигурило спазването на маршрутното разписание към Разрешение № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт , валидно до 15.11.2027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. С. – гр. М.Т.- Д.- гр. И..

Актът е бил връчен на надлежно упълномощено лице на датата на 2 съставянето му, като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу същия.

Въз основа на акта Началникът на ОО“АА“ – В. издал обжалваното НП, с 2 което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр наложил на дружеството – жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Доколкото фактическата обстановка е безспорна между страните по делото не бе разпитан актосъставител.

Приобщени са към материалите по делото като писмени доказателства приложените документи към административнонаказателната преписка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност са оценени като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и при анализа им не водят на различни правни изводи, поради което се кредитират от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" –гр. В., съгласно Заповед № РД08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът оценява като неоснователни доводите на въззивника за издаване на НП от орган без надлежна компетентност, поради липса на правно основание за упълномощаване на Началника на

ОО“АА“ да осъществява функциите на административнонаказващ орган за нарушения на разпоредбите на ЗАвПр и подзаконовите актове по прилагането му. В случая упълномощаването с цитираната заповед е извършено на основание разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, според която наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени 3 от него длъжностни лица.

При извършване проверка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП, бе установено, че административнонаказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Констатирано е, че АУАН и НП са съобразени с разпоредбите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в хода на административно-наказателното производство. Ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като последното е обвързано с адреса на управление на дружеството, а именно – гр. В., бул. В.В. бл. 158.

От друга страна действително, в НП не са посочени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, с което формално е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като административното наказание е предвидено в абсолютно определен размер, който не 3 позволява индивидуализация на същото, съотв. не може да бъде намален /чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.

Не е допуснато и съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на законовото изискване за броя свидетелите, присъствали при съставянето на АУАН. Действително нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, предвижда че при съставянето на АУАН следва да присъстват поне двама свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Този извод се налага и от съдържанието на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, който регламентира участието като свидетели на други лица при съставяне на акта, но само при липсата на такива , присъствали при извършването или установяването на нарушението. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН обаче указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите, с оглед на което при посочената хипотеза не е налице опорочаване на процедурата обуславящо незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. В този смисъл е и константната 4 съдебна практика, според която отсъствието на изискуемия брой свидетели, присъствали при съставяне на акта респ. установяване на нарушението, би могло да рефлектира единствено върху обосноваността на акта при оспорване на релевантните факти.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: Въз основа на събраните по делото доказателства се установи безспорно, че дружеството-жалбоподател е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който притежава лиценз за международен превоз на пътници, поради което по отношение на дейността му е приложима Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. В това си качество, въззивното дружество е и лице по смисъла на чл. 2 ал.1 от Наредбата, според която норма международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. ал. 5 от Наредбата, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал.

1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че въззивникът не е осигурил спазването на маршрутното разписание по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. С. – гр.

М.Т.- Д.- гр. И. към разрешително № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.20027 г. Посоченият факт се установява от събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. от копие на страници от дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Ш. за 10.09.2023 г., доколкото от същите е видно, че от дружеството-жалбоподател на посочената дата е извършен превоз по посочения маршрут с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № ** с час на тръгване от Автогара Ш. в 20.20 ч., вместо с начален час на тръгване от посочената автогара в 22.45 ч.

В случая не са ангажирани по делото доказателства, които установяват, че дружеството превозвач е предприело необходимите действия с оглед осигуряване спазването на горецитираната нормативна уредба, в т.ч. че е ангажирано физическо лице с извършването на съответния контрол, , съотв. с 5 бездействието реализирано от дружеството е допуснато извършване на конкретния превоз в нарушение на закона.

Правилно като място на извършване на нарушението е посочено населеното място по седалището на дружеството, доколкото деянието се изразява в осъществено бездействие от страна на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от Наредбата разписанието е неразделна част от разрешителното, поради което неспазването на първото представлява нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал. 5 от подзаконовия нормативен акт, което е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на превозвача на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр.

Посочената санкционна норма предвижда налагане на административно наказание «глоба» респ. «имуществена санкция» в размер на 2000 /две хиляди/ лева за всеки, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се наказва с глоба или с имуществена санкция 2000 лв.

С оглед съдържанието на посочената санкционна норма, отговорността на дружеството превозвач на това основание се ангажира в случаите, когато се установи, че превозвачът не е създал организация, гарантираща спазването на маршрутното разписание /В този смисъл – Решение № 202/30.09.2021 г., гр.