Решение № 392 от 01.07.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Враца, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420101212 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на У. Г. Д. с личен номер на чужденеца ********** и адрес **** срещу Сдружение „Професионален футболен клуб-Ботев-Враца“ с ЕИК 106596394, седалище и адрес на управление гр. Враца, стадион „Христо Ботев“, с която са предявени обективно кумулативно съединени трудови искове, както следва: искове по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в общ размер на 11 484,83 лева, дължимо за следните месеци: месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г.; иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 430,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни; иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудов договор № 285 от 23.08.2021 г. между страните, като вместо „по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ“ се запише „поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ“.

Твърди се, че ответникът е бил работодател на ищеца до 29.12.2021 г.-дата на получаване от страна на ответника на изричното писмено волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като 1 работодателят не е изплатил горепосочените дължими трудови възнаграждения. Поддържа се също, че на 29.12.2021 г. ищецът изпратил на ответника изричното си писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 от КТ, а на 17.01.2022 г. ищецът подал сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършените от ответника нарушения на трудовото законодателство и същите били установени с проверка от същия държавен орган, за което било издадено писмо с изх. № 22007737/14.02.2022 г. На 16.03.2022 г. ищецът за пръв път бил уведомен от ответника, че трудовото правоотношение било прекратено по взаимно писмено съгласие през месец септември 2021 г., въпреки че ищецът никога не е подписвал подобно съгласие.

Сочи се, че на ищеца остават дължими претендираните с исковата молба суми за трудово възнаграждение и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът Сдружение „Професионален футболен клуб-Ботев-Враца“ в срока по чл.

131 от ГПК от своя страна е взел становище, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни, тъй като фактическият състав по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е бил налице още към 29.09.2021 г. Поддържа се, че след изпратения от ищеца до Инспекцията по труда сигнал на ответника било дадено задължително предписание за връчване на заповедта за уволнение и за заплащане на месечно възнаграждение за месец септември 2021 г., което било изпълнено в срок.

Извършената проверка не установила ищецът да е полагал труд по процесното трудово правоотношение през месеците октомври, ноември и декември 2021 г., поради което и за тези месеци не му се дължи трудово възнаграждение. Сочи се, че още на 28.09.2021 г. ищецът пожелал трудовият му договор да бъде прекратен по взаимно съгласие и това било сторено на 29.09.2021 г., към който момент не е било налице основанието за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Отделно от това, ищецът към 29.12.2021 г. е бил в забава да получи трудовото си възнаграждение, тъй като не се явявал при ответника за изплащане и не бил посочил друг начин на плащане – по банкова сметка или на трето лице. Ищецът представил банкова сметка едва през 2022 г. По тези съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема следното:

С трудов договор № 285 от 23.08.2021 г. ответното Сдружение „Професионален футболен клуб-Ботев-Враца“ е възложило, а ищецът У. Г. Д. е приел да изпълнява длъжността „изпълнителен директор” с месторабота гр. Враца. Трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно. Не са променяни размера на трудовото възнаграждение, на платения годишен отпуск, на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и други съществени условия, включени в трудовото правоотношение.

Така възникналото трудово правоотношение е прекратено със заповед № 1/29.09.2021 г. на директора законния представител на ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с подадено писмо от У. Г. Д. от 29.09.2021 г. за прекратяване на трудовия му 2 договор. По делото липсват данни за получаване на същата заповед от ищеца.

По делото е представен и граждански договор от 22.06.2021 г. (л. 18 от делото), именуван „договор за услуга“, сключен между ищеца У. Г. Д. и Общ. В., представлявана от кмета К. К., за който съдът приема, че е неотносим към предмета на делото, свързан изключително с трудовото правоотношение, възникнало от сключването на трудов договор № 285 от 23.08.2021 г., а отделно от това следва да се има предвид, че Община Враца се явява трето за делото и за трудовото правоотношение лице и поетите от нея задължения не биха могли да обвързват Сдружение „Професионален футболен клуб-Ботев-Враца“ в качеството му на работодател на ищеца, както и че срокът на действие на гражданския договор е изтекъл преди сключването на трудовия договор.

Представено е в легализиран превод на български език и в заверен препис на английски език писмо от У. Г. Д. от дата 28.09.2022 г., адресирано до „Христо и Денис“, с което същият „със съжаление поднася оставката си като изпълнителен директор на Футболен клуб „Ботев-Враца“.

На 05.10.2021г. ответникът-работодател е изпратил в Националната агенция по приходите уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор на ищеца.

С протокол № ПР2201971 от 14.02.2022 г. на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Враца са дадени на „Професионален футболен клуб-Ботев-Враца“ конкретни предписания за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство във връзка с трудовото правоотношение на У. Г. Д., а с протокол № ПР2208502 от 16.03.2022 г. на същата институция е прието, че така дадените предписания са изпълнени в цялост.

По делото е прието основно (вх. № 8568/10.06.2022 г.) и допълнително (вх. № от 24.06.2022 г.) заключение на съдебно-счетоводната експертиза, видно от които с извършените на с разходен касов ордер (2 000,00 лева) и впоследствие по банков път (2 515,17 лева) плащания са погасени напълно задълженията на ответника към ищеца за трудово възнаграждения до месец септември 2021 г. и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (дори са платени в повече 340,03 лева), а за следващите месеци липсват начисления за трудово възнаграждения и за неизползван платен годишен отпуск. В случай, че се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 11.03.2022 г. на основание на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ-поради забавено изплащане на трудово възнаграждение, дължимото от ответника на ищеца трудово възнаграждение би било в размер на 8 590,03 лева за периода от 23.08.2021 г. до 11.03.2022 г., а при съобразяване на направените с разходен касов ордер (2 000,00 лева) и впоследствие по банков път (2 515,17 лева) плащания би възлязло на 6 620,20 лева.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. П. и Н. С., и двамата служители на ответното сдружение.

П. П. дава показания, че в края на месец август 2021 г. ищецът У. Г. Д. е бил назначен за изпълнителен директор на ответния футболен клуб. От назначаването му до началото на 3 месец септември 2021 г. ищецът идвал на работа през седмицата, около 1-2 пъти седмично, оставайки при всяко идване по 1-2 часа, но след 5-ти септември 2021 г. спрял да се появява на работното си място на стадиона.

Н. С. дава показания, че след 5-ти септември 2021 г. ищецът спрял да идва на стадиона и никой от служителите на ответното сдружение не го видял повече. Ищецът не представил банкова сметка за превод на заплата нито при сключването на трудовия му договор, нито в по-късен момент. Ищецът комуникирал предимно чрез друг представител на ответното сдружение, различен от разпитаните свидетели по делото, чрез приложението „WhattsApp“, а по-рядко чрез имейли, изпратени на официалния имейл адрес на сдружението. Ищецът изпратил имейл на 28.09.2021 г. до счетоводството на сдружението.

Свидетелят Стефанов, който знае английски език, го превел на законния представител на сдружението, същият взел решение да приеме предложението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение и била издадена съответната заповед. След прекратяване на трудовия договор ищецът не е идвал да си получи трудовата книжка или за други документи. От негова страна имало имуществени претенции по приложение „WhatsApp“ за 7 000,00 лева през месец ноември 2021 г.

Отчитайки възможната заинтересованост на двамата разпитани свидетели по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че показанията им следва да бъдат възприети като добросъвестно дадени, последователни, логични и подкрепени от останалите доказателства по делото. В тази връзка съдът взе предвид, че още към твърдяната дата на изпращане на имейл за подаване на оставка от страна на ищеца-28.09.2021 г., е налице издадена заповед на законния представител на ответното сдружение, по същество представляваща приемане на предложението на ищеца, на следващия ден е налице заповед за прекратяване по на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, че в писмо с изх. № 22007737/14.02.2022 г. е посочено, че на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца е посочено, че им е било представен легализиран превод на писмо на ищеца до работодателя от 28.09.2021 г. за подаване на оставка, както и че същото писмо на ищеца (на английски език) е представено в заверен препис като приложение на исковата молба.

Съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудов договор се явява преюдициален по отношение на останалите два иска, поради което същият следва да бъде разгледан преди тях. Преюдициалният иск е процесуално допустим, тъй като ищецът не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а навежда твърдения, че то се е осъществило на друго правно основание, различно от вписаното в трудовата книжка на ищеца.

Видно от представената заповед за уволнение, ищецът е уволнен на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ-по взаимно съгласие на страните, изразено писмено и във връзка с подаден от ищеца имейл от 28.09.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Логическото и граматическото тълкуване на разпоредбата налага категоричен 4 извод, че по нейния смисъл взаимно съгласие ще е налице, ако и двете страни по трудовото правоотношение желаят в бъдеще сключеният между тях договор да престане да съществува. Предвидената в КТ форма за действителност на изявлението както на работника/служителя, така и на работодателя е писмената форма. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор чрез устни волеизявление на двете страни или на едната от тях. Предвидената форма е необходима за създаване на сигурност в отношенията между страните с оглед нуждата да се прецени постигането на съгласие по съществени въпроси, свързани с прекратяване на трудовия договор и основанието за осъществяването му. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, в който съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор, а последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ има само оповестително действие.