Акт от 04.06.2020, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 218

04.06.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Хайгухи Бодикян

Членове:

Пенка Костова

Росица

Чиркалева-Иванова при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева–Иванова касационно административно дело № 76 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е, след като с

Определение №798 от 17.01.2020г., постановено по адм.д. №11090/2019г., Върховният административен съд е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд – Хасково по подсъдност, предвид изменението на разпоредбата на чл.285 от ЗИНЗС.

Касационното производство е инициирано по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, към Министерството на правосъдието, като е подадена и втора касационна жалба - от Т.И.Ж., двете срещу Решение №433/25.06.2019г., постановено по адм. дело №486/2019г. по описа на АдмС - Хасково.

Касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд не бил съобразил действителната обстановка по случая, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост на фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, с което да се ангажирала отговорността на ГДИН. Не била установена по категоричен начин вредата, бездействието и причинната връзка. Смята се, че съдът направил субективна преценка за наличието на вреди, по свое лично впечатление, което представлявало съществен порок на решението. Сочи се, че ищецът по първоинстанционното производство твърдял незаконно бездействие от страна на ГДИН, но не представил доказателства, че по съответния ред това бездействие било признато за незаконно. Смята се, че с предявяването на исковата молба ищецът не искал от съда да постанови незаконосъобразност на бездействието на органа, а да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Изтъква се, че единствената хипотеза, при която било възможно да се предяви иск за обезщетение, преди да се обяви незаконосъобразността на бездействието, била регламентирана в чл.204, ал.4 от АПК – двата иска да се съединят. Акцентира се на липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН, предвид твърдяната липса на обявяване на бездействието на този орган за незаконно.

Последното не било установено по делото пред първа инстанция. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, в частта, с която е уважен искът за сумата над 500 лева до присъдения размер на обезщетението от 5500 лева.

Касационният жалбоподател Т.И.Ж. сочи, че Решение №433/25.06.2019г., постановено по адм. дело №486/2019г. по описа на АдмС – Хасково, се оспорва в частта, с която е бил отхвърлен предявения иск за горницата над 5500 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, и в частта на неуважения размер на исканите разноски.

Счита се, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства и на действителното фактическо положение. Изводите за недоказаност на част от твърденията на ищеца за бездействие на администрацията на следствения арест и на затвора били резултат от допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и в противоречие с правилата за тежестта на доказване.

Твърди се, че определения размер на обезщетението не съответствал на действително претърпените вреди, на „нормите“ на справедливостта и на съдебната практика. Не бил съобразен от съда интензитета и продължителността на действие на нечовешките и унизителни условия върху засегнатото лице. В случая периодът на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ бил много дълъг, което и предполагало определяне на много по-високо обезщетение, в съответствие с критериите за справедливо такова по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Неправилен и необоснован бил извода на съда, че отрицателните изживявания на ищеца в Ареста в гр.Хасково и Затвора Стара Загора не били в такава степен интензивни, че да обосноват присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение. Без правно значение и лишени от основание били мотивите на решаващия съдебен състав, че по-голямата част от моралните страдания били преживени в отдалечен от настоящия период момент. Мотивите на съда не давали яснота по въпроса защо присъденото обезщетение било в състояние да репарира претърпените от ищеца вреди.

Твърдението за допуснато съществено нарушение при оценката на доказателствата се обосновава с неправилно взета предвид Справка, изготвена от ответника по първоинстанционното дело, и в тази връзка нямало как да се счита, че твърденията на ищеца били недоказани. За неправилно и необосновано се счита и приетата от съда липса на оплаквания за претърпени от ищеца неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказанието в приемното отделение в Затвора Стара Загора. Следвало да се вземе предвид, че това отделение било в същия затвор, а исковата молба съдържала твърдения и оплаквания за бездействия на органа и за периода, в който осъденият бил в това приемно отделение. Отбелязва, че отрицателните факти не подлежат на доказване, а са обект само на твърдение, като в обратния смисъл ответникът по исковото дело следвало да доказва положителни факти – т.е. че не бездействал. Твърди се, че в този случай съдът обърнал доказателствената тежест и направил изводи във вреда на ищеца, поради недоказаност на обстоятелства, за които той не носил доказателствена тежест. Моли се и да се имат предвид твърденията и доводите, изложени в исковата молба, разгледана от първоинстанционния съдебен състав. По отношение обжалването на съдебното решение в частта на неуважения размер на разноските за адвокат, се счита, че възнаграждението на адвоката не следвало да се определя съразмерно на отхвърлената част от иска, а съобразно защитения материален интерес, като съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1 от 2004г. на ВАдвС, при защитен материален интерес от 5500 лева, минималният размер на адвокатския хонорар за една съдебна инстанция следвало да бъде 605 лева. Член 286, ал.3, изр. 2-ро намирал приложение, когато се присъждали разноски на ищеца за адвокат, а не когато се определяло адвокатско възнаграждение на адвоката по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение в обжалваните части и осъждане на другата страна – ГДИН, да заплати на ищеца претендираното обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законната лихва от предявяване на иска, и размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за двете съдебни инстанции.

Наред с касационната жалба Т.И.Ж. депозира в съда и писмен отговор по касационната жалба на ГДИН. В същата навежда доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение в осъдителната му част.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба на Т.И.Ж. за изцяло неоснователна, а касационната жалба на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ за частично основателна. В случая определеното обезщетение за претърпените вреди било прекомерно, съответно следвало да се намали.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Всяка от депозираните касационни жалби е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледани по същество и двете касационни жалби се явяват неоснователни.

С атакуваното Решение

№433/25.06.2019г. постановено по адм. дело №486/2019г., състав на Административен съд – Хасково е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на Т.И.Ж. *** сумата от 5500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 06.03.2011г. до 17.05.2016г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РС “Изпълнение на наказанията“ – Хасково и „Затвор Стара Загора“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 17.04.2019г., до окончателното ѝ изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част над 5500 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лева, както и иска за присъждане на законната лихва, считано от 01.09.2016г., до датата на предявяване на иска - 17.04.2019г. Осъдил

ГДИН - София да заплати на Т.И.Ж. направените по делото разноски за държавна такса в размер 10.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 223.30 лева, съразмерно с уважената част на иска.

За да постанови решението си решаващия състав на административния съд приел, че за периода на престоя на ищеца Т.И.Ж.

*** за времето от 06.03.2011г. до 16.05.2012г,. същият бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, които надвишавали допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“, поради лошите битови условия в следствения арест, и които се изразявали в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което бил настанен, лоши санитарни и хигиенни условия в тези помещения, достатъчно въздух, липса на отопление в студените месеци и неосигуряване престой на открито, неосигуряване на минимум от жилищна площ от 4 кв.м. през периода на престоя му в ареста, с изключение на времето от 15.03.2011г.-16.03.2011г., когато не се намирал в същия, и за времето от 28.02.2012г. до 01.03.2012г., когато бил настанен сам в килия № 8. Според съда, тези условия на пребиваване причинили на задържания значителни затруднения и дискомфорт. Установил също, че от страна на администрацията на ГДИН по отношение на Следствения арест в гр.Хасково не било спазено и изискването на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, в частта относно осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения, респ. липса на свеж въздух. За доказани приел твърденията на ищеца, че съществуващите постелъчни материали в килиите в ареста не били подменяни един път седмично, както и че не му било осигурявано къпане най-малко два пъти през седмицата. Съдът отхвърлил твърденията за непредоставяне на хигиенни материали за дезинфекциране на килиите на арестанта, както и такива за личната хигиена на арестанта. Не приел оплакванията за неспазване на разпоредбата на чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС от страна на РСИН – Хасково. За недоказано приел и твърдението на ищеца, че не му били предоставени постелъчни материали. По отношение на претърпените неимуществени вреди от ищеца по време на престоя му в Затвор Стара Загора, съдебният състав приел, че същият бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, поради лошите битови условия в затвора, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ и липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което бил настанен за времето от 23.05.2012г. до 17.05.2016г. За недоказано приел твърдението, че в периода 18.05.2016г.-31.08.2016г. ищецът претърпял неимуществени вреди, поради бездействия на администрацията на ГДИН, свързани с неосигуряване на необходимата минимална жилищна площ и липса на санитарен възел и течаща вода в помещенията, в които бил настанен, тъй като установил, че през този период ищецът бил настанен в отремонтирано жилищно помещение с обща площ 18.29 кв.м., от които 16.79 кв. м. жилищна площ и 1.50 кв.м. санитарен възел в него. Останалите твърдения на ищеца съдът също отхвърлил, като отбелязал, че доказателствената тежест за установяване твърдените незаконосъобразни действия/бездействия от страна на администрацията на Затвора Стара Загора лежи върху ищеца. Последният не представил писмени доказателства, а от събраните по негово искане гласни не се установявали твърденията му, че в процесния период в Затвора Стара Загора не му били осигурявани безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, и че бил лишен от възможността да комуникира по телефон с близки и роднини, да ползва тоалетна по време на престоя си на открито, както и че предоставяната му храна не отговаряла на необходимите грамаж и калоричност, съгласно установените норми.

Разпечатката съдържа 35 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbd98625-02ba-49a7-8469-cb07ed10f587