Решение № 5 от 06.01.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Оряхово, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Л.П. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100581 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.

3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, п.к. 1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш. – управител, с искане за обявяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г., сключен с първия ответник, както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022 г., сключен с втория ответник, като противоречащи на закона, накърняващи добрите нрави и заобикалящи императивни разпоредби на ЗПК. Също така е заявено искане за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД за връщане на недължимо платена лихва по договора за кредит в размер на 664,50 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, до окончателното плащане на сумата.

Заявено е и искане за осъждане на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД за връщане на недължимо платено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 2971,50 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, до окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноски в производството.

С Протоколно определение от 10.12.2024 г. съдът е допуснал намаляване на размерите на осъдителните искове, които се считат предявени за сумите от 285,22 лв. за осъдителния иск срещу „Кредисимо“ ЕАД и 1193,22 лв. – за осъдителния иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД.

Предявени са обективно и субективно съединени два установителни и два осъдителни искове, съответно с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

1

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесните договори и с правна квалификация на осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към ответниците суми.

От името на ищеца се твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г. за сумата от 3000 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 24 месеца. В същия ден е сключен договор за поръчителство за обезпечаване на кредита с „Ай Тръст“ ЕООД и по него ищецът се е задължим да заплати сумата от 2971,50 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, посочена в обединен погасителен план, заедно с вноската по отпуснатия кредит.

Сочи се, че ищецът е заплатил по посочените по-горе договори сумата от общо 6636 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неправилно посочване лихвения процент по кредита, неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включенo възнаграждението за поръчител по сключения за обезпечаване на вземането Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Това възнаграждение се явява елемент от общите разходи по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и се дължи плащането й от потребителя. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл.

19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него договорна лихва и възнаграждение за поръчителство.

Сочи се още, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД също е нищожен, тъй като целта на поръчителството не е реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнителното му оскъпяване с допълнително възнаграждение за кредитора, извън ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – т.е. заобикаля закона и е сключен в противоречие с добрите нрави. Изложени са подробни доводи и за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори, като се твърди, че ищецът дължи на първия ответник единствено усвоената от него главница в размер на 3000 лв., а не платената от него разлика до 6636 лв. Изложени са доводи за свързаност между дружествата ответници, тъй като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

По отношение на предявените осъдителни искове и на база исканията за обявяване на двата процесни договора за недействителни, се иска връщане на недължимо платените от ищеца договорна лихва към първия ответник в размер на 664,50 лв. и възнаграждение за предоставяне на поръчителство към втория ответник – в размер на 2971,50 лв., ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба, до погасяване на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, действащо чрез юрисконсулт А. И., с който исковете се оспорват 2 като неоснователни. Признава се фактът, че с ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г., със съответните уговорени между страните условия – за сумата от 3000 лв. главница, платима в срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП 19,50 % и ГПР 21,34 %. Сочи се, че кредитът е изцяло доброволно предсрочно погасен, поради което ищецът не е платил на „Кредисимо“ ЕАД претендираните 664,50 лв. договорна лихва, а само 285,22 лв. – договорна лихва, дължима до датата на предсрочното погасяване на кредита.

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство, тъй като същото не влиза в общия разход по кредита, услугата не е задължителна за сключването на договора за кредит, а представлява избор на потребителя. Сочи се също, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известно на кредитора „Кредисимо“ ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че при подаване на заявлението си за кредит, ищецът е имал две възможности за избор по отношение обезпечаването на кредита – вкл. и да заяви необезпечен кредит. Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договора за кредит и няма санкция за кредитополучателя, ако избере да заяви необезпечен кредит. Твърди се, че за кредитора не е било ясно нито дали ще се сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви параметри на същия. Преди сключване на договора за кредит, на ищцата са изпратени СЕФ и проект на договора, с общи условия към него, съдържащи всички параметри и уговорки по кредита, с посочване на дължимите суми по него, поради което се твърди, че не е въведена в заблуждение относно съдържанието и дължимите по договора суми.

Относно сключеният от ищеца договор за поръчителство се твърди, че е съвсем отделен договор, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ищецът се е съгласил срещу възнаграждение от негова страна, дружеството да стане солидарен длъжник за задължението му към „Кредисимо“ ЕАД.

Сключването на този договор не е задължително условие за отпускане на кредита, разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР, поради което се твърди, че няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Изложени са доводи, че въпреки наличието на свързаност между ответниците, сключените с ищеца договори – за кредит и за предоставяне на поръчителство не са нищожни, а единствено може да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя, е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените срещу „Кредисимо“ ЕАД искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото. Оспорва се претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, действащо чрез юрисконсулт Сара Сталева, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва фактът, че с ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г. за сумата от 3000 лв. главница, платима в срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП 19,50 % и ГПР 21,34 %, като общият размер на плащанията възлизат на 3664,50 лв. Не се оспорва и фактът, че е сключен договор за поръчителство за обезпечаване вземанията на кредитора по договора за кредит, за което ищецът дължи 3 възнаграждение в размер на 2971,49 лв., разсрочено на 24 месечни вноски.

Сочи се също, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и при предсрочно погасяване на последния, ищецът не дължи възнаграждение за периода след изплащане на кредита. Именно затова се оспорва размерът на иска за връщане на сумата от 2971,49 лв. и се сочи, че ищецът е заплатил на „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 1192 лв., предвид предсрочното доброволно погасяване на кредита, отпуснат от „Кредисимо“ ЕАД. Подробно е описан механизмът на отпускане на кредит от пкредитора, като се сочи, че ищецът доброволно е избрал да кандидатства за обезпечен с поръчителство кредит, а е имал възможност да избере и необезпечен кредит, след заявяване на който, искането му също би било прието за разглеждане, оценка и одобрение от кредитора „Кредисимо“ ЕАД.

Във връзка с това се сочи, че възнаграждението, дължимо по сключения договор за поръчителство не е разход, който е бил известен на кредитора, за да се счита за общ разход по кредита, като сключването на договора за поръчителство не е било задължително условие за получаване на кредита, за да бъде включено в ГПР по кредита.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените срещу „Ай Тръст“ ЕООД искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото. Оспорва се претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 29.10.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следните обстоятелствата:

- че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г. за сумата от 3000 лв. главница, платима в срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП 19,50 % и ГПР 21,34 %;

- че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022 г., обезпечаващ вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г., с уговорено възнаграждение в размер на 2971,49 лв.;

- че ищецът е погасил доброволно предсрочно задълженията си по Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022 г., обезпечаващ вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от сключения Договор за потребителски кредит № 2588476/14.06.2022 г., кредитът се обезпечава или с банкова гаранция или с поръчител – юридическо лице, одобрено от кредитора, в противен случай - ако потребителят е завил кредит без обезпечение – то срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни от подаване на заявлението, като последното може и да не бъде одобрено.

От представения Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022 г. и приложение № 1 към него се установява, че ищ eцът е сключил договор поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това възнаграждение от 2971,49 лв.