Решение № 22 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002101099 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 4496 от 9.10.2024 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на С. Н. Г., Н. Н. Г. и Г. Н. Г., чрез пълномощника им адв. П. И., на решение № 441 от 23.11.2023 г. по в.гр.д. № 626/2023 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която като е потвърдено решение от 06.07.2023 г. по гр.д. № 5015/2021 г. на Районен съд Русе, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Експрес Сервиз-ООД“ ООД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Николай Г.ов Г., за разликите над 15 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на С. Н. Г. и за разликата над 10 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на Н. Н. Г. и Г. Н. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 201, ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, чл.202 ГПК и необоснованост основания по чл.281, т.3 ГПК. В открито съдебно заседание, касаторите не се 1 явяват и не се представляват. В представеното писмено становище заявяват, че поддържат подадената касационна жалба и молят решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове по чл.200 КТ да бъдат уважени до пълните предявени размери. Претендират присъждане на сторените в касационното производство разноски, както и неприсъдената част на разноските за първата и въззивната инстанция.

Насрещната страна по жалбата „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, чрез пълномощника си адв. Киряков, поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора на касационната жалба, излага становище, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Моли решението на Окръжен съд Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в касационната инстанция разноски и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна за производството пред ВКС.

Третото лице-помагач на ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, не е подало отговор на касационната жалба и не се представлява в откритото съдебно заседание.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че правно относимите факти по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, а направените въз основа на тях правни изводи относно наличието на предпоставките на чл.200 КТ, относно размера на обезщетенията /150 000 лв. за преживялата съпруга и по 100 000 лв. за низходящите на пострадалия/, както и относно основателността на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия и степента на последното – 90%, са правилни и обосновани. Във връзка с доводите и оплакванията на ищците във въззивната им жалба за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е приел, че те са неоснователни, като е изложил съображения, че определените размери отговарят и са съобразени с установените по делото данни за претърпените душевни страдания на всеки един от наследниците на починалия вследствие 2 на внезапната смърт на близкия човек, загубата на морална опора, емоционална и материална подкрепа, останала все още непреодоляна в различна степен от съпругата му и от неговите деца. За неоснователни са намерени оплакванията във въззивната жалба, че по делото не е установено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установява, че пострадалият е предприел по своя инициатива, самоволно и несъобразявайки се с дадените му от управителя на дружеството указания да изчака екипа на „Солви“ ЕООД, извършването на ремонт на вратата /демонтаж на ел.мотор/, която дейност изобщо не е включена в трудовите му задължения и за която той не е имал изискуемата правоспособност. За неоснователни са приети и оплакванията на въззивниците относно определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване. Според въззивния съд, независимо от констатираните при разследването на злополуката нарушения от страна на работодателя и дадените в тази връзка предписания, тези нарушения не се намират в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука и вредите, тъй като пострадалият служител не е имал изобщо задължение да борави с подобна техника и да я ремонтира лично, а настъпилата злополука е в резултат на негови самоволно предприети действия в нарушение на правилата за безопасност. Приел е, че в конкретната ситуация е било несъмнено ясно, че действията на Г. могат да доведат до злополука, но въпреки това той ги е предприел и по този начин е проявил груба небрежност, вследствие на която е настъпила злополуката. На последно място е посочил, че определената от първата инстанция степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – 90%, кореспондира на установените по делото факти относно начина на настъпване на злополуката, сочещи че действията на пострадалия са допринесли до вредоносния резултат в максимална степен.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: „При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателя“ за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение по него противоречи на посочената от касатора казуална съдебна практика на ВКС – решение по гр.д. № 246/2019 г. на III г.о., решение по гр.д.

3

№ 3247/2021 г. на IV г.о. и решение по гр.д. № 591/2020 г. на III г.о.

Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна /безвиновна/ гражданска отговорност и има за цел пълна обезвреда на претърпените вреди: имуществени и неимуществени. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Тя е форма на вината и е налице когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето на трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. Допустимо е, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат. По въпросът дали при определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят, също е налице последователна практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, според която когато е могъл да предприеме съответни мерки за безопасност, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност.

С оглед отговора на повдигнатия въпрос, основателен се явява довода на касаторите за неправилно определен от въззивния съд процент на съпричиняване.

Въззивният съд правилно е приел въз основа на събраните по делото 4 писмени и гласни доказателствени средства, че пострадалият, заемащ длъжността „Ръководител транспорт, поддръжка сгради и съоръжения“ е предприел по своя инициатива, самоволно и несъобразявайки се с дадените му от управителя на дружеството указания да изчака екипа на „Солви“ ЕООД, извършването на ремонт на индустриална врата /демонтаж на ел.мотор/, която дейност не е включена в трудовите му задължения и за която той не е имал изискуемата правоспособност. Правилен е и изводът на въззивния съд за проявена груба небрежност от страна на пострадалия, вследствие на която е настъпила трудовата злополука, поради което е налице основание за намаляване отговорността на работодателя по чл.200 КТ. Неправилно обаче е определил степента, с която това обезщетение следва да се намали. Съгласно протокол за от 22.02.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, комисията е констатирала нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя при оценка на риска за длъжността „Ръководител транспорт, поддръжка сгради и съоръжения“ - чл.4 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г., обн. ДВ, бр.47 от 21.05.1999 г., доп., бр.100 от 24.11.2020 г., в сила от 24.11.2020 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, както и на нормата на чл. 281, ал.3 КТ, вменяваща задължение за работодателя да изготви и утвърди списък на съоръженията и дейностите с повишена опасност в предприятието. Тези пропуски и нарушения на трудовото законодателства във връзка с правилата за оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, от страна на работодателя, безспорно имат значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, но същите не са взети под внимание от въззивния съд. Отчитайки всички факти и обстоятелства за начина и причините за настъпване на злополуката, настоящият състав на ВКС приема, че обективният принос на пострадалия в действителност е значителен, тъй като се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, изключително в резултат на собственото си поведение. При съобразяване на този значителен принос на пострадалия, но и на допуснатите от работодателя пропуски и нарушения при оценка на риска за длъжността, заемана от пострадалия, включваща и задължения за поддръжка на сгради и съоръжения в предприятието, част от които са с повишена опасност, които пропуски имат значение за степента, с която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия 5 груба небрежност, настоящият състав на ВКС определя приноса на пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат на 70%.

С оглед изложеното, въззивното решение се явява частично неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага частична отмяна на същото и произнасяне по съществото на спора от касационната инстанция.

Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, причинила смърт на наследодателя на ищците. При определяне размера на обезщетенията въззивният съд е взел предвид установените по делото данни за характера на преживените негативни емоции и страдания на всеки един от наследниците на починалия вследствие на внезапната му смърт, загубата на морална опора, емоционална и материална подкрепа, както и останалата все още непреодоляна в различна степен от съпругата му и от неговите деца – пълнолетни към датата на злополуката. Съобразил е и икономическите условия в страната и е приел, че по отношение на преживялата съпруга справедливият размер на обезщетението възлиза на 150 000 лв., а по отношение на низходящите му – на 100 000 лв. за всеки един от тях.