Решение № 975 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в заседание при закрити врати на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20261100901107 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „Интуишън студио“ ЕООД, ЕИК 175109395, по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че от м. август 2022 г. е преустановил търговската си дейност, която е била свързана с производството на филми и телевизионни предавания. Посочва, че липсата на дейност, съответно липсата на активи, както и вземания от трети лица, го поставят в невъзможност да заплати публичните задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък, установени с ревизионен акт № Р22221522000861-091-001/27.09.2022 г. на ТД на НАП София, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 221273141/2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София. Към момента на подаване на молбата дружеството има непогасени публични задължения в общ размер от 115042.70 евро, съгласно приложена към молбата, издадена от Национална агенция за приходите, справка за задълженията на молителя към бюджета към 01.01.2026 г.; задължение по търговска сделка в размер на 1840.65 евро за заплащане на извършени услуги, във връзка с което е издадена фактура № 27/27.04.2022 г. и задължения към едноличния собственик на капитала в размер на 43152.08 евро за направени допълнителни парични вноски в периода от 2013 г. до 2019 г. Посочва, че последното плащане към кредитора НАП е извършено на 1

04.09.2023 г., а към търговски партньор на 05.08.2022 г., като най-старото непогасено публично задължение, съгласно представената справка за задълженията към 01.06.2026 г., е за дължимия корпоративен данък за 2016 г., чийто падеж е бил на 31.03.2017 г. Към момента на подаване на молбата по чл.

625 от ТЗ дружеството няма работници по трудов договор, съответно няма непогасени задължения по такива договори.

Посочва, че съгласно ГФО за периода 2021-2025 г. и междинния баланс за приходите и разходите към 31.05.2026 г. имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Предвид липсата на възможност да погаси задълженията си, иска от Съда да обяви неплатежоспособността му, с начална дата на това състояние 04.09.2023 г., евентуално свръхзадължеността му, с начална дата на това състояние 04.09.2023 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството „Интуишън студио“ ЕООД, е регистрирано в Търговския регистър на 26.09.2008 г., като му е предоставен ЕИК 175109395.

По електронното дело на търговеца са обявени годишните финансови отчети на дружеството за периода от 2007 г. до 2025 г. вкл.

От изготвената служебно справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, се установява, че за периода от 01.01.1991 г. до 12.06.2026 г. няма налични извършени по отношение на молителя вписвания, отбелязвания и заличавания

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 15.06.2026 г. няма данни за регистрирани МПС бивша и настояща собственост на длъжника.

Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от 25.06.2026 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, за периода от 31.10.2016 г. до 23.06.2026 г. длъжникът е бил титуляр на разплащателна банкови сметка, открита в „Юробанк Балгария“ АД, върху която е имало наложени запори и която е закрита на 30.10.2023 г.

От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2017 г. - 2025 г. вкл.

Представен е и издадения на длъжника ревизионен акт № Р-222215220008612 091-001/27.09.2022 г. на ТД НАП София, както и решение № 4560/27.04.2026 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 2864/2026 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Административен съд – София град, по адм. дело № 11199/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на длъжника срещу ревизионен акт № Р-22221522000861-091-001/27.09.2022 г на ТД НАП София, потвърден с решение № 1996/19.12.2022 г. на директора на дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.

Посочено е, че има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството по реда на ДОПК, като няма започнато принудително изпълнение от публичен изпълнител към 16.06.2026 г.

Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и молбата от 22.06.2026 счетоводни документи, както и изпратените от НАП документи, са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д. Г., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице Г., се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период 2017 г. – 31.05.2026 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените доказателства, така и предоставените от длъжника, при извършване на проверка в счетоводството му, документи и установените обстоятелства при направената служебна проверка в ТД на НАП.

Дружеството „Интуишън студио“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 20.03.2007 г., на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, като е служебно дерегистрирано на 12.06.2026 г. Основната търговска дейност на дружеството е била с код 59.11– производство на филми и телевизионни предавания..

Видно от направения от вещото лице анализ на подадените от дружеството ГДД, за финансовите 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г., 2025 г. и към 31.05.2025 г. дружеството е реализирало отрицателен финансов резултат /загуба/, като единствено за финансовата 2022 г. от анализирания период е отчело положителен финансов резултат /печалба/.

Вещото лице проследява структурата на активите и пасивите на дружеството за анализирания период, като изчислява и коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост за анализирания период.

Вещото лице установява, че публичните задължения, установени с влезлия в сила ревизионен акт от 2022 г., отнасящи се за данъчни периоди от 2016 г. до 3

2021 г. и срокове за доброволно плащане в периода от 14.02.2017 г. до 25.10.2022 г., не са намерили счетоводно отражение в съответните години, а са осчетоводени едва през 2026 г. Затова вещото лице дава два варианта на изчисление на активите, задълженията и коефициентите на ликвидност и финансова автономност. Съдът намира, че следва да вземе предвид втория вариант, наречен в експертизата алтернативен такъв, доколкото той отразява реално установените задължения на длъжника към времето на възникването им. Съобразно този вариант на изчисленията, задълженията на длъжника превишават активите през всички анализирани години, като недостигът на имущество нараства от минус 53 хил. лв. към 31.12.2017 г. до минус 304 хил. лв. към 31.05.2026 г. и е значително по-голям от този по счетоводните данни.

Показателите се влошават допълнително, като коефициентът на обща ликвидност е в диапазона от 0.0044 до 0.4159 и остава многократно под препоръчителната граница от 1.25 през целия анализиран период, а коефициентът на финансова автономност е трайно отрицателен.

Вещото лице обръща внимание, че изчислените високи коефициенти на обща ликвидност в първия вариант, изготвен въз основа на отразяванията в счетоводството на длъжника, за 2023 г. и 2025 г., се дължат единствено на много ниския размер на отчетените краткосрочни задължения за тези периоди, като задълженията към едноличния собственик на капитала и към доставчик по фактура № 27/27.04.2022 г. не са осчетоводени като краткосрочни, а като такива с падеж над 1 година, което не е в съответствие с характера на тези задължения.

Задълженията на дружеството към Национална агенция за приходите /НАП/ са подробно описани от вещото лице в табличен вид /приложения № 1/, като е посочен вида на задължението, размерът и неговия падеж. Задълженията на дружеството към НАП, към 01.06.2026 г., възлизат на общо 225003.96 лева/115042.70 евро и са възникнали в периода от м. 01.2016 г. до м. 09.2022 г., като най-ранното задължение за главница е по РА № Р22221522000861-091-001/27.09.2022 г. /с период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и падеж 31.03.2017 г./. Последното плащане на публични задължения е от 04.09.2023 г. и е в размер на 10.44 лева.

Освен публичните вземания, в годишните счетоводни баланси на дружеството за периода 2021 г. - 2024 г. има осчетоводено непогасено задължение, произтичащо от търговската дейност – към доставчик по фактура 4

№ 27/27.04.2022 г. в размер на 3600 лева, което е изискуемо от датата на издаване на фактурата. Осчетоводено е и задължение към едноличния собственик на капитала в размер на 84398.13 лева за направени допълнителни парични вноски в периода от 2013 г. -2019 г., което задължение също е изискуемо и непогасено. Към 31.05.2026 г. дружеството няма осчетоводени вземания.

От извършения анализ вещото лице заключава, че към 31.05.2026 г. дружеството не разполага с активи и има значителни по размер изискуеми публични задължения, които е в невъзможност да погаси със собствени средства и имущество.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе 5 способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение /втроият алтернативен вариант/, всички коефициенти на ликвидност, съобразени със сферата на дейност на дружеството, се влошават към 31.12.2017 г., като към този момент и коефициентите на финансова автономност, задлъжнялост и 6 финансова устойчивост са трайно и необратимо влошени, което поставя дружеството в пълна зависимост от кредиторите му от този момент.