Определение № 3151 от 10.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3151 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510642 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД против разпореждане от 04.07.2025г. по ч.гр.д. № 11065/2025г. по описа на СРС, 88 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата 6.68лв.-такса за събиране на дължими суми по фактура от 01.12.2023г.; за сумата 0.78лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2024г.-23.02.2025г.; за сумата 224.84лв.-неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 31.05.2023г. и за сумата 21.62лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 15.02.2024г. - 23.02.2025г.

Жалбоподателят сочи, че съдът извел извод за нищожност на клаузата за неустойка единствено от забраната за неоснователно разместване на блага, без да изследва дали целите на неустойката излизат извън присъщите й по закон функции обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Размерът на неустойката бил определен към сключването на договора, а мобилният оператор не могъл едностранно да променя размера й. Процесната неустойка обезщетява всички вреди от предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната на мобилната услуга, който могъл и сам да ограничи размера на неизпълнението си. Дължимата при неспазване на минималния срок на договора сума е част от общата цена за доставка на услугите, разделена на месечни вноски. Същата става незабавно изискуема при неплащане, като правата на абоната-търговец са достатъчно защитени от максималния срок на договорите от 24 месеца. След прекратяването на договорите начисляването на месечните такси било преустановено, но същите такси били обезпечени именно с посочените неустоечни клаузи. Размерът им от три месечни абонаментни такси бил последица от търговско планиране и съгласуван с КЗП в одобрена от съда спогодба, имаща силата на влязло в сила решение. По отношение на таксите за събиране на дължимите суми поддържа, че същите са предвидени в ОУ на мобилния оператор и обезпечават разходите на оператора за събиране и обработка на просрочени задължения, като абонатът се е 1 съгласил с тези клаузи. Дължимостта на таксите не била обусловена от доказване на конкретни разходи на мобилния оператор.

Съдът, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 11065/2025г. по описа на СРС, 88 състав, е образувано по заявление от 25.02.2025г. на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „Сика“ ЕООД гр.София за неплатени суми по договор № М7088294/31.05.2023г., както следва: 129.47лв.- месечни такси за предоставени съобщителни услуги за периода 31.05.2023г.- 27.01.2024г.; 269.82лв.неустойки за неизпълнение на договора; 45.14лв.-лихви за забава върху вземанията за неплатени такси и неустойка за периода 03.08.2023г.-23.02.2025г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските в заповедното производство.

В заявлението е посочено, че неустойките са начислени поради едностранното прекратяване на договора по вина на абоната и са определени като сбор от дължимите до изтичане на договора стандартни месечни абонаментни такси за предоставените услуги от датата на прекратяването му до изтичане на първоначалния срок на договора. Абонатът нямал качеството потребител, а върху компенсаторната неустойка нямало преча да се претендира обезщетение за забава.

С разпореждане от 12.03.2025г. съдът е дал подробни указания на заявителя да посочи размера на всяко отделно вземане по всеки договор или приложение и датата, на която са сключени; какъв е характерът и размерът на претендираните суми за всяка електронна съобщителна услуга по всеки отделен договор, как са формирани вземанията за всяка неустойка и от кой договор произтичат същите, върху какви вземания и за какви периоди е начислена претендираната лихва за забава, като е посочена санкционната последица при неизпълнение на указанията.

С молба от 18.03.2025г. заявителят пояснил, че с длъжника е сключен договор за предоставяне на фиксиран интернет със стандартна месечна такса от 14.99лв. без ДДС и промоционална месечна такса 11.66лв. без ДДС. Сумата от 129.47лв. е формирана от месечните такси за периода 31.05.2023г.-27.01.2024г. в размер на 122.79лв. и от такса за събиране на дължимите суми по договора в размер на 6.68лв., начислена на основание т.27.1. от общите условия. Претендираната сума за неустойка общо от 269.82лв. е формирана от оставащите до края на двугодишния договор стандартни месечни такси /15 стандартни месечни такси от по 17.99лв. с ДДС/. Уточнил е какви суми и за какви периоди претендира мораторни лихви върху вземанията за месечни такси, за такса за събиране на дължимите суми и за неустойка.

Съдът издал на 04.07.2025г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията от 122.79лв.-месечни такси за предоставени съобщителни услуги за периода 31.05.2023г.- 27.01.2024г., ведно със законната лихва от 24.02.2025г. до изплащането;

16.33лв.-мораторна лихва върху главницата за тези месечни такси; 44.97лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 31.05.2023г. в размер на три стандартни абонаментни такси без ДДС; 6.41лв. - мораторна лихва върху главницата за неустойка за периода 15.02.2024г. - 23.02.2025г., както и за разноските на заявителя съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за останалите 2 претендирани суми с мотиви, че липсва яснота как е формирана таксата за извънсъдебно събиране на задълженията; същата не представлява предоставена на абоната услуга, а има неустоечен характер, претендирана наред с другите неустойки по договора за едно и също неизпълнение на договора, което противоречи на добрите нрави. По отношение претендираната неустойка приел, че с нея по същество се търсят всички оставащи месечни такси без насрещно задължение на мобилния оператор да представи услуги на абоната. Така уговорена неустоечната клауза излиза извън посочените в закона функции, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и като такава също противоречи на добрите нрави. По тази причина следвало да бъде издадена заповед за изпълнение единствено за сумата 44.97лв., представляваща трикратния размер на стандартните месечни такси без ДДС, която е достатъчна да обезщети оператора за претърпените поради предсрочното прекратяване на договора вреди.

При така установеното от фактическа страна частната жалба се явява неоснователна.

При условията на договорна свобода страните могат да уговорят неустойка за вредите при предсрочно прекратяване на договор, но с оглед разясненията дадени в т.3 от ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, трябва да съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и това съответствие да е налице към деня на сключване на договора, а не към последващ момент. В противен случай, ако излиза извън тези функции противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за мобилни услуги, на който са основани вземанията, е двустранен, възмезден и с периодично изпълнение - срещу предоставените услуги от оператора потребителят дължи заплащането на уговорената месечна такса за срока, за който е бил сключен. При предсрочното му прекратяване, действието на договора се преустановява занапред и страните не си дължат насрещни престации. Това означава, че с оглед предвидената неустойка в този случай, съизмерима със сбора на абонаментните такси от деня на прекратяването до края на срока, операторът ще получи имуществена облага, която води до неоснователно обогатяване. По същината си такава клауза за неустойка замества дължимото от потребителя изпълнение на задължението да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора занапред. Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД /Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, І т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о./.

Посоченото от жалбоподателя Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г. на СЕС се отнася до облагането на обезщетения/неустойки с ДДС, а не до действителност на неустоечни клаузи. А в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще /както е в частност/, кредиторът може да претендира реално изпълнение само на онази част от сделката, чието действие се запазва.

По отношение сумата от 6.68лв., произтичаща от чл. 27.1 от ОУ на оператора, съгласно който в случаите на частично или цялостно неизпълнение на указаната във фактурата или друг финансово счетоводен документ сума в срока за плащане, 3 абонатът дължи разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, съдът намира, че действията по обработка на просрочени задължения са част от грижата на добрия търговец да управлява дейността си независимо дали има просрочие в плащанията. Не е установено тези разходи да се увеличават при наличието на забава, поради което така предвиденото в ОУ по същество неустойка също излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и този разход не следва да се възлага в тежест на потребителя.

Предвид това съдът намира, че разпореждането в тази част е постановено в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и следва да се потвърди. При липсата на валидно възникнали главни вземания, няма основание да се издаде заповед за акцесорните спрямо тях за лихви за забава, поради което разпореждането и в тази част следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.07.2025г. по гр. д. № 11065/2025 г. по описа на СРС, 88 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4