Решение № 206 от 22.08.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Девня, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200159 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на Р. Р.

Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Зв., обл. Варна против Наказателно постановление № 34/09.04.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с което на въззивницата за нарушение на чл.

104 ал. 1 т. 5 от Закона за горите /ЗГ/, поради което на основание чл. 275 ал. 1 т. 2 от от /ЗГ/ е наложено предвиденото в чл. 266 ал. 1 от същия закон административено наказание – глоба в размер на 500 лева.

В жалбата се сочи, че нарушението не е установено лично от актосъставителя и безспорно от събраните в хода на административно – наказателното производство доказателства; че не е извършено от въззивницата; а АУАН е съставен от некомпетенен орган по смисъла на чл. 247 ал. 1 т. 2 и т. 4 вр. чл. 108 ал. 3 от ЗГ; че АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН преди да издаде обжалваното НП. На тези основания се претендира неговата отмяна.

В с.з. въззивницата, редовно призована не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Директора на РГД – гр. Варна, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

1

РП - Варна, редовно уведомени не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.11.2024 г. свидетелите Ст. М. С. – лицензиран лесовъд при фирма „Д. Лес Транс“ЕООД и Д. Р. К. – управител на едноличното дружество извършвали проверка в отдел 98 „е“, за който имало издадено позволително за сеч на дружеството. При обход на района те установили, в съседния отдел 97 „д“, за който нямало издадено позволително за сеч са отрязани 24 пр. куб. м. немаркирани дървета на площ от 2, 4 дка. За така установеното бил съставен констативен протокол серия Е00 2022 г., №002330 от свид. С., който бил подписан и от свид. К.. На место в отдел 97 „д“ не били установени хора. По – късно двамата свидетели провели разговор със секачите, които извършвали сечта в отдел 98 „е“, сред които била и въззивницата, като всеки от тях отрекъл да е извършил сечта в съседния отдел. Въпреки това, свид. С. преценил, че тези лица са извършили незаконната сеч и тъй те били четирима разделил общото количество от 24 пр. куб. м. отсечени дървета на 4 души и приел, че всеки от тях е отсякъл по 6 пр. куб. м. немаркирана дървесина. Така приел, че въззивницата Д. е извършила нарушение по чл. 104 ал. 1 т. 5 от ЗГ, поради което на 04.11.2024 г. в нейно присъствие й съставил АУАН серия Е00 2024 г., №000402, регистриран в РГД – Варна под №34/16.01.2024 г. Акта бил връчен и подписан от въззивницата без възражения.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения законов срок от връчването му не са депозирани.

След получаване на материалите по преписката е издадено и атакуваното Наказателно постановление от Директора на РДГ – гр. Варна, с което на въззивницата е наложена санкция за извършване на сеч на дървесина в нарушение на ЗГ в размер малко над минималния.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – очевидци, лично установили описаното в наказателното постановление нарушение. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти относно извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия. Въззивницата не оспорва фактическите констатации, отразени в акта, а само авторството на нарушението като твърди, че не е доказано, че тя е го е извършила.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Същата е основателна поради следните съображения:

На първо място настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не са установява по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Извода на АНО, че въззивницата е отсякла 6 пр. куб м. дърва от дървесен вид акация без контролна марка в отдел 97, подотдел „д“ не се подкрепя от нито едно доказателство по делото и почива на предположенията на актосъставителя и свидетеля по акта, че секачите от отдел 98 „е“ са навлезли в съседния отдел и са отсекли немаркираните дървета. Нито един от тях не е бил установен на мястото на незаконната сеч, нито е бил видян от някого там, нито пък е признал, че е отсякъл дърветата в този отдел. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че въззивницата е била една от секачите в процесния отдел 97 „е“. Нейното име не фигурира дори в съставения КП. В същият не е посочен и дървесния вид на отсечената немаркирана дървесина. Ето защо съдът не споделя фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП като почиващи на предположения, превратно тълкуване на оскъдните в тях факти и обстоятелства и напълно произволни, което е недопустимо при търсене и реализиране на административно наказателна отговорност.

На второ място, АУАН е съставен от некомпетентен орган. В него е вписано, че се съставя на основание чл. 274 ал. 1 т. 2 от ЗГ, като актосъставителя не е нито служител в държавното предприятие по чл. 163, нето в държавните горски стопанства, нито в държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства. Няма данни и да е изрично упълномощен от компетентен орган да съставя актове по ЗГ.

Очевидно касае се за техническа грешка и актосъставителя е имал предвид нормата на чл. 274 ал. 1 т. 4 от ЗГ, съгласно която за да бъдат актосъставители, лицата по този законов текст следва да отговарят на условията по чл. 37 от ЗАНН, като освен изискванията за регистрация по чл.

235 от ЗГ е необходимо да имат договор за съответната територия за упражняване на лесовъдска практика, което обстоятелство не е доказано по никакъв начин по делото. Не се представят доказателства, че свид. С. е вписан в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ, че има сключен договор за горскостопански дейности за горска територия както и че отговаря на условията на чл. 37 от ЗАНН. По тези съображения съдът споделя възражението в жалбата, че липсва материална и териториална компетентност на актосъставителя за съставяне на актове за нарушения по ЗГ.

Административно-наказателно производство е опорочено още в самото си начало, като въз основа на такъв акт не може да се издаде НП, а ако се стигне до издаване на НП, то последното е незаконосъобразно.

3

Ето защо съдът намира жалбата за основателна, а издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на проведеното производство по издаването му и поради липса на безспорни доказателства, че възизвницата е извършила нарушението, за което е била санкционирана. Като такова същото подлежи на отмяна от съда.

Разноски от въззивницата не се претендират, респ. такива не се присъждат от съда.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34/09.04.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с което на Р. Р. Д., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 104 ал. 1 т. 5 от Закона за горите /ЗГ/, поради което на основание чл. 275 ал. 1 т. 2 от от /ЗГ/ е наложено предвиденото в чл. 266 ал. 1 от същия закон административено наказание – глоба в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4