Решение № 16 от 10.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Русе, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520202109 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. М. Г. против Наказателно постановление № 23-1085002564/22.08.2023г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРгр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.185 от ЗДвП.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура-Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС . На 03.08.2023г. управлявал л.а.“Дачия Докер“ с ДК№ ****, собственост на лизингово дружество, по ул. „Липник“ в гр.Русе. Бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“-гр.Русе, като поводът за същата било това, че визуално те възприели, че стъклата на предните врати са били силно затъмнени. В хода на проверката св.П. С. измерил прозрачността на предното странично ляво и дясно стъкло с техническо средство фотометър „Транспи -1“ с фабричен № 1147. В резултат на замерването се установило, че предното дясно странично стъкло е с прозрачност от 36 %, а предното ляво странично стъкло е с прозрачност 35 %. Тъй като жалбоподателят се усъмнил в надеждността на техническото средство поискал да бъде 1 измерена и прозрачността на предното обзорно стъкло, като била отчетена стойност от 76 %.

За констатираното нарушение св.П. П. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв. по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП вр. чл.10 ал1 т.6 б.“в“ от ППЗДвП и по чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е частично основателна, на основания различни от посочените. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон по отношение на нарушението по чл.185 от ЗДвП. Неправилността се изразява в това, че в случая е налице привидна идеална съвкупност, тъй като се касае за съотношение между специален и общ състав на административно нарушение.

На първо място следва да се посочи, че по делото безспорно се доказва, че пропускливостта на предните странични стъкла на автомобила е в посочените по-горе стойности, доколкото те са установени с нарочно техническо средство. Това обстоятелство не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание; нещо повече на възражението на жалбоподателя, че техническото средство не е изправно, съпроводено с искане за измерване на пропускливостта на предното обзорно стъкло е отговорено, като е извършено подобно замерване, което е отчело стойност от

76 %. Отделно от това от показанията на актосъставителя се установява, че предните странични стъкла са били облепени с фолио, т.е. не са заводски тонирани, което не изключва успешно преминаване на автомобила на годишен технически преглед на 25.07.2023г., т.е. около 10 дни по-рано, удостоверение за такъв по отношение на процесното ППС, на л.7 от делото /АД №565/2023 на Административен съд – Русе/.

Нормата на чл.185 от ЗДвП предвижда общ (субсидиарен) състав на административно нарушение, т.е. наказанието по тази разпоредба се налага за нарушение по ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, за които не е предвидено друго наказание. В случая АНО е приел, че има нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП, тъй като стойностите на пропускливостта на предните странични стъкла на автомобила са били 35 %, съответно 36 % при нормативно установена стойност от минимум 70 %, доколкото не е в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации и по конкретно т. 6.3.1. 1. 1 от него. От своя страна подобно несъответствие води и до нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Конкретните видове технически неизправности са изброени в 2 чл.10 ал.1 от ППЗДвП, като същите са детайлизирани в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (за краткост наредбата). Така съобразно чл.10 ал.1 т.6 б.“в“ от ППЗДвП едно ППС е технически неизправно и когато има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи, какъвто е настоящият случай. Тази конкретна неизправност е изрично посочена в приложение № 5 т.3,2 б.“б“ от Наредбата. При това положение, доколкото се касае за едно единствено деяние и при сравнение на признаците на съставите на двете административни нарушения категорично се налага извода, че нормата на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП във връзката с чл.10 ал.1 т.6 б.“в“ от ППЗДвП и Приложение № 5 т.3,2 б.“б“ от Наредбата и е специална по отношение на нормата на чл.185 от ЗДвП. Това е така, защото първият състав на административно нарушение (чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП ) представлява конкретизация и детайлизация спрямо втория състав (чл.185 от ЗДвП), което особено проличава и с оглед сравнението между нарушените законни разпоредби по см. на чл.57 ал.1 т. 6 от ЗАНН. В този смисъл, ако се приеме, че жалбоподателят е нарушил и чл.179 ал.6 т.2 и чл.185 от ЗДвП на практика би означало да се наруши принципната забрана за non bis in idem и той да бъде наказан два пъти за едно и също административно нарушение.

По направеното искане за присъждане на разноските в полза на жалбоподателя действително разпоредбата на чл.63д ал.2 от ЗАНН дава право на адвокатско възнаграждение за производството пред Районния съд, като правото на присъждане на разноски е по реда на АПК. В този кодекс, както и в ГПК, към който той препраща по силата на чл.144 от АПК вр.чл.248 от ГПК, не се предвижда позитивна правна уредба, която да отговори на въпроса какъв размер от разноските - пълен, пропорционален или никакъв, се дължи в случай като настоящия – наказателното постановление е отменено в една своя част, а по отношение на второто административно наказание е потвърдено изцяло. При това положение съдът намира, че разпоредбите на ГПК и АПК са неприложими и следва да се приложи чл.189 ал.3 от НПК, т.е. в случая жалбоподателят няма право на разноски от другата страна, тъй като е признат за виновен по втората част от наказателното постановление. От това следва, че в случай, че АНО бе ангажирал юрисконсулт, при изрично направено искане за присъждане на разноски в полза на АНО, съдът би го уважил и до подобен резултат не се е достигнало, тъй като по делото не е възникнала тази процесуална фигура. Изводът за приложимост на разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, а не на АПК и ГПК следва изрично и от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985г. по н.д. № 98/1984г. на ОСНК – т.2 б.“б“ от диспозитивната му част.

Освен всичко друго следва да се посочи, че уважаването на подобно искане би довело до абсурдното положение жалбоподателят да черпи права от собственото си неправомерно поведение, доколкото е извършил нарушението, за което му е наложено наказание, което би било във всякакъв разрез със справедливостта.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, в която е наложено наказание по чл.185 от ЗДвП, а в 3 останалата част да бъде потвърдено, като необосновано и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-002564/22.08.2023г. на Началника група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Г. М. Г., с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 (двадесет) лв. за нарушение по чл.185 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1085-002564/22.08.2023г. на Началника група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Г. М. Г. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд-Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4