Определение № 1283 от 15.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. Бургас, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С.ов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20222100500736 по описа за 2022 година

Производството е висящо за втори път пред Бургаския окръжен съд, след като с Решение № 60146 от 13.05.2022г. по гр.д.№223/2021г. по описа на Върховния касационен съд е обезсилено въззивно Решение № I- 234 от 12.10.2020г. по в.гр.д.№ 1642/2020г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която С. К. К., М. Д. К. и „Адванс- С. К.” ООД са осъдени да премахнат ограждането и да освободят достъпа до общинската улица между квартал 77 и квартал 77А по плана на гр.Айтос, заградена между осева точка 1088 и осева точка 1086 и делото е върнато на въззивния съд в тази част за произнасяне по частната жалба, подадена от Ж. С. Л. и Д. И. Л. срещу решение №62 от 20.03.2020г. по гр.д. № 940/2019г. на РСАйтос в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявения от ищците иск с правно основание чл.109 ЗС.

Ищците по гр.д.№940/2019г. по описа на Районен съд Айтос- Ж. С. Л. и Д. И. Л., представлявани от адв.Тасков са подали частна жалба вх.№2435 от 26.05.2020г. по описа на РС- Айтос, против решение №62 от 20.03.2020г. по гр.д. № 940/2019г. на РС- Айтос В ЧАСТТА му с характер на определение, с която е прекратено по предявения от тях иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците С. К. К., М. Д. К. и „Адванс- С. К.” ООД, с адрес гр.Айтос, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на упражняване на правото на собственост на ищците, като премахнат ограждането и освободят достъпа до общинската улица между квартал 77 и квартал 77А по плана на гр.Айтос, заградена между осева точка 1088 и осева точка 1086.

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок- решението е връчено на процесуалния представител на ищците на 19.05.2020г., а жалбата е депозирана в съда на 26.05.2020г. Адвокат Тасков е надлежно упълномощен да 1 подаде жалбата – общо пълномощно на л.61 от делото на РС. Жалбоподателите са внесли дължимата държавна такса- разписка на л.45 от в.гр.д.№1642/2020г. по описа на ОС- Бургас.

С оглед изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Жалбоподателите са изразили несъгласие и намират за неправилни изложените от районния съд аргументи за прекратяване на производството по делото по тази иск- че процесният път е общински, а не на ищците, както и че имотът на ищците няма лице към този път /имотът на ищците не се обслужва пряко от неприложена улична регулация/, поради което същите нямат правен интерес от предявяването на негаторния иск.

Не оспорват, че имотите, урегулирани по действащия ПУП- ПРЗ като част от уличната регулационна мрежа на едно населено място са общинска собственост, но считат, че тяхното функционално предназначение не се състои само в това да осигурят нормативно необходимото лице към имотите на гражданите, но и в това да се осигури нормална жизнена среда и свързаният с това удобен достъп до дворищните места- собственост на отделните граждани. Сочат, че районният съд не е съобразил, че с действията си ответната страна прегражда и съответно ограничава достъпа и придвижването по улица- публична общинска собственост, която е част от кварталната разработка, включваща достъпа и до конкретното притежавано от ищците дворно място. Намират, че районният съд не е съобразил нито буквата, нито духа на закона /чл.109 ЗС/. Сочат, че е допустимо да се предяви негаторен иск не само когато пряко се пречи на собственика и изцяло се осуетява упражняването на собственическите му права, но и тогава, когато става дума за непряко или частично възпрепятстване, при което упражняването на собственическите права на ищеца само се затруднява, без да се осуетява изцяло. Затова считат, че преграждането на съседната улица макар и пряко да не ги лишава от достъп до собствения им имот, ги поставя в положение да търсят обиколни пътища до имота си /в качеството на пешеходци или като водачи на МПС/, а това според тях съставлява ограничение на собствеността им. Акцентират, че създаването на неудобства и необходимостта ищците да се съобразяват с незаконосъобразното поведение на ответниците само по себе си е достатъчно, за да обоснове правният им интерес от иска. Изтъкват, че предмет на защита при предявен негаторен иск е не толкова принадлежността на правото на собственост на ищеца върху конкретен имот, а неговото спокойно упражняване, аргумент за което е това, че исковите молби по чл.109 ЗС не подлежат на вписване. В случая ответниците нарушавали с действията си функционалното предназначение на улицата, което й придава характеристика на публична общинска собственост и пряко или косвено пречат на избора на ищците по коя улица да се приберат в двора си. Намират, че в случая са неприложими нормите на ЗУТ за заинтересованата страна в административното производство, вероятно повлияли изводите на районния съд, като са развити пространни съображения.

Молят решението на районният съд да бъде отменено в прекратителната му част, а делото да бъде върнато на първоинстанционния за произнасяне по същество на спора и по негаторния иск досежно преграждането на общинската улица.

Ответниците, чрез пълномощника си адв.Кръстевич са представили отговор на 2 частната жалба, инкорпориран в отговора на въззивната им жалба /т.9/. С него същите я оспорват като неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена по изложените от районния съд съображения за липса на правен интерес от иска. Сочат, че имотът на ищците не граничи с заградената от тях общинска улица между кв.77 и 77а по плана на гр.Айтос, а въпросната „улица” няма как да служи на същите като транспортна връзка, защото Община Айтос не е реализирала предназначението на този имот като път, а освен това той се намира на значително разС.ие от имота на ищците.

От фактическа страна по делото е безспорно, а и е установено посредством представените по делото писмени доказателства и СТЕ, че ищците са собственици на УПИ XV в кв.77А по плана на гр.Айтос, който е с лице към улица „Панайот Волов” /така- скица съм СТЕ на л.168 от делото на РС, както и неофициална скица- извлечение от ПУП- ПРЗ на л.24 (досежно наименованието на улицата)/.

Ответниците физически лица /лично или като еднолични търговци/ и дружеството са собственици на различни имоти в същия квартал- 77а, а именно УПИ XII, УПИ XIII и УПИ XIV, които са с лице на същата улица /”Панайот Волов”/, като последният от тях е съседен на този на ищците. Освен това ответниците са собственици на УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV, УПИ V, УПИ VI, УПИ VII в квартал №77а. От тях само вторият и третият имот граничат с имота на ищците /от север/.

Ответниците са собственици и на УПИ VI, УПИ VII, УПИ VIII, УПИ IX, УПИ X и УПИ XI в квартал 77.

Върху имотите на ответниците /предназначени за жилищни нужди/ е бил обособен производствен обект за преработка на дървесина. Част от имотите на ответниците били оградени, а други имали ограда по контура. Част от улицата между кв.77 и кв.77а по плана на гр.Айтос попада върху оградения от ответниците терен. Не е спорно, че улицата не е изградена на място, а в този смисъл е и заключението на тричленната СТЕ /т.2, л.162/.

Не се спори, че улицата е общинска собственост /преди продажбата им на ответниците, имотите от които са обособени УПИ в кв.77 и кв.77а са били собственост на общината/.

Според експертизата /т.8, л.167/ терена между о.т. 1088 и о.т. 1086 е улица и отговаря на изискванията за такава, като същата попада върху имоти с пл.№ 989 и 4465.

От експертизата /т.1/ се изяснява също, че сега действащия ПУП- ПЗР е одобрен със Заповед № РД- 09- 414 от 24.10.2002г., с която е изменен действащия от 1986г. регулационен план на гр.Айтос. С тази заповед на мястото на кв.77 се обособяват три нови квартала- 77, 77а и 77б., с предназначение за жилищно строителство. В плана на гр.Айтос от 1971г., действал до 1986г. територията на процесните имоти била отредена за училище, учебна база на ДКМС, дирекция на ВиК и др., които мероприятия не са били изпълнени до влизане в сила на новия регулационен план през 1986г. От устните обяснения на в.л.С.ова в съдебно заседание на 26.02.2020г. /л.191/ се изяснява, че процесната улица е предвидена по действащия регулационен план, като регулацията не е приложена, защото улицата не е изградена, не се поддържа и не се използва като улица. Преди това теренът не е съществувал като улица, няма асфалт и тротоари. От едната страна на улицата /западната- бел. на докладчика/ има изграден портал, а от североизток същата излиза на друга улица.

3

Безспорно е, че имотът на ищците няма лице към процесната улица, попадаща в терена, ограден от ответниците.

Съгласно т.3 от писмо изх.№ 94-00-1448 от 20.06.2017г. /л.55/ от Кмета на Община Айтос, при извършена проверка на място на 14.06.2017г. е констатирано, че общински имот, представляващ път между о.т. 1088 и о.т. 1086 /между кв.77 и 77а/ по плана на гр.Айтос, с площ от 1018 кв.м. се ползва без правно основание от ответника С. К.. Върху нея са поставени метален портал и метална мрежа, които възпрепятстват преминаването и движението на хора и МПС, а през м.юни 2017г. на ответника К. е било изпратено писмо да освободи имота в 7-дневен срок от получаването.

При тези обстоятелства се установяват твърденията на ответниците, че нямат достъп до процесната улица и не могат да преминават по нея с МПС или като пешеходци.

Въз основа на така установените факти, въззивният съд приема следните правни изводи.

Предявеният от ищците иск за осъждане на ответниците да премахнат ограждането и освободят достъпа до общинската улица между квартал 77 и квартал 77А по плана на гр.Айтос, заградена между осева точка 1088 и осева точка 1086 е с правно основание чл.109 ЗС.

Съгласно цитираната разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Правната теория и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че негаторният иск е иск за защита на собствеността /разпоредбата се намира в глава IX от ЗС „Защита на правото на собственост”, като по този ред може да се осъществи защита и на ограничени вещни права- така чл.111, ал.1 ЗС. Същият предоставя правна защита на правото на собственост /респективно- ограничено вещно право/ срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.

Съгласно възприетото в мотивите към т.1 от ТР № 4/2015 от 6.11.2017г. по тълк.д.№ 4/2015г. на ОСГТК, „ Негаторният иск е отрицателен иск за защита правото на собственост, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника….Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо… С предявяването на негаторния иск се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта … За разлика от установителния иск за признаване или отричане на право на собственост върху недвижим имот и ревандикационния иск, нито правото на собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на ответника (пречещия имот) се включва в предмета на делото при предявен негаторен иск така, както правото на 4 собственост върху засегнатия и пречещия имоти не влиза в предмета на делото по идентичния иск за виндикация на съответния сервитут или ограничено вещно право… Исковете за защита на правото на собственост не са процесуално средство за упражняване на съдържащите се в правото на собственост правомощия, а за защита на различни аспекти на правото на собственост според вида и интензитета на тяхното накърняване. Правото на собственост е предмет на делото, когато се претендира неговото съществуване или несъществуване, а когато това право се защитава от ограничаване или друго накърняване, предмет на делото е несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положението отпреди нарушението”.