Решение № 1348 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Варна, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

И.ка Д. Дрингова мл. с. Лазар Василев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100500766 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 295413/30.07.2021г. , депозирана от „Факторът“ ЕООД /старо наименование „Фактор 86"/, ЕИК 202875173, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Левски, ******, представлявано от управителя си И.Д.Х., чрез процесуалния му защитник адв. Л. П. от АК – Варна, срещу решение № 262191/07.07.2021г., постановено по гр. дело № 16371/2018г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК 103097870, със седалище и адрес на управление ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1 офис 1, представлявано от управителя му Р.И.Х., иск за заплащане на сумата от 24429,79 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод на сумата от ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783, по и.д. № 636/2013г. по описа на същия, на основание чл. 59 от ЗЗД.

В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушаване на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че преводите от 23-ти и 25-ти октомври 2013г. са основателно направени, като плащания по договор за цесия от 14.02.2011г. Намира възражението на ответника за погасяване от страна на „Аква Виа“ ЕООД на ликвидно и изискуемо вземане към „Консорциум Реми Груп“ АД, чрез преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. за несвоевременно въведено и неподлежащо на разглеждане, а освен това сочи, че такова 1 вземане не съществува и плащане не се следва. Оспорва извода на съда, че вземането на „Аква Виа“ ЕООД към „Консорциум Реми Груп“ АД е погасено и цесията от 20.02.2015г. между „Аква Виа“ ЕООД и „Факторът" ЕООД се явява без предмет, както и че е налице ликвидно и изискуемо вземане на „Консорциум Реми Груп“ АД по договор за цесия от 14.02.2011г. и преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. погасяват това вземане. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила при провеждането на ССЕ. Намира за неправилно приетото от първоинстанционният съд, че длъжник по вземането, прехвърлено с договор за цесията от 20.02.2015г., е „Орхид София Хилс" ЕООД. Намира, че ответникът не е имал качеството на взискател по изп. дело № 636/2013г. по описа на ЧСИ И. Ч. и за превода няма валидно и годно основание и адв.

Миков не е имал представителна власт да го представлява. Оспорва, че е налице потвърждаване на плащането в полза на трето лице, но дори и това да се приеме, то е налице погасителен ефект за задължението на длъжника „Орхид София Хилс“ ЕООД по изп. дело. С превеждане на сумата от съдебния изпълнител единствено „Орхид София Хилс" ЕООД, като длъжник, е освободен. Счита, че с договора за цесия взискателят е могъл да прехвърли само сурогат на вземане за връщане на полученото без основание към „Консорциум Реми Груп“ АД и вземане за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но не и вземане срещу длъжника по изпълнителния лист. Моли да се отмени обжалваното решение и да постановите друго решение, с което да се уважи исковата претенция. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Факторът“ ЕООД /старо наименование „Фактор 86“/ против „Консорциум Реми Груп “ АД, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24429,79 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, вследствие на незаконосъобразен превод на сумата от частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., с рег. № 783, по и.д. № 636/2013г. по описа на същия.

В исковата молбата се твърди, че по силата на договор за цесия от 20.02.15г. първоначалният взискател „Аква Виа“ ЕООД по изпълнително дело 636/2013 г. по описа на ЧСИ И. Ч. с район на действие СГС, с peг. № 783, което изп. дело е присъединено към изпълнително дело 315/2012 г. по описа отново на ЧСИ И. Ч., е прехвърлило на „Факторът“ ЕООД вземането си по изпълнителен лист, издаден по г.д. № 17495 по описа на Софийски районен съд за 2013г., представляващо главница в размер на 21 000 лв. с вкл. ДДС, ведно с присъдена лихва от 3429,79 лв., или общо задължение в размер на 24429,79 лв. Ищецът счита, че след сключване на договора за цесия всички суми, събрани в полза на взискателя „Аква Виа“ ЕООД по изпълнителното дело е следвало да бъдат изплатени по посочена от 2

„Факторът“ ЕООД Б.а сметка. Въпреки многократните искания в тази насока ЧСИ И. Ч. не е превел сумата. Вместо това сумата от 24 429, 79 лв., събрана по изп. дело № 636/13г., била преведена неоснователно от съдебния изпълнител на „Консорциум Реми Груп“ АД, поради, което ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наведеното твърдение, че на ответника е преведена исковата сума от 24 429,79 лв. по изп.д. №636/2013 г. на ЧСИ И. Ч., в евентуалност, оспорва тя да е получена без основание. Твърди, че изп.д.

№315/2012г. е образувано по молба на „Консорциум Реми груп“ АД, в качеството му на кредитор на „Оркид София Хилс“ ЕООД, а „Аква виа“ ООД, частният праводател на ищеца - качеството на присъединен взискател по по-късно образуваното изп.д. №636/2013г., което е присъединено към изп.д. №315/2012г. срещу същия длъжни„Оркид София Хилс“ ЕООД. В качеството си на взискател ответното дружество е участвало в разпределението на сумите по постъпленията по изпълнението, на осн. чл.455 ал.2 ГПК. След като ищецът не е ангажирал доказателства, праводателят му да е оспорил по исков ред съществуването на вземането на първоначалния взискател „Консорциум Реми Груп" АД по чл.464 ал. 1 ГПК, то сумата се предава на взискателя по реда и при условията на посочената процесуална разпоредба. Гореизложеното обосновава извода, че за ответника е съществувало законово основание да получава суми по изп.д. №315/2012г. /изп.д. №636/2013г./ на ЧСИ И. Ч..

Следователно, ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца - цесионер, частен правоприемник, поради което не му дължи връщане на исковата сума.

Твърди също, че цедираното от „Аква виа" ООД на ищеца вземане от 21 000 лв. по силата на сключения между тях договор за цесия, е придобито от цедента „Аква виа“ ООД също по силата на договор за продажба на вземане /цесия/ от 14.02.2011г., сключен между „Консорциум Реми Груп" АД в качеството му на цедент и „Аква виа“ ООД, като цесионер.

Съобразно уговореното в чл.4 от договора от 14.02.2011г., прехвърлянето е възмездно за сумата от 21 000 лв., но „Аква виа“ ООД не е заплатило на „Консорциум Реми Груп“ АД цената по цесионната сделка, поради което ответникът има вземане за тази сума от цедента „Аква виа" ООД, респективно от частния му правоприемник - Факторът" ЕООД. В условията на евентуалност, ответникът предявява възражение за прихващане със сумата от 21 000 лв. - главница и сумата от 6 400 лв. - изтекли мораторни лихви върху главницата за периода от 31.12.2015г. до 31.12.2018г., или общо сумата от 27 400 лв.

Първоинстанционният съд не е приел възражението за прихващане за съвместно разглеждане с предявения иск.

В първото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад на делото, процесуалният представител на ответното дружество навежда твърдения, че преведената от ЧСИ Ч. на „Консорциум Реми Груп" АД сума по нареждане на „Аква виа" ООД, представлява заплащане на цената, дължима от цесионера към цедента по договора за цесия от 2011г.

По делото е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника ЧСИ И.

3

Т. Ч., с peг. № 783, който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че ищецът не е конституиран като взискател по изп.д. № 636/2013г., а такъв се явява друго юридическо лице, а именно „Аква Виа“ ООД. В случай, че е била налице валидна цесия на процесното вземане, пред ЧСИ е следвало да бъдат представени надлежни доказателства за сключения договор за цесия, за да бъде конституиран ищецът като взискател. Сочи, че взискател по изп.д. № 636/2013г. е бил „Аква Виа“ ООД, който след извършеното разпределение на сумите, получени в изп.производство, е подало молба от 23.10.2013г., с която моли припадащата му се от разпределението сума в размер на 26859,58лв. да бъде преведена по сметка на „Консорциум Реми Груп“ АД, което е било изпълнено от ЧСИ още на 23.10.2013г. Делото било приключено още през 2014г., а договорът за прехвърляне на вземания от „Аква Виа“ ООД на „Факторът“ ЕООД е от 20.02.2015г. – почти две години след окончателното плащане по изп. производство. Сочи още, че едва на 12.02.2018г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ищеца с приложен договор за цесия, но не е било представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до длъжника за прехвърлянето на вземането.

С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 14.02.2011г. е видно, че „Консорциум Реми Груп“ АД е прехвърлил на „Аква Виа“ ЕООД част от вземането си от „Оркид София Хилс“ ЕООД, представляващо част от главницата, което вземане произтича от договор за строителство от 13.08.2005г., договор за довършителни работи от 14.12.2005г. и допълнително споразумение от 09.08.2006г. в размер на 21000лв. като главница, ведно с всички съпровождащи го права, привилегии и акцесорни вземания, срещу заплащане на сумата от 21000лв. в срок от 5 дни от сключването на договора.

На 22.05.2012г. страните по гореописания договор за цесия са сключили споразумение, по силата на което „Консорциум Реми Груп“ АД се е задължило да погаси задължение на „Аква Виа“ ЕООД подогов за цесия от 14.02.2011г. в размер на 3000 лв.

С молба от 07.10.2013г., подадена от „Аква Виа" ООД до ЧСИ И. Ч. е поискано образуването на изп. дело срещу „Оркид София Хилс“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2013г., издаден по гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, по което „Оркид София Хилс" ЕООД е осъдено да заплати на „Аква Виа“ ООД, сумата от 21000 лв., 4 представляваща част от дължимо възнаграждение, задържано като гаранция за изпълнението по договор за строителство от 13.08.2005г., договор за довършителни работи от 12.12.2005г. и допълнително споразумение от 09.08.2006г., ведно със законната лихва, както и лихва в размер на 3429.79лв. за периода 14.08.2011г. до 14.03.2013г. Образувано е изп. дело № 20137830400636, което е присъединено към изп.д. №315/2012г. на ЧСИ И. Ч..