Решение № 21 от 12.02.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Търговище, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.А Н. И.А

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500286 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба на К. М. И. ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „З...“, бл. .., вх. Г, ет. 1, ап. 3 против решение № 504 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д.

№ 418/23 г. по описа на Районен съд – Търговище.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, предявеният от К. М. И. ЕГН ********** иск за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на 07.06.2017 година неимуществени вреди, предявена като частичен иск от 24 000 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г., на осн. чл.432 от КЗ. Със същото решение, съдът е прекратил производството по делото по предявения от К. М. И. ЕГН ********** иск за сумата от 842.92 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, поради недопустимост на иска. С решението, съдът е осъдил К. М. И. ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482, разноски по делото, в размер на 3 552 лв.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че с предявяването на претенцията към застрахователя на 06.06.2022 година, давността е прекъсната. Неправилно е приложил института на погасителната давност, с оглед на това, че нейното здравословно състояние се е влошило като последица от непозволеното увреждане в един по-късен момент- 2020 година.

1

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482. Твърди се, че постановеното решение е правилно. Правото на ищцата да предяви иск за обезщетение на вреди е погасено по давност. Давността е започнала да тече от датата на увреждането07.06.2017 година, а искът за обезщетение е предявен на 31.03.2023 година.

Искането е за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Депозираната жалба е допустима, но частично основателна.

Решението е валидно и допустимо.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:

Предявената искова претенция е обоснована с твърденията на ищцата, че на 07.06.2017г. около 13.45 ч. на АМ „Хемус“ посока гр. Варна, е настъпило ПТП, при което тя е получила увреждания. Водачът на, движещия се след тях лек автомобил, движейки се с несъобразена скорост ги застига и блъска отзад автомобила, в който ищцата е пътувала на задната седалка. Факт установен от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-10201670, рег. № 1312/-7.06.2017г. , изд. от РУ-Аксаково при ОДМВР-Варна. Въз основа на него, в последствие е издадено Наказателно постановление № 170445-000361/20.06.2017 г. Водачът, причинил ПТП, не е съобразил скоростта на движение, с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да може да спре пред видимо препятствие, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Наложено му е административно наказание глоба, в размер на 200 лв.

Към датата на ПТП - 07.06.2017 г., по отношение собствеността и ползването на лекия автомобил, причинил произшествието е имало сключен между застрахователя - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БУЛ ИНС“ АД и застрахования-собственик на автомобила, договор, по застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищцата е подала заявление Вх.рег. № ОИ-373892/07.06.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди „Гражданска отговорност“ пред застрахователя- „ЗД БУЛ ИНС“ АД.

Последният е отказал изплащане на обезщетение, с мотив, че правото да се търси такова е погасено по давност.

От изготвената комплексна съдебната автотехническа и медицинска експертиза е установен механизма на настъпилото ПТП, установено е също, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и нанесените увреждания на ищцата. Последната е пътувала на задна седалка на блъснатия лек автомобил. В случая, поради това, че ударът е бил от зад , дори и пострадалата да е била с обезопасителен колан, биха се получили същите по 2 вид и характер увреждания. Предпазният колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пътниците му на място при случай на внезапно спиране (аварийно спиране) или настъпване на пътнотранспортно произшествие. Използването на предпазен колан предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или други пасажери, изпадането им от автомобила в случай на преобръщане.

Употребата на предпазен колан предотвратява изпадането на тялото от автомобила, но не предотвратява получаването на травматични увреждания по други механизми.

Травмите, които ищцата е получила са по целия гръбначен стълб от врата до седалището, най-вече в тилната област на главата, гърба и поясният отдел на гръбначния стълб. Болките след произшествието, са продължили около един месец, поради което тя е приета във физиотерапевтично отделение за провеждане на изследвания и лечение. Проведени са процедури, медикаментозно лечение, повлияна е добре и изписана. В резултат на произшествието е получила психическата травма, която е лекувана, но не е повлияна. Поради тази психическа травма, месеци след произшествието, пострадалата има усещане за физическа болка. Възстановяването и е продължителен процес, без да може да се отговори точно за колко време ще се отнеме.

Ищцата е потърсила психиатрична помощ и е било провеждано през годините съответното лечение, което не е дало резултат. Станала тревожна, изпитвала е страх да се движи по улиците, била раздразнителна, не и стигал въздуха и била с усещането, че ще загуби съзнание. През 2017 година е било назначено и проведено лечение с медикаменти, но заболяването не се е повлияло, пори което се стигнало до хоспитализацията и в психиатрично отделение на МБАЛ Търговище, през 2019 година. Приета е с депресивни оплаквания, на фона на повишена тревожност, като след проведеното лечение е изписана по-спокойна, с лека редукция на депресивната симптоматика.

Въпреки лечението, ищцата е развила е рецивидиращо депресивно разстройство, което е довело до инвалидизацията . С ЕР № 1558 от 02.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ- Търговище-АД на ищцата е бил определен 30 % трайно намалена работоспособност с вадеща диагноза: Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък. С решение № 2139 от 16.07.2020г. на НЕЛК по Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ, е определен по-висок процент - 50 % т.н.р., като е отчетено към него момент умерено тежък депресивен епизод с изразена тревожно депресивна симптоматика, дистимия, хипобулия, социално оттегляне, страхови изживявания, мисли за безперспективност и песимистична самооценка.

Посочените по-горе факти са установени от приетите пред първата инстанция писмени доказателства- психологическо изследване, амбулаторни листи, епикризи, експертни решения.

За установяване на търпените от ищцата вреди са били изслушани 3 показанията на свидетелите Б. И., съпруг на ищцата и Харза Сюлейманова. Независимо от близката степен на родство с ищцата, която би обусловила заинтересованост от изхода на спора, показанията на свидетеля И. следва да се ценят, като достоверни. Съпоставяйки ги с, показанията на другия незаинтересован свидетел и преди всичко с писмените доказателства, следва извода, че последният възприел правилно относимите към спора факти и ги възпроизвежда точно, вярно и добросъвестно. От показанията на двамата свидетели е установено, че освен физически травми, получени в следствие на ПТП, ищцата е получила и психическа такава.

Психическата травма, независимо, че от катастрофата са изминали повече от пет години не е преодоляна, тя продължава да е неспокойна продължава лечението си. Преди тази катастрофа ищцата била здрава, спокойна жена, работоспособна и от нея били много доволни в работата . Движила се пеша до работното си място и обратно, което било на голямо разстояние от дома .

След катастрофата, коренно се променила. Изпитвала страх да излиза сама, дори и до най-близкия магазин. Изпитва страх да се вози в лек автомобил.

Когато излиза, винаги е с придружител, защото и се вие свят и има болки в кръста. Напуснала работа именно, защото изпитвала страх да излиза от дома си. Не можела вече да живее сама, което налагало за нея да се грижи някой от близките . Първоначално грижите поела дъщеря им, защото съпругът работел и живеел в чужбина. Той се принудил да напусне работа и да се прибере при съпругата си, за да се грижи за нея. Към момента психическото състояние не се е подобрило, като това довело до инвалидизацията и с решение на ТЕЛК.

При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД - обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

С решението, съдът е прекратил производството по делото, в частта, в която е предявен от въззивницата иск за сумата от 842.92 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017г., на осн. чл. 432 от КЗ, поради недопустимост на иска. Жалбата против решението, с което е прекратено производството по делото, имащо характер на определение, е просрочена и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане. Въпреки горното, дори и в срок тя би била неоснователна, поради следното:

Приложимата в конкретния казус е редакцията на КЗ, след изменението му от 01.01.2016 г. Съгласно тези изменения разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, обвързва допустимостта на прекия иск на пострадалото лице към застрахователя, от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на 4 тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, изтичането на който е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В случая ищцата, като пострадала от ПТП е отправила към застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди, с вх.рег.№ ОИ373892/07.06.2022 г. В самото заявление, последната е отправила претенция за заплащане на търпените неимуществени вреди, но не и за имуществени такива. Предвид това, че по делото не е доказано отправянето на претенция пред застрахователя, респ. изтичането на рекламационния срок по чл. 498, ал.3 КЗ, то първоинстанционният съд правилно е приел, че предявеният иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 842.92 лв. е недопустим и е прекратил производството по делото, в тази му част.

Ищцата е предявила и иск за сумата от 1 000 лв., като частичен от 24 000 лв., за репатриране на търпените от нея неимуществени вреди от ПТП.

Разпоредбата чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда отговорност на застраховятеля, пред увреденото лице, при наличието на предпоставки за отговорността на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност". При валидно сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица. Възможността на третото увредено лице да насочи прекия си иск директно спрямо застрахователя е ограничена до 5 години, съгласно правилата на погасителната давност. След неговото изтичане застрахователят може да направи възражение за изтекла давност и да откаже изплащането на обезщетение за вреди. Това е сторил застрахователят по претенцията на пострадалата- отказал е изплащане на обезщетение, поради изтичане на погасителната давност. Няма спор, а и съдебната практика е категорична, че за вреди от ПТП, давността започва да тече от датата на събитието, когато деецът е известен, а ако не, то от открИ.ето му. В случая произшествието е настъпило на 07.06.2017 година, установен е водачът, който виновно е причинил ПТП и от тогава тече давността за пострадалия да предяви претенции за обезщетение, а не както твърди въззивницата, от датата на депозиране на претенцията пред застрахователя. Установени са и първоначално причинените физически увреждания на въззивницата в следствие на ПТП. Съобразявайки това, както и след отчитане на периодите, през които давността по определени причини не е текла, районният съд правилно е изчислил, че правото на иск се е погасило по давност. Това обаче касае вредите, настъпили веднага след катастрофата- физическите увреждания и последиците от тях.