Решение № 776 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100503200 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20083677 от 16.03.2023 г. по гр.д. № 45335/2018 г. по описа на СРС, 29 с-в е:

Осъден „Примекс 9000“ ЕООД ЕИК 101027979, представлявано от управителя И. Н.Б., седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Съборна“ №3, ап.13 да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД на И. Г. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, кв. Гео Милев, ул. **** сумата от 425,73 лева, с която се е обогатил без основание за сметка на И. Г. Г. чрез внесена държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 9555/2009 г. по описа на СГС, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2015 г. до изплащане на вземането;

Осъден е С. Й. Ц. ЕГН ********** съдебен адрес гр.София, бул.**** да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД на И. Г. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, кв. Гео Милев, ул. **** сумата от 239,66 лева, с която се е обогатил без основание за сметка на И. Г. Г. чрез внесена държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 9555/2009 г. по описа на СГС, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2015 г. до изплащане на вземането;

Отхвърлени са предявените от И. Г. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

София, кв. Гео Милев, ул. **** искове с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД да бъде 1 осъдена Държавата чрез Министъра на финансите, съдебен адрес гр.София, ул.**** за сумата в размер на 232,42 лева, А. Б. А. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, ул.“**** за сумата в размер на 245,82 лева, И. И. К. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, ул.“**** за сумата в размер 228,42 лева, М. Д. К. - А.а ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, ул.“**** за сумата в размер на 90,32 лева и Д. А. А. ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си и законен представител М. Д. К. А.а, със съдебен адрес гр.София, ул.“**** за сумата в размер на 90,32 лева, представляващи припадаща се на всеки от ответниците част от направени от ищеца, в качеството му на управител на чужда работа, разходи за внесена държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 9555/2009 г. по описа на СГС.

Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД срещу него е депозирана въззивна жалба от ответника „Примекс 9000“ ЕООД с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че неправилно съдът е приел за доказани претенциите на ищеца срещу него без да съобрази, че с исковата молба същият е признал, че ОС на ЕС не го е овластил да предявява ревандикационни искове от името на ЕС и за сметка на етажните собственици, както и да внася дължимата държавна такса по въззивното обжалване по гр.д.№ 3555/2009 г. по описа на СГС. Освен това неправилно съдът е приел, че собственик на ап.№ 15 е все още „Примекс 9000“ ЕООД. Собственик на този обект е Д. Х. още от 2016 г. Същевременно ищецът е завел настоящите искове без предварително доброволно да покани етажните собственици да възстановят заплатени от тяхно име средства. Воденето на съдебния процес и заплащане на дължимите държавни такси, според ответника, не следва да се квалифицира правно като водене на чужда работа без овластяване. Воденето на процеса без съгласие на страната е недопустимо. Предявил е искове само срещу някои от етажните собственици, като по-късно е оттеглил някои от тях избирателно. Поради това и намира, че не дължи исковата сума и неправилно съдът е уважил иска като основателен.

Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, като неправилно и за отхвърляне на исковете срещу него като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца И. Г. Г., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Държавата чрез Министъра на финансите, съдебен адрес гр.София, ул.****, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното 2 решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по водения с участието на ответника съдебен процес по гр.д.№68422/2015 г., по който е било постановено на 13.12.2011г. по гр.д. № 9555/2009г. на СГС, ГО, 1-1 състав съдебно решение, от страна на ищеца е била заплатена на 13.01.2012 г. държавна такса в размер на 5426,30 лв. /дължима от етажните собственици на сградата/ във връзка с въззивното обжалване /в.гр.д.№649/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд/. Приел е, че част от тази сума в размер на 293,87 лв. и 261,42 лв. се дължат на ищеца от ответника „Примекс 9000“ ЕООД съобразно притежаваните от него като етажен собственик в сградата ЕС находяща се в гр.София, ул.“Съборна“ №3, вх.1, идеални части от общите части на сградата /прилежащите 5,634% и 5,012% идеални части от общите части на сградата, като собственик на ап.13 и ап.15/, тъй като с тях последния се е обогатил за негова сметка.

Решението е правилно в посочената обжалвана част.

Доводите на въззивника, че сумите са неправилно присъдени на ищеца на посоченото правно основание – чл.59, ал.1 ЗЗД, съдът намира за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в 3 друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването;

3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера на заплатената от името на ответника сума като дължима държавна такса във връзка с воден съдебен процес, в който ответника е бил страна, както и обогатяването на ответника чрез спестяване на тези дължими от него разходи, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че сумата за държавна такса е била заплатена от ищеца във връзка със съдебен процес, в който е участвал и ответника, който процес е бил свързан с предявените от ищеца и ответника, като етажни собственици искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на помещение от трето лице, съответно при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че Примекс 9000 ООД е участвал като страна в съдебен процес по гр.д.№68422/2015 г., по който е било постановено на 13.12.2011г. по гр.д. № 9555/2009г. на СГС, ГО, 1-1 състав съдебно решение, с което са били отхвърлени исковете на М.Т.Т., И. Р.Б., С.И.Н., В.И.К., М.В.Д., В.В.Г., И. Г. Г., Д.К.Л., И.А.Л., С.Й.К., М.С.К., С. Й. Ц. и Примекс 9000 ООД против против МК „Ялта”, ЕИК 121469105, за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ помещение, разположено в сутеренния етаж на сградата в гр.София, ул.“Съборна“ №3 на две нива, със застроена площ от около 540 кв.м. и разгъната застроена площ от около 660 кв.м., представляващо бар „Астория”, на основание чл.108 ЗС.

Установено е, че така посоченото съдебно решение постановено от Софийски градски съд е било обжалвано с въззивна жалба от ищците чрез пълномощниците им пред САС /вкл. и ищецът Примекс 9000 ООД/, като е образувано в.гр.д.№649/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд. Във връзка с това обжалване е установено, че дължимата държавна такса в размер на 5426,30 лв. е била заплатена от ищеца по настоящето дело И. Г. с платежно нареждане за кредитен превод от 13.01.2012 г.

Установява се, че с решение от 19.06.2012 г. по в.гр.д.№649/2012 г. описа на САС, ГК, 4 състав, решението на първоинстанционния съд /СГС/ е било оставено в сила, като с определение №60/01.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№923/2012 г., ГК, II г.о., по 4 касационна жалба, подадена от М.Т.Т., И. Р.Б., С.И.Н., В.И.К., М.В.Д., В.В.Г., И. Г. Г., Д.К.Л., И.А.Л., С.Й.К., М.С.К., С. Й. Ц. и Примекс 9000 ООД, решение № 1038/19.06.2012 г., постановено по гр.д. № 649/2012 г. по описа на САС не е било допуснато до касационно обжалване.

В проведеното пред първата инстанция производство ответникът „Примекс 9000“ ЕООД не е изложил възражения срещу участието си като страна в посочения съдебен процес, поради което доводите направени в тази връзка пред настоящата инстанция са от една страна недопустими, а от друга неоснователни и преклудирани с оглед указанията на чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК. Доказателства, за това че посочения съдебен процес е воден без надлежно процесуално представителство на Примекс 9000 ООД, не са ангажирани от ответника по първоинстанционното производство и оспорването на това обстоятелство е недоказано с оглед указанията на чл.154 ГПК.

Доводите на ответника, че не притежава право на собственост върху единия от самостоятелните обекти в сградата – ЕС – ап.№ 15 от 2016 г., съдът намира за преклудирано, като въведено едва пред въззивната инстанция с оглед изискванията на с оглед указанията на чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК. Освен това, съдът намира същите за неоснователни, тъй като по време на съдебния процес и заплащането на дължимата държавна такса във връзка с обжалването на посоченото решение на СГС, Примекс 9000 ООД е бил собственик на този самостоятелен обект и като страна в това съдебно производство е следвало да заплати своя дял от разноските за държавна такса. Както правилно е отбелязал СРС в постановеното решение, ответникът „Примекс 9000“ ЕООД ЕИК 101027979, представляван от управителя И.

Н.Б. не е оспорил, че притежава правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в процесната сграда- етажна собственост с административен адрес гр.София, ул.“Съборна“ №3, вх.1 - ап.13 и ап.15, ведно с прилежащите 5,634% и 5,012% идеални части от общите части на сградата.