Решение № 1465 от 12.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501966 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Медицински център „***“ ООД чрез адвокат Н. Н. срещу решение № 2511 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 16975 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на О. И. Г., извършено със заповед от 06.10.2021 г., издадена от управителя на Медицински център „***“ ООД, на основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ; възстановена е О. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“ в МЦ „***“ ООД на основание член 344, алинея 1, точка 2 от КТ; осъдено е въззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 6 063,06 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ; осъдено е въъззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 469,26 лева, 1 представляваща разликата в получаваното от ищцата трудово възнаграждение за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 2 от КТ; отхвърлен е предявения от МЦ „***“ ООД срещу О. И. Г. насрещен иск с правно основание член 221, алинея 2 от КТ за сумата от 1 273,86 лева, представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда /04.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението; осъдено е въззивното дружество да заплати на О.

И. Г. сумата от 1 400 лева, представляваща извършени в производството пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 652,52 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски за производството, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал грешка, несъобразявайки, че по длъжностна характеристика ищцата е следвало да осъществява профилактична дейност на служителите на различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение. В случая е следвало само да снеме неврологичен статус на пациента, което се изучава в медицинския университет по специалност «нервни болести», а последващата преценка е щяла да бъде направена от специалист. Отказът на д-р Г. да изпълни служебните си задължения представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина. Иска се да бъде отменено решението в частите, неблагоприятни за въззивника, като се уважи предявеният насрещен иск.

Въззиваемата страна в отговора си на въззивната жалба е оспорила същата. Сочи, че въпреки изрично възложената му доказателствена тежест да установи, че ищцата разполага с нужната квалификация за извършване на описаните медицински дейности, работодателят не е доказал това обстоятелство по пътя на пълното и главно доказване. Намира, че районният съд правилно е ценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.

2

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата твърди, че полагала труд по трудово правоотношение с ответника „МЦ ***“ ООД, възникнало въз основа на трудов договор № 406 от 11.01.2018 г. Излага, че със заповед от 06.10.2021 г., оформена като връчена при отказ, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че с длъжностната характеристика, връчена й при сключване на трудовия договор, не са й вменени задължения за извършване на профилактични прегледи, снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия при необходимост и други функционални изследвания на служители на фирми, сключили договор с „МЦ ***“ ООД, като намира, че за да й бъдат възложени такива дейности, е следвало работодателят да извърши промяна в длъжностната характеристика.

Също така твърди, че няма такава специалност, поради което не е компетентна да извършва описаните манипулации. Навежда доводи, че работодателят не изпълнил задължението по член 193, алинея 1 от ГПК да я изслуша или да изиска писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, което е абсолютно основание за отмяна на уволнението. В условията на евентуалност поддържа, че наложеното найтежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и при определянето му не е отчетена липсата на предходни дисциплинарни наказания. Счита, че съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не отговаря на изискванията на член 195, алинея 1 от КТ и същата е немотивирана. Излага, че в заповедта не са посочени конкретни факти, поради което не може да бъде извършена преценка какво е вмененото й дисциплинарно нарушение, нито кои са задълженията, съдържащи се в длъжностната характеристика, които не е изпълнила. Поддържа, че работодателят е допуснал нарушение на член 195, алинея 3 от КТ, като не е връчил процесната заповед по надлежния ред – лично срещу подпис или чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна 3 разписка. Твърди, че вписаните в заповедта свидетели не са присъствали на опит същата да бъде връчена. Излага, че след прекратяването на трудовото правоотношение е работила при друг работодател /„***“ ЕООД/ за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г. с месечно възнаграждение в размер на 900 лева. Сочи, че за последния цял отработен месец брутното й трудово възнаграждение при ответника е било в размер на 1237,86 лева.

Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед от 06.10.2021 г., и отмяна на същото; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“; както и за осъждане на ответника да й заплати следните суми: 6 104,60 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението; 480,68 лева, представляваща разликата в получаваното от ищцата трудово възнаграждение за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В проведеното пред първата инстанция на 10.03.2023 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявените осъдителни искове, както следва: на иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ чрез неговото намаляване от сумата в размер на 6 104,60 лева на сума в размер на 6 063,06 лева; на иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 2 от КТ чрез неговото намаляване от сумата в размер на 480,68 лева на сума в размер на 469,26 лева. С протоколно определение от същата дата производството по делото е прекратено в частта над намаления размер на двата иска до първоначално предявения на основание член 233 от ГПК.

В срока по член 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Излага, че ищцата е допуснала тежко нарушение на трудовата дисциплина по член 187, алинея 1, точка 3, предложение първо от КТ - „неизпълнение на възложената работа“ - и по член 187, алинея 1, точка 7 от КТ – „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“. Излага, че на 17.09.2021 г. О. И. Г. е запозната със заповед от 4

16.09.2021 г., с която работодателят й е възложил извършването на профилактични прегледи - снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия при необходимост и други функционални изследвания на служители на фирми, сключили договор с „МЦ ***“ ООД, по график.

Твърди, че ищцата отказала да подпише и изпълнява заповедта. Заявява, че описаните в последната дейности са част от задълженията, вменени с точка 8 от длъжностната характеристика, а именно: извършване на профилактична дейност на служители в различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение. Заявява, че преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани обяснения от ищцата по реда на член 193 от КТ и при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Поддържа, че законът не урежда форма за доказване на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като удостоверяването му в документ, подписан от свидетели, е обичайна практика. Предявява насрещен осъдителен иск с правно основание член 221, алинея 2 от КТ за сумата от 1 273,86 лева, представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда /04.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Предявените искове се квалифицират като такива по член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от КТ, член 225, алинея 1 от КТ и член 221, алинея 2 от КТ.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на член 154 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба за успешното провеждане на иска ищцата следва да докаже пълно и главно, че е възникнало валидно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала посочената длъжност "лекар“; че е останала без работа за посочения 5 период – от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г.; че в посочения период от 12.10.2021 г. до 18.11.2021 г. е работила на по-ниско платена работа, както и размера на получаваното от нея трудово възнаграждение за периода. При успешното доказване на тези обстоятелства ответната страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване законосъобразно упражнено право на дисциплинарно уволнение, наложено при спазване на всички предпоставки, визирани в КТ, както и, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. С оглед предявения насрещен иск с правно основание член 221, алинея 2 от КТ ответното дружество следва да докаже размера на дължимото обезщетение.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че същите са страни по валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността „лекар“ в „МЦ ***“ ООД, което се потвърждава и от приложения по делото трудов договор; че със заповед от 06.10.2021 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.