Решение № 414 от 26.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002103076 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П., подадена чрез процесуален представител адв. С. П. срещу решение № 188/15.02.2023г., постановено по в.гр.д. № 1214/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 266652 от 24.11.2021г. по гр.д. № 12055/2019г. по описа на Софийски градски съд и вместо него и на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени предявените от П. И. П. срещу М. П. Б., С. В.

Т., Е. П. С. – поставена под пълно запрещение и действаща чрез настойника М. М. С., Д. С.

Д. и Т. К. Х., всички в качеството им на наследници по закон по съребрена линия на К. Й.

Ж., починала на 19.05.2017г. искове за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен на 03.05.2017г. между К. Й. Ж., като продавач и ищцата, като купувач с предмет прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], Столична община – район „М.“,[жк], [жилищен адрес] и представляващ апартамент № 31, с идентификатор ................., със застроена площ от 44.78 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 18 с площ от 2.23 кв.м. и таванско помещение без посочен номер и квадратура, ведно с 2.111 % ид.ч. от правото на строеж върху общинска земя и от общите части на вход 7 на сградата, който 1 недвижим имот е подробно индивидуализиран в Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 18.12.1997г. между Столична община и К. Й. Ж..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановен нов акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен, а евентуално – делото да бъде върнато на САС за разглеждане от друг състав с указания за правилното прилагане на процесуалните правила.

Касационният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд, че процесният договор е нищожен поради липса на съгласие у продавача и поради противоречие на морала е неправилен и необоснован и е формиран при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на ищцата.

Поддържа също, че въпросът за нищожността на договора не е бил въвеждан от страните в предмета на делото, а съдът служебно констатирал такава в мотивите към решението си, за което не е информирал страните преди устните състезания, нито е предоставил възможност за становище и за ангажиране на доказателства. Посочва, че изводът на САС, че жалбоподателката е неизправна страна по процесния договор е необоснован и формиран при грубо нарушение на процесуалните правила. Твърдението, че задатъкът е платен не е било оспорено по делото, а признато от ответниците, вкл. и във въззивната жалба.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Т. К. Х., М. П. Б., чрез процесуални представители адв. П. К. и адв. Т. Д. и Д. С. Д., чрез процесуален представител адв. М. А. оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

В съдебно заседание, страните чрез процесуални представители, Д. Д. – лично, поддържат изразените позиции по спора, като всяка изразява частично несъгласие с правните изводи в обжалвания въззивен акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.

290, ал. 2 от ГПК, взе предвид следното:

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: на 03.05.2017г. между К. Й. Ж., като продавач и П. И. П., като купувач е сключен предварителен договор за покупко продажба на описания недвижим имот, при уговорена продажна цена от 78 233 лева, от която задатък, в размер на 11 735 лева, уговорен като част от продажната цена, платим по банкова сметка на продавача до 05.05.2017г. За продавача договорът бил подписан с полагане на отпечатък от десния палец върху всяка една от седемте страници на договора. Така изпълненият отпечатък бил заверен на 03.05.2017г. от помощник – нотариус К. Т., с рег. № 2715 и забележка, че саморъчния подпис не е 2 възможен, поради заболяване. Нотариалната заверка била извършена в болничната стая в МЦ „Торакс С.А. ЛЗИП“ ЕООД, където К. Ж. била приета за лечение на 26.04.2017г., била на легло, в състояние да не може да се изправя, ходи и да заеме седяща поза и където е починала на 19.05.2017г. От приетата по делото медицинска документация приел за установено, че К. Ж. била жена на 82 години, която на 26.04.2017г. в безпомощно състояние е била настанена в частно здравно заведение, неизвестно от кого. За лечението й бил назначен ноотропен препарат „Ноотропил“. От заключение на СПЕ приел за установено, че К. Ж. вероятно не е могла да формира и да изразява воля в деня на подписването на процесния предварителен договор, а от заключение на тричленна СПЕ приел за установено, че при отсъствието на медицински документи, които категорично да потвърдят или да отхвърлят състояние на „разстройство на съзнанието“, не може да се направи категоричен извод за състоянието на К. Ж. в момента на подписването на договора, поради което експертите заключили, че същата е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. От двете заключения въззивният съд посочил, че кредитира заключението на единичната СПЕ.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че по делото не е установен сключен между страните валиден предварителен договор, който да е източник на потестативното право на ищеца да поиска обявяването му за окончателен. Приел, че сключеният между страните предварителен договор е нищожен поради липса на съгласие на продавача, както и поради накърняване на добрите нрави. Този извод извел в изпълнение на задължението си да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правната сделка или на отделени клаузи от нея, които са от значение за решаване на правния спор, позовавайки се на ТР № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 18/2020г. на ОСГТК на ВКС. Отбелязал в тази връзка, че К. Ж., като продавач не е формирала и изявила съгласие за сключване на предварителния договор. Подкрепил този правен извод със съображения, че за продавача договорът не бил подписан с полагането на саморъчен подпис и изписването на трите имена на всяка една от страниците, въпреки че била грамотна и не е била глуха, няма, глухоняма, нито сляпа, а с поставянето на отпечатък от десния палец, положен ясно, на точно определените за това места на всяка една от 7 –те страници на договора. Посочил, че положеният отпечатък не бил размазан или дублиран, което приел, че свидетелства за това, че ръката е била направлявана към съответното поле на листа хартия. Полагането на пръстов отпечатък от грамотен и без недъзи възрастен човек изтъкнал, че е пречка да се приеме, че страната е изявила съгласие и то е било свободно формирано. Изводът в тази насока подкрепил и с данните по делото, установяващи, че от продължително във времето състояние на безпомощност на продавача – жена на 82 години, без низходящи и живи възходящи, довело до големи по размери декубитални язви на петите, високи нива на урея, церебрални исхемични атаки и прием на „Ноотропил“, който медикамент посочил, че се назначава за подобряване и възстановяване познавателните способности след различни мозъчни увреждания, като хипоксия /недостиг на кислород/, интоксикации /отравяния/ и др.

От друга страна приел за обществено неприемливо в общото физическо и здравословно състояние на възрастната жена, изпаднала в безпомощност за каквато и да е грижа сама за 3 себе си, настанена в здравно заведение без достатъчно доходи да заплати лечението си, да се поднася текст на предварителен договор за подпис при неспособност да положи саморъчен подпис и да си напише трите имена. Съобразил от друга страна, че пазарната цена на апартамента, посочена в процесния договор е много по-ниска от пазарните цени за аналогични апартаменти с прилежащо мазе и таванско помещение, както и локация в близост до метростанция в [населено място]. С тези мотиви обосновал правен извод за нищожност на договора и поради накърняване на добрите нрави. Допълнително развил съображения, че ищцата – купувач по предварителния договор не е установила да е изправна страна по същия, доколкото от приетите по делото писмени доказателства не се установява да е спазила уговорения в договора срок за плащане на задатъка, нито реално да е извършила паричен превод. Посочил, че неизправността на купувача по договора е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения конститутивен иск. В заключение достигнал до извод за неоснователност на предявения иск, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните правни въпроси, решени в обжалваното решение в противоречие със задължителната и друга практика на ВКС:

1. В кои случаи въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните и по какъв начин следва да процедира, за да осигури спазването на състезателното начало в процеса?

2. Нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?

3. Може ли въззивният съд да приеме определена фактическа констатация за необоснована без наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази част?

Съгласно даденото по задължителен за всички съдилища в страната начин разрешение в ТР № 1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съобразно приетото в мотивите към тълкувателния акт, задължението на съда да се произнесе за нищожността на правните сделки се извежда от общите принципи на гражданския процес /чл. 5, чл. 6, чл. 7 от ГПК/, които основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Разяснено е, че императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили, а договорната автономия не е абсолютна, ограничена е от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да 4 се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно. Прието е, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания на страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти.

Разпечатката съдържа 31 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbd62273-ed6b-40ed-b47f-fdbd0de0190c