Решение № 777 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110141996 по описа за 2024 година

В. Г. А. е предявила срещу „Т. С.”ЕАД искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от 2118.58 лева-главница за топлинна енергия за периода от 01.06.2011 до 30.04.2013 и законна лихва в размер от 378.67 лева за периода от 31.07.2011 до 30.04.2014.

Ищцата поддържа, че срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.05.2014 по гр.дело№26775, СРС, 49 състав.Поддържа, че въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 23.01.2018, по който е образувано изпълнително дело №20188440400296 по описа на ЧСИ С. Я..Твърди, че не са извършвани изпълнителни действия за период повече от три години от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 26.05.2014г.Поради това вземанията са погасени по давност.Твърди, че запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че не са осъществени не прекъсват давността, тъй като представляват действие, насочено към издирване на имущество на длъжника.Твърди, че действие на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва давността.Твърди, че изпълнителното дело е трябвало да бъде прекратено 1 поради двегодишно бездействие на взискателя.Твърди, че запори и вьзбрани, наложени след изтичане на тези 2 години, не прекъсват давността.Поддържа, че вземанията са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т. С.”ЕАД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 23.01.2018 по гр.дело №26775/2014, СРС, 49 състав е осъдена В. Г. А. да заплати на „Т. С.”ЕАД сумата от 2118.58 лева-топлинна енергия за периода от м.06.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва от 20.05.2014 до изплащане на вземането , лихва в размер на 378.67 лева за периода от 31.07.2011 до 30.04.2014.

По делото са представени съобщения за образуване на изпълнително дело ог 11.06.2018 и ог 30.07.2018 от ЧСИ С. Я. до В. Г. А..

Въз основа на молба от 07.02.2018 от „Т. С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №296/2018 по описа на ЧСИ С. Я..

С постановление от 14.02.2018 на ЧСИ С. Я. е образувано изпълнително дело №296/2018.

С молба от 23.10.2019 „Т. С.”ЕАД е поискала да се направи справка в НАП с оглед налагане на запор на трудовото възнаграждение /пенсия на длъжника, както и да се насрочи опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

С разпореждане от 15.03.2021 на ЧСИ С. Я. са насрочени опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника за 28.04.2021.

По делото е представено уведомление от 05.04.2021 до В. А. за насрочени опис и оценка на движими вещи на 28.04.2021г.

С молба от 18.11.2021 „Т. С.”ЕАД е поискала от ЧСИ С. Я. да се наложи запор на банковите сметки и сейфовете на длъжника, както и налагане на запор на трудовото възнаграждение и опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

С разпореждане от 27.09.2023 на ЧСИ С. Я. е наложен запор върху пенсията на длъжника.

С писмо от НОИ е уведомен ЧСИ С. Я., че от пенсията на В. А. не могат да 2 се правят удръжки по наложения запор, тъй като се правят удръжки по друго изпълнително дело.

С разпореждане от 17.10.2023 е наложена възбрана върху 1/20 идеална част от собствен на длъжника имот-апартамент №12.

По делото е представена молба за вписване на възбрана върху недвижим имот от 5.12.2023.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С изпълнителен лист от 23.01.2018 по гр.дело №26775/2014, СРС, 49 състав е осъдена В. Г. А. да заплати на „Т. С.”ЕАД сумата от 2118.58 лева-топлинна енергия за периода от м.06.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва от 20.05.2014 до изплащане на вземането, лихва в размер на 378.67 лева за периода от 31.07.2011 до 30.04.2014.

Въз основа на молба от 07.02.2018 от „Т. С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №296/2018 по описа на ЧСИ С. Я..В молбата не се съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия, поради което тя не прекъсва давността.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

3

Съдът приема, че давността е била прекъсната с молба от 23.10.2019, с която „Т. С.”ЕАД е поискала да се направи справка в НАП с оглед налагане на запор на трудовото възнаграждение /пенсия на длъжника, както и да се насрочи опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС, Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО.

За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, като непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.В този смисъл е Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.

В случая в молбата от 23.10.2019 се съдържат искания на ответника до ЧСИ да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника..С оглед на което съдът приема, че давността е прекъсната на 23.10.2019. От прекъсването на давността е започнала да тече нова 3-годишна давност.

Съдът приема, че впоследствие давността е била прекъсната с изпращане на уведомление от 05.04.2021 до В. А. за насрочени опис и оценка на движими вещи на 28.04.2021г.

С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение №1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава, 4 когато изисканите релевантни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия.

С оглед на което съдът приема, че давността е прекъсната на 05.04.2021г.

Съдът приема, че впоследствие давността е била прекъсната на 18.11.2021 с искане от „Т. С.”ЕАД да се наложи запор на банковите сметки и сейфовете на длъжника, както и налагане на запор на трудовото възнаграждение и опис и оценка на движимите вещи на длъжника.От прекъсването на давността е започнала да тече нова 3-годишна давност, която към 17.10.2023 не е изтекла. Не са изтекли и 2 години без изпълнителни действия и искания за изпълнителни действия.

По делото не се установява да е настъпила перемпция поради липса на изпълнителни действия и искания от взискателя в рамките на повече от 2 години.Но дори при перемпция ЧСИ е длъжен да предприеме исканите от него изпълнителни действия и те са годни да прекъснат давността.

Когато по изпълнителоното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се в него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ..В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че впоследствие давността е била прекъсната на 17.10.2023 с наложена възбрана върху 1/20 идеална част от собствен на длъжника имотапартамент №12.От прекъсването на давността е започнала да тече нова 3годишна давност, която до предявяване на исковата молба не е изтекла.

С оглед на изложеното съдът приема, че вземанията по изпълнителния лист за главница и лихва не са погасени по давност.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно 5 основание чл.439 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.

„И.”, бл.56, вх.В, ап.20, със съдебен адрес:гр.Б., ул. „С.”№3В, ет.1, чрез адв.

Н., срещу „Т. С.”ЕАД, ЕИК83...6, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от 2118.58 лева-главница за топлинна енергия за периода от 01.06.2011 до 30.04.2013 и законна лихва в размер от 378.67 лева за периода от 31.07.2011 до 30.04.2014 по изпълнителен лист от 23.01.2018 по гр.дело №26775/2014, СРС, 49 състав .

ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „И.”, бл.56, вх.В, ап.20, със съдебен адрес:гр.Б., ул. „С.”№3В, ет.1, да заплати на „Т.

С.”ЕАД,ЕИК83...6, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

6

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7