Решение № 213 от 19.12.2025, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Нова Загора, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100564 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. И. П. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.В. Х. М. от АК - Сливен, срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с адрес: гр. София район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89 Б, ЕИК 121718407 с правно основание - чл.405, ал.1 от КЗ, вр чл.409 от КЗ, с цена на иска – 1029.17 лева.

В исковата молба си молба ищцата твърди, че съгласно Договор за доброволна делба на недвижим имот, акт № 37 том XVII, регистър № 10893 на нотариус с рег.№ 183 на Нотариалната камара, е собственица на недвижим имот в ***, *** ***, а именно 1/2 идеална част от УПИ № VI-2019 целият с площ 675 кв. метра отреден за жилищно строителство в квартал 94 по ПУП на гр.Нова Загора, съставляващ дворно място в чертите на населеното място, при граници : изток-УПИ XI-2018, УПИ XII-2022, УПИ IX- 2015, запад -ул.„Сан Стефано“, север-УПИ VII-2012, УПИ VIII-2014, юг - УПИ 11-2021,2020, заедно е реално с масивна жилищна сграда със застроена площ 96 кв. метра, ведно с прилежащо мазе с площ 96 кв. метра и навес с оградни стени с площ 25 кв. метра; Сочи се, че ищцата и брат й Димитър Иванов Папазов били съсобственици при равни права на гараж с площ 27 кв. метра, построен в същия УПИ VI-2018, описан по-горе.

В исковата молба се посочва, че за този имот ищцата сключила с ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД застрахователен договор за комплексна защита на имущество по имуществена застраховка „Комфорт за дома“, като с представител на ответника подписала Застрахователна полица № 111223193001185, в която било уговорено следното:

- Срок на застраховката -12 месеца, с начало 00:00 часа на 23 07.2023 г. и край - 24:00 1 часа на 22.07.2024 г.;

- Застраховано имущество: КЪЩА с РЗП 180 кв.метра, ПОДОБРЕНИЯ по сграда, ГАРАЖ с РЗП 25 кв. метра, ограда, домашно имущество, недвижимо имущество;

- Пакетни покрития (включващи клаузи): Спокойствие (Клаузи A, А1, Б, Д2, Д15) - за цялото застраховано имущество;

- Застрахователна стойност: Възстановителна стойност, за цялото имущество;

- Застрахователна сума - къща - 126000.00 лв, подобрения по сграда - 10000 лв., за гараж - 10000 лв, ограда - 4000 лв., домашно имущество, 60000 лв., недвижимо имущество 150000 лв; - По част първа и втора на обезщетение подлежат и следните разходи: Самоучастие: задължително: Във всяка щета по клауза Д1 „Земетресение“..., - Самоучастие договорено – няма; - Дължима застрахователна премия по част първа - 235,41 лв, -Дължима застрахователна премия по полицата - 235,41 лв; - Плащане - в брой, начин на плащане еднократно, - Общо дължима сума (премия плюс ДЗП) - 240,12 лв.; - Специални договорености - няма, Дата и място на сключване на полицата - 13.07.2023 г., Нова Загора.

Посочва се още, че към застрахователната полица, като неразделна част от нея, бил приложен подписан от ищцата въпросник „Имущество“ с анализ на клиентските нужди, съгласно чл.325А от КЗ, със следните въпроси: 1. Имали ли сте щета на имуществото, предмет на застраховане през последните 12 месеца? - не, 2. Ако застраховате чуждо имущество, посочете основанието, 3. Обитаване на сградата (помещението денонощно/целогодишно), 4. Налични противопожарни мерки Пожароизвестяване, 5. Мерки за сигурност: метални/усилени врати/решетки/заключващи устройства, 6. Допълнителна информация: Недвижимо имущества: Къща - година на застрояване - 1900, РЗП на застрахования обект - 180 кв.метра, Подобрения по сградата - 2012 г., Гараж - година на построяване - 1975, РЗП на обекта на застраховане - 25 кв.м.; При установяване на несъответствия, застрахователят може да упражни правата си съгласно Кодекса за застраховане и Общите условия на застраховката, включително, че при наличие на подзастраховане ще приложи пропорционално обезщетение.

Ищцата твърди, че е платила изцяло еднократно застрахователната премия.

Излага се, че на 14.06.2024 г. настъпило предвидено в застрахователния договор застрахователно събитие - в гр.Нова Загора се разразила невероятно силна буря с изключително едра градушка, която причинила значителни щети на обекти от застрахованото имущество - бил повреден покривът на къщата и гаража, като били изпочупени много от керемидите, била повредена мазилката на къщата, имало и течове в нея, вследствие счупените керемиди.

Ищцата твърди в исковата си молба, че веднага, на същата дата уведомила ответника за случилото се, на предоставения и от него телефон и й било съобщено, че уведомлението й е било регистрирано и ще бъде изпратено вещо лице, което да установи щетите.

Посочва, че на 16.06.2025 г. изпратеното от ответника вещо лице Николай Колев направило външен и вътрешен оглед на жилищната сграда и гаража, констатирало щетите по 2 тях и съставило опис, на увреденото имущество, подписан от него и от ищцата. След описа, по указания на ответника ищцата твърди, че извършила необходимите дейности по отстраняване на щетите и му изпратила разходно-оправдателните документи за разходите си.

Общата сума на разходите на ищцата възлязла на 6243,70 лв., от които: 5843,17 лв. за жилищната сграда и 400 лв. за гаража.

Ищцата твърди, че на 09.11.2024 г. изпратеното от ответника вещо лице Георги Георгиев съставило протокол за възстановени щети. По-късно през м.ноември 2024 г. ответникът превел на ищцата сумата от 5382,00 лв. на изпратената от ищцата банкова сметка, при което ищцата останала озадачена от размера, затова отправила запитване на какво се дължи разликата между направените от нея разходи и заплатената й от ответника сума.

С писмо изх.№ 0-92-16265/12.12.2024 г. ответникът отговорил на ищцата, че извършената от него проверка била установила вреди в размер от общо 6243,17 лв, но ищцата била декларирала площ на къщата от 180 кв.метра и площ на гаража от 25 кв.метра, докато според данните, налични на сайта на АГКК, къщата - сграда с идентификатор *** в гр.Нова Загора, ***, била на 2 етажа, със застроена площ 102 кв.м на етаж. или разгърната застроена площ от 204 кв.метра, а сградата с идентификатор *** на същия адрес, представляваща гараж, била със застроена площ от 33 кв.метра. Оттук следвало, че било налице подзастраховане, за което полицата предвиждала пропорционално обезщетяване, затова на ищцата била определена възстановителна стойност на къщата 204 кв.метра х 700 лв. = 142 800 лв. и гараж 33 кв. м. х 502,80 лв. = 16592,40 лв., съгласно което бил определен коефициент на застраховане за къщата 126 000/142 800 = 0,88 и за гаража 10 000/16592,40 лв. = 0,6. Съответно на ищцата й било определено и изплатено застрахователно обезщетение, както следва: 1. Вреди по къща: 5 843,17 лв. х 0,88 = 5 142 лв.; 2. Вреди по гараж - 400 лв. х 0,6 = 240 лв.

В исковата молба се твърди, че ищцата останала недоволна от отговора, затова на 27.12.2024 г. изпратила на имейла на ответника писмо, към което прикачила и снимков материал. В писмото си ищцата заявила, че при сключването на застраховката никой не й бил поискал документи, касаещи собствеността на застрахованите обекти, а това било станало едва при настъпването на застрахователното събитие. Ищцата възразила, че квадратурата на къщата и гаража са по-малки от отбелязаните в имуществената застраховка.

Посочила, че съгласно §5 т.18 от ДР на ЗУТ и чл.40 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016, къщата следва да се счита за едноетажна, а не за двуетажна и РЗП следвало да е 102, а не 204 кв. метра, поради което няма подзастраховане, а надзастраховане за нея. Ищцата оспорила и размера на платеното обезщетение за гаража, като неотговарящо на застрахованата РЗП.

На това писмо на ищцата, последната сочи, че получила отговор от ответника с изх.

№ 092- 201/07.01.25 г., в който той й заявил, че нямало основания да промени становището си относно размера на щетата, тъй като застраховката се сключвала на база на деклариране на имотите от страна на застраховащия, затова документи са били поискани едва при настъпване на застрахователното събитие. За претенцията на ищцата, че разгърнатата 3 застроена площ на къщата е по-малка от посочената от Кадастъра трябвало да се насочи към АГКК.

Така ответникът отказал да приеме, че къщата е едноетажна, макар това да било видно от изпратения му снимков материал, от документа за собственост, както и от огледите на изпратените от него вещите лица и вместо евентуално да вземе сведения от тях и ако трябва да направи допълнителна проверка, той се позовал единствено на това, което било отбелязано в кадастъра.

Заради отказа на ответника да признае, че къщата е едноетажна и съответно да коригира размера на дължимото застрахователно обезщетение, ищцата била принудена да отправи искане до АГКК, за да се установи площта и етажността на къщата, и ако е необходимо, да се нанесат промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти и скица на имота. Общо услугата на АГКК струвало на ищцата - 14+250= 264 лева.

Разяснява, че й била издадената от АГКК скица № 15-583518-08.04.2025 г. за поземлен имот с идентификатор ***, от която се потвърдило очевидното:

Процесният имот е недвижим имот в ***, ***, ***, съставляващ 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** с площ 685 кв. метра, в който попадали следните сгради : сграда с идентификатор ***, с площ 102 кв. метра, брой етажи - 1 (един), с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор *** с площ 33 кв.метра с предназначение-гараж. (Другата посочена на скицата еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с площ 60 кв.метра била собственост на брата на ищцата - Д.И.П., за което била приложила копие от нотариалния му акт).

Заявява, че счита, че ако ответникът бил взел предвид наличните доказателства договора за делба, застрахователната полица, снимковия материал, на които тя се била позовала пред него, сведения от вещите лица, както и разпоредбите на §5 т.18 от ДР на ЗУТ и чл.40 от Наредба № РД-02-20- 5/15.12.2016, за това какво е надземен етаж, нямало да се налага да направи този разход, затова ищцата считала, че той й го дължи.

Ищцата изпратила до застрахователя по имейл копие от скицата на АГКК, но промяна в становището му не последвало. А от тази скица било видно, че и АГКК приемала къщата за едноетажна, като такава къщата била описана и в договора за доброволна делба и в застрахователната полица. Като такава я били видели и вещите лица, изпратени от застрахователя-ответник. Сочи, че при съмнение не е имало пречка да се допита до тях, ответникът ги е избрал и изпратил, не ги била избирала и посочвала самата ищца. И тъй като определено не била намалявала етажите, след нанесените от градушката щети, следвало, че тя си е била едноетажна и по време на застрахователното събитие. И да има неточност в РЗП на къщата и гаража, тя била несъзнателно неточно обявяване по смисъла на чл.364 от КЗ. Посочената квадратура по договора за доброволна делба била 96 кв.метра, а по скицата на АГКК - 102 кв.метра. Записаната в застрахователната полица РЗП била 180 кв.м.

Видно било, че площта на къщата не е 204 кв.метра, както твърдял ответникът, а била максимум 102 кв.метра, което било доста под посочените от ищцата 180 кв.метра, върху които била таксувана застрахователната полица. Ищцата твърди, че следователно в случая 4 имало надзастраховане по смисъла на чл.388 от КЗ, а не подзастраховане по чл.389 от КЗ, както твърдял ответникът, поради което не следвало да се прилага коефициент на редукция, както е било направено от страна на ответника.

Ищцата твърди, че съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят следвало да й заплати застрахователно обезщетение, което да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Действително претърпените вреди по къщата били оценени от застрахователя на 5843,17 лв. и те били дължимата от него сума, която следвало да й заплати. Като е редуцирал тази сума с корекционен коефициент от 0,88, ответникът неоснователно според ищцата бил намалил сумата със 701,17 лв. до размер от 5142 лв. Затова смята, че следвало да й бъде заплатена цялата сума от 5843,17 лв., или иначе казано, ответникът дължал на ищцата още остатък в размер на 701,17 лв. застрахователно обезщетение, представляващо разликата между заплатеното застрахователно обезщетение и действително претърпените имуществени вреди.