Определение № 316 от 13.07.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Силистра, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Д. Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500207 по описа за 2023 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, против Разпореждане № 340/02.05.2023г. по ч.гр.д. 117/2023г. по описа на PC – Тутракан, с което съдът е отхвърлил изцяло Заявлението по чл.

410 от ГПК с вх.(РсРС)№ 5789/22.02.2023 на „Еос матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 – цесионер, срещу Т. В. С. с ЕГН ********** за: - главница 676,61 лева; - лихва за забава 72,96 лева (11.01.2022-22.02.2023); и - законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 22.02.2023 до изплащане на задължението, дължими по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 4613470/11.06.2021, сключен с „Уникредит кънсюмърс файненсинг“ ЕАД - цедент.

За да отхвърли депозираното заявление, съдът се е мотивирал с аргумента, че в Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 4613470 от 11.06.2021г., не е посочен ГПР с цифрова величина, а освен това заявителят не отстранил останалите нередовности на заявлението, включително не представил справка за усвоените и погасените суми, оттам лишил съда от възможност да приложи чл. 23 от ЗПК, респ. да уважи заявлението частично.

Жалбоподателят счита, че така аргументирано, Разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. PC Тутракан не е съобразил вида на предоставения кредит. В случая между страните е сключен Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта.

Годишния процент на разходите /ГПР/ е договорен в т.2.2 от Договора, който бива определян „от и в рамките на лихвения процент, посочен в т.2.1“.

Лихвеният процент се начислява върху текущия дълг. Месечния лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на Договора е в размер на 1,35%. Неправилна е и констатацията на съда, че не са изпълнени 1 дадените указания, тъй като по делото е представена справка за движение по кредита при цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕООД.

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.

Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:

В нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не удовлетворяват тези изисквания посоченото в жалбата и налично по договора отразяване относно ГПР „ Определя се от и в рамките на лихвения процент, посочен в т.2.1“. При тълкуването на посочената разпоредба вр. с чл. 19, ал. 1 и Приложение № 1 към ЗПК се налага извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит ясно като числова стойност – изразен в процент, в конкретна цифра. Изрично е и изискването да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б.

"г" от Приложение № 1 към ЗПК/. По този въпрос следва да се има предвид и Решение от 19.12.2019 г. по дело С-290/19 Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка.

Не е ясно в каква връзка жалбоподателят сочи, че при постановяване на разпореждането първата инстанция не е съобразила вида на предоставения кредит. По темата за надлежното оповестяване на ГПР вида на предоставения кредит няма релевантно значение, арг. и т.33 от посоченото Решение от 19.12.2019 г. по дело С-290/19.

Предвид изложеното съдът споделя крайните изводи на първата инстанция за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, за която съдът е длъжен да следи служебно.

Въз основа на тези изводи, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 от същия, кредитополучателят дължи поначало връщане на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.

Жалбоподателят не е изпълнил указанията по т.1 от Разпореждане № 200/16.03.2023г. по ч.гр.д.№ 117/2023г. на РС - Тутракан, т.к. представената от него справка за движение по кредита не съдържа изисканата от съда информация / на първо място липсва посочване кога и в какъв размер е усвоен отпуснатият кредитен лимит/. Посоченото препятсва прилагане на 2 последиците по чл.23 от ЗПК.

Съобразявайки изложеното въззивният съдебен състав приема, че атакуваното първоинстанционно разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 340/02.05.2023г. по ч.гр.д. 117/2023г. по описа на PC – Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3