Решение № 185 от 22.06.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. гр. Лом, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620100712 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-София” ЕАД, ЕИК 831609046 против Л. Р. С. с ЕГН **********, в която се твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С***********, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. не е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент , като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 1577,04лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – „Далсия“ ООД – гр. София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължи и лихва за забава, изчислявана в размер на 294,10 лв.

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№2684/2024г. по описа на ЛРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжницата в законоустановения срок.

Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 1577,04 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. и сумата от 294,10лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 2684/2024г. на ЛРС до окончателното изплащане,мораторна лихва за забава в размер на 294,10 лв. за периода 15.09.22-9.8.2024г., както и 4,51 лв.-лихва за периода 16.10.21-9.8.2024г..

Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Ответницата, чрез пълномощника по делото адв.М.Д. САК е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, оспорва исковите претенции.

Твърди, че в полза на ищцата е изтекла давност по см. на чл.111 ЗЗД, за периода преди м. август 2021г.

С определение е конституирано на основание чл.219 от ГПК в „Далсия” ЕООД-гр.София. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.

№2684/2024г. по описа на ЛРС, поради което се явяват допустими.

Между страните не е налице спор, че ответника е собственик на процесния апартамент .

Безспорно е, че третото лице-помагач „Далсия” ООД е лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесния имот. Това е видно и от приложения представените по делото изготвените месечни справки за потребление за процесния период от време, касаещи имота на ответника.

Ищцовото дружество е ангажирало и др.доказателства в подкрепа на исковата си претенция, като препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия от ответника, като потребител, които кореспондират на претенцията.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че от събраните доказателства по делото следва извод, че ответника през процесния период е била потребител на топлинна енергия, доставена до имот в гр. София. Безспорно е, че тя е била собственик на този имот през релевантния период от време. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По делото се установи, че в сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа. Този факт, освен че не е спорен, се установява и от доказателствата по делото. При това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице, собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на потребител на ТЕ.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от 2 тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.

Отчитането на доставената топлинна енергия до АС се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределениепосредством индивидуални разпределители или топломери и водомери.

Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила. С оглед на това, ответника безспорно дължи стойността на топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. Дължи и стойността на топлоенергията, отдадена от вертикалните конструктивни елементи и служещи за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на § 1, т . 37 от ДР на ЗЕ, всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред.

По делото е изготвена ССЕ , която не е оспорена от страните, и от която се установява, че липсват доказателства за платени от ответницата суми за процесния период т.е. твърдяното в отговора на ИМ, че ищцата е заплатила сумата от 774,80 не кореспондира с претенцията по иска. Също така в.л. изрично е дало отговор и относно факта за изтекла в полза на ответницата погасителна давност. А именно, че макар и да са включени в исковата молба месеците май, юни и юли 2021г., те са с нулева остатъчна стойност.

Съдът възприема изготвената ССЕ за компетентно и незаинтересовано изготвена, като не е оспорена от страните по делото.

С оглед горното, съдът приема, че претенцията за сумата от 1877.04лв., представляваща главница за процесния период е изцяло основателна и доказана по отношение на втория ответник.

При неизпълнение на парично задължение за кредитора възниква правото на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Не се спори, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, поради което дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане. Поради това, съдът счита, че и тази претенция е изцяло основателна.

Поради изложеното, съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК, ответника е дължал на ищцовото дружество претендираните главници за процесния период и лихва върху тях .

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са направени разноски в размер на 44,94 евро за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В исковото производство разноските са както следва: 89,57 евро – ДТ, 127,83 евро за експертиза и 100 евро за ю.к. възнаграждение.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Л. Р. С. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 1577,04 лв., респ. 806,32 евро /осемстотин и шест евро и 32 цента/, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.08.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 294,10 лв., респ. 150,37 евро /сто и петдесет евро и 37 цента/, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022г. до 09.08.2024г., сумата от 19,55 лв., респ. 10,00 евро /десет евро/ от дялово разпределение – главница за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.08.2024г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 4,51 лв., респ. 2,31 евро /две евро и 31 цента/ - лихва за периода 16.10.2021г.-09.08.2024г. представляващи вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.11.2024г. по ч.гр.д.

№2684/2024г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л. Р. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-София ЕАД сумата от 44,94 евро /четиридесет и четири евро и 94 цента/, представляваща деловодни разноски в заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 317,40 евро /триста и седемнадесет евро и 40 цента/, представляваща деловодни разноски в исковото производство за платена държавна такса, за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „Далсия” ООД – гр.София , като трето лице – помагач на ищеца „Топлофикация-София” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4