Решение № 101 от 19.07.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Сандански, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200754 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "*******“ ООД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление – град С., ж.к.“******“, №**, вх.***, ет.**, ап.**, представлявано от управителя С. П. С., против Наказателно постановление № 01- 2300522/05.12.2023г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател, за нарушение на чл. 6, ал. 2, във връзка с чл.6, ал.1 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка па време на работа /Обн. ДВ, бр.54 от 1999г./, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП е съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи и за приложение на чл.28 ЗАНН.

1

В съдебно заседание – жалбоподателя, редовно призован – не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи писмени и гласни доказателства. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно и в подкрепа на становището си представя писмени бележки.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 13.09.2023г. около 15.30 часа представители на Д“ИТ“ – Благоевград извършили проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – Шивашки цех, находящ се в землището на гр. С. ул.“П. м.“ № **, експлоатиран от „******“ ООД - гр. С.. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка с изх. № 23081532/13.09.2023г.

Част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмената документация на предприятието във връзка със създадената организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по трудовите правоотношения е представена на 26.09.2023г. в Д"ИТ" - гр. Благоевград.

Нарушението е установено при прегледа на събраната в хода на административното производство документация, а именно: при проверката по работни места в предоставените за попълване декларации по образец на лицата, заварени да извършват трудова дейност в обекта, в точка 2 от същите те са декларирали, че полагат труд при определено работно време, с начален час 07.30ч. и край на работния ден – 16.30ч.. В т.3 в частта „Физиологични почивки в работния ден“ работниците са отразили, че им е осигурено ползване на две физиологични почивки с продължителност 10 мин., в часовия диапазон „от 09.40ч. до 10.00ч. и от 14.50ч. до 15.00ч.“/арг.Декларации от Г. Д. И. и Г. Д.

Я./. Видно от представените при проверката документи - Правилник за 2 вътрешния трудов ред на предприятието, в Раздел VI, чл.6.2, време, почивки и отпуски“, работодателят е посочил, че работниците и служителите следва да ползват освен обедна почивка от 12.30ч. до 13.30ч. и още две физиологични почивки от 09.40ч до 10.0,0ч. и от 14.50ч. до 15.00ч. Декларираните начален и краен час на работното време от работниците при проверката по работни места съвпада с определения такъв в същия Раздел на Правилника. Така определените физиологични почивки в Правилника, респ. посочени и от работещите в декларациите са с още продължителност 30мин. и същите би следвало да се използват за отдих и възстановяване, като времето за почивките се включва в рамките на работния ден /работната смяна/, което контролните органи са приели, че не е осигурено на работещите в обекта на контрол. Към Правилника е приложен Списък на работниците и служителите, които са в трудови правоотношения с дружеството, в който последните са потвърдили с личния си подпис, че са запознати с неговото съдържание.

На база на всички тези констатации, материализирани в протокол за извършена проверка № ПР2335023/26.09.2023г., на 06.10.2023 година актосъставителят Т. К., в присъствието на свидетеля М. Ц. съставила АУАН № 01-2300522. Същия е предявен на управителя на дружеството и подписан лично от него без възражения.

Въз основа на този акт, на 05.12.2023 година, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2300522, с което за допуснато административно нарушение по чл. 6, ал. 2, във връзка с чл.6, ал.1 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка па време на работа /Обн. ДВ, бр.54 от 1999г./, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Т. К. и свидетеля М. Ц., както и от разпита на свидетелите Г.

И., Л. Г., М. М., Г. Я. – допуснати до разпит по искане на процесуалния представител на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените 3 към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие издаване на акт за установяване на административно нарушение по КТ. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.

Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от Т. К., на длъжност “главен инспектор” в Д “ИТ”-Благоевград, която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелката М. Ц., присъствала при извършване на проверката. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.

4

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на „****“ ООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

В случая безспорно се установи, че така определените физиологични почивки в Правилника, респ. посочени и от работещите в декларациите са с обща продължителност 30мин. и същите би следвало да се използват за отдих и възстановяване, като времето за почивките се включва в рамките на работния ден /работната смяна/, което не е осигурено на работещите в обекта на контрол. Към Правилника е приложен Списък на работниците и служителите, които са в трудови правоотношения с дружеството, в който последните са потвърдили с личния си подпис, че са запознати с неговото съдържание. Същевременно, на нито един от етапите на проверката, както от страна на работещите, така и от страна на работодателя не са наведени доводи, че съществува различно разпределение на работното време в предприятието, съобразно вида дейност, която се извършва в конкретния ден, досежно заявеното от свидетелите И., Г., М. и Я., че на процесната дата – 13.09.2023г. е имало експедиция, което е наложило да ползват почивките при посочените от тях в декларациите часове. Поради това, съдът не кредитира показанията на посочените свидетели, които освен, че се намират йерархична зависимост от жалбоподателя, са в противоречие с показанията на контролните органи, на които съдът изцяло даде вяра, като прие същите за достоверни, кореспондиращи и с писмените доказателства по делото.

Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение.

Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че „*****“ ООД и не е изпълнило задължението си за осигуряване на 5 здравословни и безопасни условия на труд.

Съгласно чл.413, ал.2 от КТ:„ Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“, тоест визираната разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.6, ал.2 във връзка с чл.6, ал.1 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка па време на работа /Обн. ДВ, бр.54 от 1999г./.

Предвид изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно описано, като е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, за което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма. Поради изложеното съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирана.