Решение № 1168 от 06.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Х. - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Административно наказателно дело № 20263110203434 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „КУБ - Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК 206925620, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ***, представлявано от Н.Г., депозирана чрез процесуален представител чрез адвокат М. П. П., вписана в Адвокатска колегия Варна, срещу Наказателно постановление № 03- 2600354 от 08.07.2026 г., издадено от Д.Н.Д. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за извършено нарушение на чл.13, ал. 1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ евро.

Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител – адв. П. поддържа жалбата единствено по отношение на размера на наказанието. Преди датата и часа на съдебното заседание, моли да бъде проведено съкратено съдебно следствие. В рамките на съкратената съдебна процедура по чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, адв.М.П. от АК-Варна пледира наложеното наказание „имуществена санкция“ да бъде намалено до минималния размер предвиден в закона. Не претендира съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Т., заема становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, но сочи, че не възразява 1 санкцията по НП да бъде намалена предвидения в закона минимум. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид искането на жалбоподателя бе проведено съкратеното съдебно производство по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Поради това при преценка по чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН съдът приема за установени фактите, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, които се потвърждават от направеното от законния представител на жалбоподателя признание и на доказателствата по преписката, които го подкрепят.

С оглед събраните по делото доказателства и процедурата по която бе разгледано делото, съдът прие за установена от фактическа страна следната фактическа обстановка описана в НП:

На 22.05.2026 г. от представители на Дирекция „Инспекция по труда“, при извършена съвместна проверка с представители на ОД на МВР Варна по работни места в строителен обект - „Форест замък“ /Forest Castle/, находящ се в ***, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, ***, било констатирано, че „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД, с ЕИК 206925620 в качеството му на местен работодател по смисъла на параграф 1, т.11 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗТМТМ, е наело на работа лицето А.В.

(А.V.), род. на ***г., гражданство Украйна, незаконно пребиваващ на територията на Република България към 22.05.2026г. При извършването на проверката А. собственоръчно попълнил декларация на основание чл. 68, ал.

1, т. 3 от ЗТМТМ, в която писмено декларирал, че изпълнява трудови функции в „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД, на длъжност: „общ работник”, с определено работно място: проверявания обект, с определено работно време от 08:00 часа до 18:00 часа, с почивен ден неделя и почивка в работния ден от 12:00 часа до 13:00 часа, и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 700 евро месечно /веднъж в месеца/.

Съгласно предоставена информация от ОД на МВР Варна, А.В. (А.V.), род. на ***г., е влязъл безвизово на територията на ЕС на 07.12.2025 г., с разрешен престой до 06.03.2026 г. Издадена му била временна закрила от 09.06.2026 г., като видно от датите на разрешено пребиваване към 22.05.2026 г. той е пребивавал незаконно в Република България.

При тези констатации от проверяващите било прието, че „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД е извършило нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. За това срещу дружеството бил съставен акт № 03-2600354 за установено административно нарушение, съставен на 17.06.2026 г. от М. О. М. - Ж. на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Наказващият орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя и на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ вр. чл. 77, ал. 2 от ЗТМТМ издал атакуваното пред съда НП, с което наложил на въззивното дружество административно наказание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на основание чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН - въз основа на признанието, направено от жалбоподателя, което се подкрепя от събраните писмени доказателства:

2

Призовка №2620188/22.05.2026 г.,Пълномощно № 788/25.03.2024 г.,

Протокол за извършена проверка №ПР2620188/17.06.2026 г.,Възражение

№26103005/24.06.2026 г., ведно с приложение, Декларация от лицето А.В.

(А.V.),от дата 22.05.2026 г., Писмо с наш изх. № 26053934/26.05.2026 г., Писмо с наш вх. № 26083602/29.05.2026 г., Писмо наш изх. № 26057591/04.06.2026 г., Писмо с наш вх. № 26093710/11.06.2026 г. и други.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок /съобразно приложимата разпоредба на ЗАНН/ от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на 67, ал.2 , чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М.-Ж., която към момента на съставянето му е работила на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН. НП също е съставено от компетентен орган, съобразно приложената по АНП заповед за възлагане на компетентност.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП /правораздавателния акт/ в закона не е предвидено. Следва да бъде посочено и това, че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП.

3

В хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че дружеството е наело на работа незаконно пребиваващ в страната чужденец- гражданин на трета държава.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 13, ал.1 от ЗТМТМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на РБ граждани на трети държави. Разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от същия закон предвижда, че работодател – юридическо лице, който наруши забраната по чл. 13, ал. 1 се наказва с имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв.

Субектът на административното нарушение като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в § 1., т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда , както следва: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател". Видно от представения по делото декларация между въззивното дружество и А. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят е възложил на работника изпълнението на длъжността „общ работник“ в „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД. Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото писмени доказателства и не се оспорва от страните. В тази връзка съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана в качеството на работодател.

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в наемане на работа на незаконно пребиваващо лице на територията на РБ. Съгласно предоставената от ОД на МВР-Варна информация се установява, че лицето А.В. (А.V.), род. на ***г., гражданство Украйна не фигурира в масивите на МВР към датата на проверката. Т.е. наетото от жалбоподателя на работа лице, което е гражданин на трета държава, която не е член на ЕС, няма право на пребиваване. А.В. е гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ: "гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Последният според представена по делото справка от ОД на МВР Варна не фигурира в масивите на МВР, което изключва възможността да е законно пребиваващ на 4 територията на Република България. Следователно единственият извод е, че гражданинът на трета държава А.В. към датата на наемането му на работа от въззивника е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на изрично издадено за това разрешение от органите на МВР.

Съгласно § 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ , към който препраща § 1, т. 14 от ЗТМТМ, "незаконно пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производство, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, като посочи и основанията, на които обосновава искането си пребиваване. В случая, доколкото няма данни, а и не се твърди лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване към

22.05.2026г., то обосновано е прието от административнонаказващия орган, че е изпълнен фактическия състав на чл.