Решение № 763 от 22.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20233100500315 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 84065/05.12.2022г., подадена от "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК 103865537, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адв. Т. Б., против Решение № 3484/15.11.2022г., постановено по гр.д. № 10317/2021г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК 103865537, със седалище гр. Варна, против "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК 121478663, със седалище гр. София, предявени в условията на евентуалност инцидентни установителни искове за прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради противоречие със закона, по чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради заобикаляне на закона, по чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, за прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради противоречие с добрите нрави, по чл.26, ал.1, 1 предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради невъзможен предмет, по чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД; осъдено е "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК 103865537, със седалище гр. Варна, да заплати на "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК 121478663, със седалище гр. София, сумата от 3161.40 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в поземлен имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна във връзка с апартамент № 36 в комплекса с идентификатор ***, от която сума 1053.80 лева, дължими за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. и 2107.60 лева, дължими за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2021г. до окончателното плащане, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалноправните норми и съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че надлежен ищец по главния иск е общото събрание на етажната собственост, а не ищеца "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, поради което решението е недопустимо. Въззивникът излага, че ВРС необосновано е отхвърлил предявените от него инцидентни установителни искове против ищеца за прогласяване нищожността на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“. Поддържа доводите си за нищожност на договора. Сочи, че е предявил и инцидентен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че между тях не съществува облигационно правоотношение по договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“, поради надлежното му прекратяване от "БИЛДРИНГ" ЕООД на 10.07.2017г. с уведомление изх. № 5/07.07.2017г., който ВРС не е разгледал.

Твърди се, че ВРС необосновано е приел, че искът на "БАДИМЕКС ДИМОВ И С-ИЕ" ООД е доказан по основание и размер. Според въззивника ВРС превратно е тълкувал свидетелските показания и представените по делото писмени доказателства и е достигнал до необоснован извод, че ищецът 2

"БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД е изпълнявал задълженията си по договора от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“. Сочи, че искът недопустимо е заявен в левовата равностойност, т.к. в договора е уговорено заплащането да бъде извършено в евро. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество "БАДИМЕКС ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, чрез пълномощник адв. С. С., е подало отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Излага, че въпросът за валидността на договора от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ е разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело 10994/2019г. на ВРС. По същество счита решението на ВРС досежно осъдителния иск за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Т. Б., който моли за отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В представената писмена защита вх. № 15250/19.06.2023г. по същество се излагат доводи за основателност на въззивната жалба.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява от адв. С. С., който моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. В представената писмена защита вх. № 15573/21.06.2023 г. по същество се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по иск на "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК 121478663 против "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК 103865537 за заплащане на сумата от 3161.40 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в 3 поземлен имот III-214, 253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.

Варна във връзка с апартамент № 36 в комплекса с идентификатор ***, от която сума 1053.46 лева, дължими за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. и 2106.93 лева, дължими за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Твърди се, че между страните е сключен договор на 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в поземлен имот III-214, 253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.

Варна, тъй като ответникът е собственик на апартамент № 36 в комплекса.

Уговореното възнаграждение е в размер на 8 евро на кв.м. без ДДС за календарна година, или 898 евро без ДДС, дължимо в срок до 30.01 на текущата година. Ответникът не заплатил дължимото възнаграждение за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2020г.

С писмен отговор ответникът оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Излага, че правен интерес от такъв иск има Общото събрание на етажната собственост, а не ищцовото дружество. Сочи се, че процесният договор е сключен през 2008г., а от 01.05.2009г. е в сила ЗУЕС, съгласно разпоредбите на който паричните вноски за управление и поддръжка на общите части се определят от ОС. Твърди, че ЕС се явява носител на правото да определя и събира необходимите средства за разходите за поддръжка и управление на тяло А от комплекса. Прави се и възражение за нищожност на процесния договор от 20.03.2008г. поради противоречието му със ЗУЕС. Ответникът не оспорва, че е сключил с ищеца договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 36, на трети етаж, тяло С от комплекс „Д. парк“. Съгласно нотариалния акт имотът имал предназначение на „жилище“, но в действителност не отговарял на изискването за „жилище“ по Наредба № 7 от ДР на ЗУТ, поради което се прави възражение за нищожност на договора нотариалния акт за покупкопродажба поради невъзможен предмет на договора. Предвид нищожността на договора за покупко-продажба ответникът счита, че нищожен се явява и последващия договор от 20.03.2008г. за управление и поддръжка, предвид че ответникът не е придобил собствеността върху апартамента. Ответникът твърди още, че при подписване на договора е въведен в заблуждение от представителя на ищеца, че на собствениците на апартаменти в тяло А ще 4 бъдат осигурени спокойствие и безпрепятствена възможност да ползват изброените в договора места за общо ползване. Въпреки това през летния сезон същите се ползвали приоритетно от гостите на хотела, собственост на ищеца. Твърди че комплекс „Д. парк“ не е жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Оспорват се твърденията на ищеца, че е изпълнявал задълженията си по организиране поддръжката и обслужването на общата инфраструктура и на общите части. Оспорва се и твърдението, че за процесния период от 01.07.2019г. до 31.12.2020г. ответникът дължи на ищеца суми в обща размер от 3161.40 лева.

Ответникът счита, че т.4 от нотариалния акт е нищожна, тъй като е неопределяема по отношение на размера на годишните такси, както и уговорката в т. IV.2, тъй като е неопределяема по отношение на правоприемниците на страните. Твърди се, че достъпът до тяло А е през вход на сградата от улицата, поради което за собствениците там не съществува задължение да поддържат прилежаща територия. Твърди се, че ищецът и свързани с него лица притежават множество обекти в Тяло А и в хотела, поради което не заплащат пари за разходите по управление и поддръжка.

Твърди се още, че през процесния период ищецът или други обитатели на апартамента му не са ползвали изброените в договора места за общо ползване, поради ползването им от трети лица гости на хотела без съгласие на Общото събрание за ползване на общите части за търговски цели. Доколкото комплексът не е от затворен тип се сочи, че за ищеца не е налице задължение да сключи договор за управление на общите части. Твърди се, че на 07.07.2017г. ответникът е изпратил на ищеца уведомление, че прекратява процесния договор от 20.03.2008г., което е получено на 10.07.2017г.

В срока за отговор "БИЛДРИНГ" ЕООД е предявило срещу "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД инцидентен установителен иск по чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“ за нищожен поради невъзможен предмет, а в условията на евентуалност договорът да бъде обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 - поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.2 – поради заобикаляне на закона и на основание чл.26,ал.1, предл.3 – поради противоречие с добрите нрави.

5

В срока по чл.131 от ГПК ищецът - ответник по инцидентните установителни искове с писмен отговор оспорва същите като неоснователни.

Оспорва твърдението за прекратяване на договора с едностранно уведомление.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно, но частично недопустимо.

Въззивният съд намира, че предявения от "БАДИМЕКС - ДИМОВ И СИЕ" ООД против "БИЛДРИНГ" ЕООД иск за заплащане на сумата от 3161.40 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в поземлен имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.