Решение № 260617 от 18.02.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 18.02.2022 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4111 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 40339 от 06.08.2018 г., постановено по гр.дело № 66173/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,

67 състав, е осъден В. съдебен съвет, с адрес: гр.София, ул.“******, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 15836,34 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа, възложена с писма рег.№ 03-00-88/09 от 11.04.2013 г., рег.№ 03-00-155/09 от 17.09.2013 г. и рег.№ 03-00-155/09 от 29.10.2013 г. на Министерство на правосъдието, касаеща изготвяне на преработка на инвестиционни проекти за строеж „Надстройка на сградата на Съдебната палата за нуждите на съдебната система гр.Перник“, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2016 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1904,44 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит и адвокатско възнаграждение. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК, „В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В. съдебен съвет, с адрес: гр.София, ул.“******, сумата 26,60 лв., представляваща разноски за депозит и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на Министерство на правосъдието и на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, като трети лица помагачи на страната на ответника ВСС.

С решение № 1712 от 04.01.2019 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 66173/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 67 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 40339 от 06.08.2018 г. по гр.дело № 66173/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав, като диспозитива на решението се чете по следния начин: Осъжда В. съдебен съвет, с адрес: гр.София, ул.“******, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 15836,34 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа, възложена с писма рег.№ 03-00-88/09 от 11.04.2013 г., рег.№ 03-00-155/09 от 17.09.2013 г. и рег.№ 03-00-155/09 от 29.10.2013 г. на Министерство на правосъдието, касаеща изготвяне на преработка на инвестиционни проекти за строеж „Надстройка на сградата на Съдебната палата за нуждите на съдебната система гр.Перник“, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2016 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1904,44 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит и адвокатско възнаграждение, като отхвърля предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 15836,34 лв. до 16753,88 лв.

Решението е постановено при участието на Министерство на правосъдието и на „ Е.“ ЕООД, ЕИК ******, като трети лица помагачи на страната на ответника В. съдебен съвет. С решението на съда е изменено решение № 40339 от 06.08.2018 г. по гр.дело № 66173/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав, в частта относно присъдените разноски на ответника В. съдебен съвет, като вместо присъдените му с решението разноски, постановява следното: Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК, „В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В. съдебен съвет, с адрес: гр.София, ул.“******, сумата 38,25 лв., представляваща разноски за депозит и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението на СРС, 67 с-в е постъпила въззивна жалба от Министерство на правосъдието, подадена чрез юрк.Р.К.и юрк.Л.Д., в която се излагат доводи, че обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Във въззивната жалба се излагат доводи и за недопустимост на обжалваното решение по отношение на Министерство на правосъдието, като в тази връзка се прави искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото по отношение на Министерство на правосъдието, и заличаване на същото като страна по делото. Излагат се доводи, че предявените в условията на евентуалност искове са недопустими по отношение на Министерство на правосъдието, поради липсата на надлежна пасивна процесуалноправна легитимация, като една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска.

Алтернативно се прави искане, в случай, че съдът прецени, че решението в обжалваната част е допустимо, същото в тази му част да бъде отменено, като недоказано и неоснователно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата молба по отношение на ответника В. съдебен съвет.

Претендира присъждане на направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - ищец „В.“ ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв.В. Г.оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник В. съдебен съвет, чрез юрк.Р.Д.оспорва жалбата, като неоснователна, в частта, с която се излагат доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. В публично съдебно заседание, проведено на 24.06.2020 год., въззиваемата страна –ответник В. съдебен съвет, чрез юрк.Й.А.поддържа изразеното становище в депозирания писмен отговор по делото, като излага доводи, че оспорва подадената въззивна жалба, единствено в частта, с която се прави искане за прекратяване на производството по делото по отношение на Министерство на правосъдието, а в останалата част поддържа подадената въззивна жалба от Министерство на правосъдието. По същество на спора се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и необосновано. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна- ответник

Държавата, чрез Министъра на финансите, чрез юрк.И.Г. не оспорва подадената въззивна жалба. Излага доводи за неоснователност на предявения срещу Държавата евентуален иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице- помагач на страната на ответника В. С. С.- „Е.“ ЕООД, ***, не взема становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Процесуалният закон признава на подпомагащата страна/ в случая на третото лице – помагач Министерство на правосъдието/ самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна/ в случая ответника ВСС/ изход на делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания. Третото лице - помагач е легитимирано да обжалва решението, с което е разрешен правният спор между главните страни със съдържанието, въведено от ищеца с основанието и петитума на предявения иск. В случаите на въззивно обжалване сезираният съд следва да се произнесе по жалбата на третото лице - помагач в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК като прецени валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в рамките на правния спор, по отношение на който ще се формира сила на пресъдено нещо в отношенията между главните страни.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „В.“ ЕООД, *** срещу ответника В. С. С., осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която същия е уважен до размер на сумата от 15836,34 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл. 266, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимата от него сума, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за недопустимост на обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно решение е допустимо – не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Противно на изложеното във въззивната жалба, Министерство на правосъдието е конституиран, като трето лице- помагач на страната на ответника В. съдебен съвет и няма процесуалното качество на ответник по делото. В процесния случай, Министерство на правосъдието има качеството на подпомагаща страна / трето лице- помагач/ на ответника по делото В. съдебен съвет/ подпомаганата страна/, а не на ответник по делото. С оглед на което, доводите в тази насока изложени във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Обжалваното първоинстанционно решение е и валидно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.