Решение № 512 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000502289 по описа за 2024 година

С решение № 2202 от 15.04.2024 г. по гр. д. № 12622/2021 г., СГС, І-7 с-в, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. В. Н. (наследена от С.

М. Н.), С. В. П. – Д. (наследена от В. Х. Д. и Р. Х. Д.) и В. Г. П. срещу Р. О. Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците С. Н., като правоприемник на М. В. Н., В. Х. Д. и Р. Х. Д., като правоприемници на С. В. П. - Д., и В. Г. П., са собственици при равни квоти, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН на следния недвижим имот: ТЪРГОВСКА СГРАДА - СКЛАД, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находяща се в имот с идентификатор ***, рн Подуяне, ул. *** № 8, с площ от 145 кв.м., състояща се от едно складово помещение, брой етажи на обекта – 2, при описани съседи, на основание наследствено правоприемство и давностно владение, като ОСЪЖДА Р. О. Т. на основание чл. 108 от ЗС, да предаде владението на имота.

Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. О. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 211 от ГПК против М. В. Н., наследена от С. М. Н., С. В. П. – Д., наследена от В. и Р. Х. Д. и В. Г. П., за признаване на установено спрямо ответниците, че той е собственик на процесния имот на 1 основание давностно владение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Р. О. Т.. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал събраните гласни доказателства, като е дал вяра на тези на ищцовата страна (които не са преки, не са точни и са неубедителни), а не е кредитирал тези на въззивника. Сочи, че П. не е имал намерение да свои имота, както и че не е доказано владението му да е било несмущавано. Подчертава, че към 2016 г. П. е бил с психично заболяване, което е опорочавало в правнозначим аспект волята му. Счита за основателен своя иск, който смята за доказан от събраните гласни доказателства, сочещи, че се е установил фактически състав на давностно владение от 2006 г. до исковата молба. Счита, че процесуалните позиции на страните, по развило се друго съдебно производство пред административен съд (относно присъединяване на имота към електропреносната мрежа), са ирелевантни.

Претендира отмяна на решението, отхвърляне на първоначалния иск и уважаване на насрещния, както и разноски.

В писмен отговор подаден от името на В. П. и наследниците на С. Д., се оспорва жалбата. Поддържа се, че доколкото Т. е предявил иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, то той е обективирал извънпроцесуално признание за правата на наследодателя на ищците върху спорния имот. Сочи още, че при сключване на договора П. П. е бил недееспособен. Оспорва иска, основан на изтекла придобивна давност, тъй като в предварителния договор е било изрично записано, че едва с подписването му владението се предава на жалбоподателя, както и че единствен собственик на имота е бъдещият продавач. Намира, че сключването на предварителния договор прави жалбоподателя държател на същия. Твърди, че давност изобщо не е текла поради неосъществяване на фактическа власт върху имота и липса на намерение за своене от жалбоподателя.

В писмен отговор С. Н. оспорва жалбата, като сочи, че П. П. е владял имота повече от 25 години и това му владение не е било смущавано.

Подчертава, че психичното състояние на П. е било компрометирано едва към 2016 г. (пълното запрещение е постановено от 2017 г.), но не и преди това. На свой ред намира, че съдът е възприел и ценил надлежно събраните гласни доказателства, като счита тези на насрещната страна за предварително мотивирани и протИ.речиви. Изтъква, че в административното производство 2

Т. е посочил, че владее имота въз основа на предварителен договор едва от 2016 г. (така както е посочено и в последния).

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 124 ЗС и чл. 79 ЗС.

В производството пред първата инстанция е разгледан иск на М. В. Н.

(наследена от С. М. Н.), С. В. П. – Д. (наследена от В. Х. Д. и Р. Х. Д.) и В. Г.

П . срещу Р. О. Т.. Ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на ТЪРГОВСКА СГРАДА - СКЛАД, с идентификатор ***, находяща се в имот с идентификатор ***, в гр. София, район Подуяне, с площ от 145 кв.м., подробно описан, на основание наследствено правоприемство и давностно владение (осъществено от техния праводател П. П.). Твърдят, че П.

П. владял имота от 01.10.1998 г. до 01.10.2016 г., респективно до смъртта му, като плащал данъците му и събирал документи за да се снабди с констативен нотариален акт, но в последните 2-3 години бил във влошено здравословно състояние. Претендират ответника Р. О. Т. да им предаде фактическата власт върху имота и да им заплати разноските по делото.

Ответникът Р. О. Т. оспорва исковата претенция, но признава, че владее имота. Счита, че ищците не са наследници на П.. Заявява с насрещен иск свои самостоятелни права върху имота, като приема същия за своя собственост, придобита по давност, тъй като го владее от 2006 г. Твърди, че на 20.10.2016 г. в качеството на купувач е сключил с П. П., в качеството на продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като платил цената от 15 000 лв. на вноски (20.10.2016 г., 21.10.2016, 24.10.2016 г. и на 25.10.2016 г.). Окончателният договор не бил сключен, тъй като продавачът нямал всички необходими документи. Посочва, че през 2019 г. извършил ремонтна дейност в процесната сграда.

Ищците оспорват насрещния иск. Считат предварителния договор за унищожаем, тъй като П. бил в състояние на временна недееспособност - не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си, нито да ръководи действията си, и било заведено дело за поставяне под запрещение.

3

Посочва се, че самият факт на сключване на предварителен договор прави противната страна държател на имота, който не може да се позовава на придобивна давност

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят в настоящото производство, че М. Н., С. Д. и В. П. са наследници на П. П. (като сестри и племенник).

Няма спор, че П. е подал на 21.06.2004 г. молба до нотариус с искане за признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка на процесния имот, като същият е бил деклариран ден преди това като негова собственост пред данъчните власти (удостоверение за данъчна оценка изх. № 1218 от 20.06.2004 г.), а данъчните задължения за склада са били платени. (л.

142). Нова молба декларация за признаване на правото на собственост е подадена от П. на 21.09.2016 г. Установява се от преписката, че от наследодателя на ищците са изисквани скица и посочване на идентификатор, като производство пред нотариус не се е развило (л. 180 и сл.).

Няма спор, че на 20.10.2016 г. П. П., като продавач, е подписал предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, с купувача Р. О. Т.. Уговорена е цена от 15 000 лв., платима от продавача в срок от седем дни от подписване на договора, като според чл. 5 окончателният договор следва да се сключи след пълното снабдяване на продавача с всички необходими документи, установяващи правото му на собственост. В чл. 11 е посочено, че владението върху продавания имот ще се предаде на купувача в деня на подписване на договора и нотариалната заверка на подписите - 20.10.2016 г. (л. 79 и сл.).

Няма спор, че плащането на цената е станало на 4 вноски – в периода 20.10.2016 г. - 25.10.2016 г.

Приетата СПсЕ установява, че към 20.10.2016 г. П. П. е страдал от ГЛОБАЛНА ДЕМЕНЦИЯ, която е започнала няколко години преди посочената дата и го е лишавала от способността да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. На 12.12.2017 г., 9 дни преди смъртта му и около 1 година след изготвяне на процесния предварителен договор, на П. е поставена диагноза Деменция. Пояснено е, че 4 лицето не е било добре ориентирано – напр. не е знаел дали има деца, дали е бил женен. По гр. д. № 10017/2017 г., СГС, е поискано поставяне под запрещение на лицето, по молба на сестра му С. Д..

Установява се, че по приложеното адм.д. № 8358/2019 г., АССГ, ответникът Т. е обжалвал мълчалив отказ на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД и КЕВР за присъединяване към ел. мрежа на процесния склад, като е посочил, че владее същия от 20.10.2016 г. на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2016 г. В жалбата е заявено, че владението е предадено от посочената дата и от нея имотът се владее добросъвестно от Т.. Допълнително е изтъкнато, че последният не разполага с документ за собственост, тъй като до финализираща сделка не се е стигнало, наследници на продавача П. не са открити и иск по чл. 19 ЗЗД не може да се предяви. Т. е заявил, че единствената му възможност е да се снабди с документ за собственост е да изтече 10 г. срок след придобиване на имота на оригинерно правно основание, каквото намерение от 2016 г. е манифестирал и от тогава владее имота постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано.

Св. П. Б. Я. твърди, че познава П. от 1980 г. тъй като работели заедно до 1986 г. След това контактите им били прекъснати и се подновили през 1995 г., като вече се виждали по-рядко, но свидетеля ходел у П. и общували до смъртта му през 2017 г. Няколко години преди кончината му П. станал неадекватен, отнасял се, не отговарял смислено на въпроси и свидетелят се свързал със сестра му в Поморие (около 2015-2016 г.), където го прибрали да живее известно време и после го върнали. Пояснено е, че последните години П. не излизал, трудно се движел, свидетелят му пазарувал понякога, като имало случаи, в които излизали заедно. Свидетелят знае, че П. държал един склад на Сточна гара, където си държал кабели, железни скелета с тръби на два етажа, инструменти. Склада бил на предприятието „Симко“, но от както започнала ликвидацията му (1999 г. – 2000 г.) само П. го ползвал и само той имал ключ. Свидетелят лично е ходил в склада след 2000 г. два пъти. П. и един колега Г. ходели по обекти и си държали нещата в склада. Не знае някой да е имал претенции към помещението.

Св. С. Е. Х., познава П. П. от 2004-2007 г., като вуйчо на неговия приятел С. Н.. С. му се похвалил, че вуйчо му имал някакъв склад на Сточна гара, 5 който смятал да продава. Твърди, че още около 2010 г. казал на приятеля си, че вуйчо му нещо не е наред, че трябва да го освидетелстват, но той казал, че майка му и леля му се занимавали с него. През ноември 2016 г. С. се обадил на свидетеля и го помолил да го закара до склада на ул. ***. Отишли заедно с П. и майката на С., пробвали да отключат, но не успели. Според св. Х., вуйчото бил тотална щета, неадекватен, с празен поглед, не можел да фокусира, да води елементарен разговор. П. отишъл при катинарите, започнал да ги дърпа, да пробва да отключи и само повтарял: „Не се отваря, не се отваря, защо не се отваря?“. След този случай роднините решили да освидетелстват П..

Свидетелят лично го е возил с колата си до психиатричното отделение на „Неофит Рилски“ в края на 2017 г., като изчакал пред кабинета. Тъй като П. не чувал добре, психиатърът вътре го питал на висок тон какви са цветовете на знамето на България, колко деца имал, показвал му пари и питал на каква стойност са. П. казал, че не е сигурен колко деца има, мислел, че едно, а свидетелят знаел, че той няма деца. С., който бил вътре с вуйчо си, разказал после, че П. не може да разпознава парите. Лекарят казал, че трябва да го поставят под пълно запрещение. За склада свидетелят пояснява (по разкази на С.), че вуйчото го е ползвал от 2002 г., а при срещи със свидетеля (2004 – 2007 г.) П. подхвърлял някакви документи, казвал, че си го ползва, държал инструменти.

Разпечатката съдържа 39 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbd25880-f2b8-40c1-a433-2eb6803de778