Решение № 1661 от 15.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501526 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

Образувано е след Решение №60132/04.06.2021г., постановено по касационно гражданско дело №3355/2020г. по описа на ВКС, с което е отменено решение №260223/28.07.2020г. по в. гр. дело №1013/2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на нова СТЕ. Въззивното производството е инициирано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение №1110 от 04.03.2020г. постановено по гр. дело №17414/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Д. Д. К. ЕГН ********** не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД сумата от 5757,28 лв., представляваща сума, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за електроенергия з а периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, м-ст „Свети Никола“ *************, за която е издадена фактура № 0286227529/15.10.2019г. и въззивното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 965,29 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Излага, че е налице правно основание за възникване на 1 вземането на дружеството-доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия под формата на корекция на сметка, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди, че абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Към момента на извършване на проверката на СТИ са били налице действащи правила за осъществяване на корекционната процедура, а при непълнота в същите, следва да се приеме, че вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли, поради което моли да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Чрез депозирания писмен отговор, Д. Д. К. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по искове с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, предявени от Д. Д. К., срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5757,28лв, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“ №82, ап.4, с клиентски № 1100327255 и абонатен № 0109703433, за което вземане е издадена фактура от 15.10.2019г. Ищцата излага, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнала, че е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия, при която е съставен констативен протокол. В резултат на проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е било реално потребено от нея, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди, че не са налице основания за извършване на 2 корекцията на сметката, поради отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. По изложените съображения моли предявеният от него отрицателен установителен иск да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да му заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Между страните липсва, че ищците са потребители на електрическа енергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“ №82, с абонатен №0109703433 и клиентски №1100327255.

От приетия по делото КП №1202528/14.11.2018г., се установява, че на посочената дата на адреса на потребление, служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3 и 1.8.0. Електромерът е демонтиран, а на негово място е монтиран нов.

От Констативен протокол за техническа проверка №2344/07.10.2019г. на БИМ – РО Варна, се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано наличие на преминала ел.

3 енергия в тарифа Т3 -03237.1 кВч. В протокола е посочено, че електромерът съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.

На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 14.10.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 30237кВТч енергия за периода 15.11.2017 г. – 30.06.2018 г.

Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура 15.10.2019 г. на стойност 5757,28лв.

Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, изтичаща през 2021г. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. В о.с.з. експертът сочи, че електромерът не е свързан със системата за дистанционен отчет и не е смарт. Изказва предположение, че е монтиран с нулеви показания.

В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на ВКС е допусната съдебно-техническа експертиза. Според изложеното в заключението, в настоящия случай е налице неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ, тъй като наличието на показания в регистър 1.8.3, който не е предвиден за битови абонати означава, че съществуват данни за неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ.

Констатирано е, че процесният електромер е параметризиран да отчита консумираната ел.енергия в обект по две тарифи - ДТ /дневна тарифа/ и НТ /нощна тарифа/. Електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2015г. Точният начин на въздействие и кога е извършена интервенцията няма как да се установи, но не предполага софтуерна грешка и е човешко дело. Според заключението към момент на изготвянето на СТЕ не е възможно да се определи кога точно е извършено неправомерното вмешателство в програмата за параметризация на процесния електромер При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

С влязло в сила определение от о.с.з., проведено на 13.10.2021г., производството по делото по предявения отрицателен установителен иск е прекратено за горницата над 5000лв. до предявените 5757.28 лв., като в тази част първоинстанционното решене е обезсилено.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.

Предвид указанията, съдържащи се в Решение №60132/04.06.2021г., постановено по касационно гражданско дело №3355/2020г. по описа на ВКС, въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки.