Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 309 от 19.05.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2836/2021
Вид
Решение № 309
Подписан
19.05.2023
В сила
30.06.2023
Състав
Татяна Димитрова Богоева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18ж, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Благоевград, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Б. Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Б. Маркова Гражданско дело № 20211210102836 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. И. В., ЕГН **********, гр. Г. ******, И. И. И., ЕГН **********, гр. Г. ****** и Л. В. И., ЕГН **********, гр. с. ******* чрез пълномощника си В. И. В., всички чрез адв. А. Л. Б.-АК Благоевград, със съдебен адрес: ***** против М. С. М., ЕГН ********** и Х. П. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. *****.

С исковата молба се иска да бъде признато за установено, че ответниците М. С. М.ОВ, ЕГН ********** и Х. П. М., ЕГН ********** не са собственици на следния недвижим имот:

НИВА с площ от 10, 970 дка, от които 8, 776 дка-пета категория и 2, 194 дка-девета категория, местност „Джоов Андък“, имот № 370004 по картата на землището при граници /съседи/: № 000517 полски път на общинско кметство; № 370005 Лозе на Д. С.; № 370006 Лозе наел. на А.Г.Ц.; № 370007 Лозе на В. Г.Ц.; № 370008 Лозе наел. на С.К.Д.; № 370001 Лозе наел. на А.Г.В.; № 370002 Лозе на Общинско Кметство; № 370003 Др. селищна територия на Общинско Кметство, който имот по КККР на гр. Симитли представлява:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, представляващ имот 4, кадастрален район 370 на гр. Симитли с ЕКАТЕЕ 66460, област Благоевград, съгласно КККР на гр.

Симитли, одобрени със Заповед № РД-18- 472/16.07.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, находяш се в м. „Джоов андък“, с трайно предназначение на териториятаЗемеделска, НТП-Нива, площ 10970 кв. м, стар номер 370004, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, път, ***, ***, ***,

***, ***.

Сторено е и искане да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 39, том III, peг. № 9400, дело № 377 от 23.12.2014 г. на нотариус К.М., вписана в регистъра на Нот. камара под № 415, с район на действие-районен съд-Благоевград, вписан в АВ-СВ Благоевград, като акт № 30, том 23, дело № 2312/2014 г.

Претендират се сторените по делото разноски.

Сочи се в исковата молба, че първите двама ищци са наследници на И. В. И., бивш жител на с. *****, починал на 10.11.2015 г., който заедно с третия ищец са наследници на майка им Е.В.К., бивш жител на с. *****, починала на 18.09.2008 г. От своя страна, Е.В.К. е наследник на баща си Л. И. К. /Л.К.-съгласно извлечение от гражданския регистър на 1 починалите лица, изд. от Р. Македония/, бивш жител на гр. Симитли, общ. Симитли, починал на 09.01.1956 г.

Твърди се, че приживе, общият им наследодател Л. К. е притежавал в землището на гр.

Симитли, общ. Симитли следния недвижим имот, а именно:

НИВА с площ от 10, 970 дка, от които 8, 776 дка-пета категория и 2, 194 дка-девета категория, местност „Джоов Андък“, имот № 370004 по картата на землището при граници /съседи/: № 000517 полски път на общинско кметство; № 370005 Лозе на Д. С.; № 370006 Лозе наел. на А.Г.Ц.; № 370007 Лозе на В. Г.Ц.; № 370008 Лозе наел. на С.К.Д.; № 370001 Лозе наел. на А.Г.В.; № 370002 Лозе на Общинско Кметство; № 370003 Др. селищна територия на Общинско Кметство, който имот по КККР на гр. Симитли представлява:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, представляващ имот 4, кадастрален район 370 на гр. Симитли с ЕКАТЕЕ 66460, област Благоевград, съгласно КККР на гр.

Симитли, одобрени със Заповед № РД-18- 472/16.07.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, находяш се в м. , Джоов андък“, с трайно предназначение на териториятаЗемеделска, НТП- Нива, площ 10970 кв. м, стар номер 370004, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, път, ***, ***, ***,

***, ***.

Твърди се, че с Решение № А535 от 29.06.1999 г. на ПК-гр. Симитли, правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот е било възстановено на наследниците на Л. И. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.

Поддържа се, че след смъртта на наследодателите им ищците придобили по наследство описания по- горе недвижим имот при квоти, както следва: - за В. И. В. -1/4 ид. част; за И.

И. И.-1/4 ид. част по наследство от И. В. И. и за Л. В. И. -1/2 ид. част от недвижимия имот по наследство от Е.В.К..

Твърди се, че до смъртта си наследодателите им владяли необезпокоявано процесния недвижим имот, а след това и до момента владение върху същия се упражнява явно и спокойно от ищците като техни наследници. Поддържат, че и до настоящия момент единствено те владеят, поддържат и стопанисват изцяло имота, като никой не се е противопоставял на правата им, нито пък е осъществявал фактическа власт върху него.

Сочи се в исковата молба от ищците, че при извършена от тях проверка в СВ при PC Благоевград се оказало, че ответниците М. и Х. Петрови са се снабдили с нотариален акт № 39, том III, peг. № 9400, дело № 377 от 23.12.2014 г. на нотариус К.М., вписана в регистъра на Нот. камара под № 415, с район на действие- районен съд-Благоевград. По силата на този акт, ответниците по настоящата са признати за собственици на описания по горе съсобствен на ищците имот. Правното основание за издаването на акта е давностно владение.

Твърди се, че лицата М. С. М. и Х. П. М. не са от кръга на лицата сънаследници, нито със същите лица са сключвали каквато и да било сделка. Не са отдавали имота си под наем на тези лица, въобще не са отчуждавали имота си, нито са се разпореждали с него по какъвто и да било начин. Поддържа се, че тези лица не са осъществявали нито фактическа власт върху имота, нито владение върху него. Ето защо въпреки, че ответниците са се сдобили с нот. акт за собственост на собствения им имот, същият не ги легитимира като собственици, тъй като те не са владели имота в продължение на повече от 10 години, към момента на снабдяването им с документ. Такова владение не се осъществява и след издаване на нот. акт, поради което и към момента ответниците не притежават права, които да са им противопоставими.

Поддържа се, че тъй като ответниците притежават нотариален акт за собственост върху процесния имот, те на практика оспорват правата на ищците, които имат по наследство върху имота. Същевременно ищците притежават документи, които ги легитимират като собственици и тяхна е фактическата власт върху недвижимия имот, която целят да защитят.

В тази връзка се поддържа, че са налице предпоставките по смисъла на ТР по ТД № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС за предявяване на отрицателен установителен иск за оспорване правата на ответниците, които същите противопоставят на основание НА № 39 от 2014 г. по описа 2 на нот. Минкова с район на действие- БРС. Тъй като същият невярно отразява собственически права за М.и, налице са основания по смисъла на чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяната му.

С разпореждане № 45/11.01.2022г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимостта на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника, с указание, че в едномесечен срок могат да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответниците е връчено на 01.02.2022г.

Видно от данните по делото на 02.03.2022 г. е постъпил писмен отговор по имейл на съда, подаден в законоустановения срок на 01.03.2022г., без подписи на ответниците, а на 04.03.2022г. е постъпил писмен отговор от ответниците, със запазено пощенско клеймо от 01.03.2022г. Видно от постъпилия на 04.03.2022г. писмен отговор от двамата ответници, същият съдържа само един подпис, като не става ясно и на кого от двамата ответници.

Предвид изложеното на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК съдът с Разпореждане № 812/27.03.2022г. е указал на ответниците да отстранят нередовността на действието по представяне на писмен отговор. Същото е отстранено на 16.06.2022г. в предоставения от съда срок.

С писмения отговор ответниците оспорват предявения иск, поддържат, че са собственици на процесния имот на основание давносно владение, считано от 1992-1993г. до настоящия момент, като се твърди, че са придобили имота както при добросъвестно владение, така и при недобросъвестно владение. Иска се отхвърляне на предявения иск.

С отговора си ответниците поддържат, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се от ответниците, че процесният имот, за който претендират ищците и подробно описан в нотариален акт, който са предоставили на съда е изключителна собственост на ответниците.

Твърди се, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност върху процесния имот, тъй като владеят имота, описан в исковата молба от началото на деветдесетте години, започнали да обработват този имот, защото той бил на рода на М. С. М., до масовизацията и е бил обработван от неговите родители. След 1992-1993 до 1995-6 година постепенно усвоили целия имот, като го разчистили от тръни и храсти. Поддържат, че постепенно започнали да засаждат овощни дръвчета и лозови насаждения, на същият имот са отглеждали много зеленчуци. През годините там отглеждали дребен рогат добитък, в момента отглеждат само прасета. Твърди се още от ответниците, че в имота имат разположена много земеделска техника, която използват за обработване на имота. От 1992- 1993 година до настоящият момент необезпокоявано и непрекъснато са използвали и използват имота. Пддържат и че в непосредствена близост до процесния имот е изградена родната къща на М. С. М., която е построена от баща му, в която живее и в момента. Сочи се, че в момента имотът представлява около 5 декара лозови насаждения, овощна градина около 4 /четири/ дка и свинарник, също така имат свободни площи, които използват за производство на фуражи и зеленчуци. Целият имот се обработва от ответниците и им помагат 5-те им деца и техните семейства. Твърди се от ответниците, че през 2014 година се снабдили с нотариален акт, за да ипотекират имота, тъй като възнамерявали да закупят нови животни и техника, но се отказали от тази идея. Иска се да се приеме, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност върху имота, тъй като го владеят непрекъснато и необезпокоявано почти 20 години с намерението, че са собственици на този имот. Изтекла е и 5 годишната давност за добросъвестно владение, както и 10 годишната давност за недобросъвестно владение.

Твърди се, че са добросъвестни владелци, обработват имота повече от 5 години необезпокоявано и непрекъснато и като такива са изключителни собственици на имота.

Твърди се в писмения отговор, че ищците, нито техните наследодатели, никога не са владяли имота, нито са се появявали там, нито ги познават. Същите са се снабдили с решение на Поземлена комисия през далечната 1999 г., но никога не са се срещали с 3 ответниците, за да предявят, каквито и да било собственически претенции. Сочи се, че буди недоумение как хора от Горна Оряховица и Червен бряг са обработвали земеделски имот в землището на град Симитли и ответниците не са ги забелязали, докато са обработвали същия имот.

Прави се и възражение, че в ущърб на ищците е изтекла общата погасителна давност да имат, каквито и да било претенции към този имот, както и да ги предявяват пред съда.

Общата погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД е 5 години и тъй като тя е изтекла още през 2005 г. за ищците е погасено правото на какъвто и да е иск за този имот.

Сочи се, че за изясняване на обективната истина по делото дори не е необходимо да изискат от Поземлена комисия - гр. Симитли преписката по заявление с входящ № А643 от 30.08.95 г., която е послужила за издаване на решението за възстановяване правото на собственост, на която се позовават ищците по делото. Само насочват вниманието на съда към факта, че по това време право на собственост на земеделски имоти се възстановявало с така наречените клетвени декларации, подадени от лъжесвидетели, съгласно които хората претендирали земя за територията на две Българии.

По делото е насрочено открито съдебно заседание, с участие на страните, събраните са писмени, гласни доказателства, приобщени са заключенията по назначените съдебнотехническа експертиза и съдебно-агротехническа експертиза.