Решение № 39 от 27.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Дупница, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510101150 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу Б. Й. А..

Ищецът твърди, че между него и Й. А. А. било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за кредит за текущо потребление от 10.11.2020 г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 15000 лв., който следвало да бъде върнат в срок до 84 месеца от усвояването му. Поддържа, че кредитът бил обслужван редовно до м. февруари 2021г., когато кредитополучателят починал. Заявява, че ответникът е един от наследниците на Й. А., поради което отговаря за половината от задълженията към банката, а по силата на подадено заявление е встъпил в дълга и на другия наследник, в резултат на което отговаря за пълния размер на задълженията по кредита. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК: 14566,24 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.01.2025 г. до изплащане на вземането, 3367,28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2021 г. до 25.08.2024 г., 1074,99 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.03.2021г. до 25.08.2024г., 815,94 лв. - законна лихва за забава за периода от 26.08.2024г. до 21.01.2025г.

Ответникът Б. Й. А. е получил препис от исковата молба чрез назначения от съда особен представител, по която е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като частично неоснователни. Възразява ответникът да е поел цялото задължение по кредита въз основа заявлението, на което се позовава ищецът. Счита, че за половината от задълженията отговаря другият наследник на кредитополучателя. Моли предявеният иск да бъде 1 отхвърлен за половината от претендираните от ищеца вземания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ищеца срещу допустимостта на производството и дадените от заповедния съд указания по чл. 415 ГПК, доколкото по делото са събрани достоверни данни по чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК от кмета, че лицето живее и работи в чужбина.

По делото не се спори, а и от приложения договор за кредит за текущо потребление от 10.11.2020 г. е видно, че банката-ищец е отпуснала в полза на Й. А. А. кредит в размер на 15000 лв. (чл. 1), който подлежи на връщане за срок от 84 месеца (чл. 2) съобразно уговорения погасителен план (чл. 5).

Ищецът се позовава на упражнено от него право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което следва да бъде съобразена предвидената в чл. 16.2. от общите условия клауза, според която при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.

В случая по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на падежиралите до момента вноски по кредита, поради което в полза на банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което същата е сторила видно от приложената покана (л.

17). Дори и да се приеме, че връчването на поканата не е извършено надлежно, последното е сторено в хода на настоящото производство, поради което следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ето защо следва да се приеме, че с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита e възникнало задължение да бъде върнат непогасения остатък от главницата в размер на 14566,24 лв., както и дължимата до обявяване на кредита за предсрочно изискуем договорна лихва в размер на 3367,28 лв. за периода от 07.03.2021 г. до 25.08.2024 г. Предвид акцесорния характер на претенцията, в тежест на заемателя е възникнало и задължение да заплати законната лихва за забава за периода от 26.08.2024г. до 21.01.2025г. в размер на 815,94 лв.

С оглед служебно дължимата преценка за спазване на императивните норми на материалния закон (чл. 7, ал. 3 ГПК), съдът намира, че заемателят не дължи сумата от 1074,99 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.03.2021г. до 25.08.2024г., претендирана въз основа т. 16.1. от общите условия към договора. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита е проявление на управлението на кредита, поради което уговарянето на отделна такса е в пряко противоречие с цитираната императивна норма. Отделно от това, вземането има и характеристиката на неустойка, чието възникване е обусловено от изпадането на длъжника в забава да заплати 2 дължимите вноски по кредита. По арг. от чл. 33 ЗПК кредиторът не може да претендира други вреди от забавата извън предвидената в закона лихва. Уговарянето на каквито и да било други клаузи, независимо от тяхното наименование („такси“, „разходи“, „обезщетение“, „надбавки“ и пр.), които по същество са предназначени да обезщетят кредитора за вредите от забавата, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат правно действие.

По изложените съображения следва да се приеме, че по процесния договор за заемателя е възникнало задължение да заплати следните суми: 14566,24 лв. – главница, 3367,28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2021 г. до 25.08.2024 г. и 815,94 лв. законна лихва за забава за периода от 26.08.2024г. до 21.01.2025г.

В случая от представеното удостоверение за наследници (л. 16) е видно, че Й. А. А. е починал на 28.02.2001г., като е оставил за свои законни наследници двете си деца – ответникът Б. Й. А. и Р. Й. А.. По делото не се твърди Р. А. да се е отказал от наследството на баща си, поради което следва да се приеме, че ответникът Б. Й. А. отговаря на основание наследствено правоприемство за ½ от задълженията на неговия наследодател.

Неоснователно е становището на ищеца, че ответникът Б. А. отговарял и за останалата част от задълженията по договора, тъй като с подаденото заявление до банката (л. 15) е поел цялото задължение по договора, респ., че е встъпил и в дълга на другия наследник.

Поемането на дълг може да се реализира под формата на встъпване (чл. 101 ЗЗД) или заместване (чл. 102 ЗЗД), като във всеки от случаите се касае за договор със страни новия длъжник и кредитора/стария длъжник. В конкретния случай представеното заявление съставлява едностранно изявление на Б. А., а в неговото съдържание не се съдържа каквото и да било позоваване на задълженията, за които отговаря другия сънаследник Р. А..

Напротив, в заявлението изрично е посочено, че се подава от ответника „като наследник, приел наследството на починалия кредитополучател/съдлъжник Й. А. А.“. Няма основание в такъв случай изявлението на ответника да се интерпретира превратно като му бъде придава смисъл, който не може да се извлече от тълкуването на самото заявление.

По изложените съображения следва да се уважат като основателни предявените искове за следните суми: 7283,12 лв. (равняващи се на ½ от претендираната главница в размер на 14566,24 лв.) – непогасена главница, 1683,64 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2021 г. до 25.08.2024 г. в размер на 3367,28 лв. (равняващи се на ½ от претендираната сума в размер на 3367,28 лв.), 407,97 лв. - законна лихва за забава за периода от 26.08.2024г. до 21.01.2025г. (равняващи се на ½ от претендираната сума в размер на 815,94 лв.), като се отхвърлят предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 7283,12 лв. до пълния предявен размер от 14566,24 лв., иска за договорна /възнаградителна/ лихва за разликата над уважения размер от 1683,64 лв. до пълния предявен размер от 3367,28 лв., иска за законна лихва за забава за разликата над уважения размер от 407,97 лв. до пълния предявен размер от 815,94 лв., както и иска за сумата от 1074,99 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.03.2021г. до 25.08.2024г.

3

На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г. и предвидения в него принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11), установените като дължими и недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването следва да се извърши съобразно чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.

422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Следователно ответникът следва да заплати в полза на ищеца, следните разноски: 92,11 евро (равностойност в евро на 180,15 лв.) - държавна такса в заповедното производство, 11,61 евро (равностойност в евро на 22,71 лв.) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 92,11 евро (равностойност в евро на 180,15 лв.) - държавна такса в исковото производство, 46,44 евро (равностойност в евро на 90,84 лв.) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 185,78 евро (равностойност в евро на 363,36 лв.) – разноски за особен представител. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Й. А., ЕГН:

**********, с адрес: *** дължИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми, дължими по сключен между „Банка ДСК“ АД и Й. А. А. договор за кредит за текущо потребление от 10.11.2020 г.: 3723,80 ЕВРО (равностойност в евро на 7283,12 лв.) – непогасена главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 22.01.2025г. до изплащане на вземането, 860,83 ЕВРО (равностойност в евро на 1683,64 лв.) – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2021 г. до 25.08.2024 г. и 208,59 ЕВРО (равностойност в евро на 407,97 лв.) - законна лихва за забава за периода от 26.08.2024г. до 21.01.2025 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 3723,80 евро (равностойност в евро на 7283,12 лв.) до пълния предявен размер от 7447,60 евро (равностойност в евро на 14566,24 лв.), иска за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2021 г. до 25.08.2024 г. за разликата над уважения размер от 860,83 евро (равностойност в евро на 1683,64 лв.) до пълния предявен размер от 1721,66 евро (равностойност в евро на 3367,28 лв.), иска за законна лихва за забава за периода от 26.08.2024г. до 21.01.2025 г. за разликата над уважения размер от 208,59 евро (равностойност в евро на 407,97 лв.) до пълния предявен размер от 417,18 евро (равностойност в евро на 4

815,94 лв.), както и иска за сумата от 549,63 евро (равностойност в евро на 1074,99 лв.) обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.03.2021г. до 25.08.2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 161/2025г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Б. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатИ на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сторените по делото разноски, както следва: 92,11 евро (равностойност в евро на 180,15 лв.) - държавна такса в заповедното производство, 11,61 евро (равностойност в евро на 22,71 лв.) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 92,11 евро (равностойност в евро на 180,15 лв.) - държавна такса в исковото производство, 46,44 евро (равностойност в евро на 90,84 лв.) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 185,78 евро (равностойност в евро на 363,36 лв.) – разноски за особен представител.