Решение № 261 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600834 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 34, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 ЗПИКОНФС.

С решение № 267 от 07.04.2026г. по НЧД № 8301/2025г. Софийски градски съд - Наказателно отделение, 22 състав е признал решение № BNS2V-25 32665/3 от 23.07.2025г., влязло в сила на 22.08.2025г., на несъдебен орган - Областна управа - град Баден, провинция Долна Австрия, Република Австрия, с което на българския гражданин В. К. Б. с ЕГН: ********** е наложена финансова санкция в размер на 400 евро за административно нарушение на раздел 20, ал.1 вр. раздел 10, ал.1 и раздел 11, ал.1 от Федералния закон за пътните такси от 2002г.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна частна жалба от засегнатото лице чрез неговия упълномощен процесуален представител. В нея се посочва, че представеното от издаващата държава удостоверение е непълно, тъй като не е посочен органът, компетентен за изпълнение на решението, както и че удостоверението не отговаря на приложеното решение от несъдебния орган.

Твърди се, че деянието, за което В. Б. е санкциониран, е подсъдно на български съд и че е изтекла предвидената по българското законодателство давност. Основният акцент е, че засегнатото лице не било уведомено лично за решението - според отразеното в удостоверението то било уведомено за извършено престъпление, а не за административно нарушение и това го е лишило от правото да обжалва наложената санкция. Моли Апелативен съд да 1 отмени атакуваното решение на Градски съд като незаконосъобразно и вместо него да постанови отказ от признаване и допускане на решението на несъдебен орган от провинция Долна Австрия, с което на Б. му е наложена финансова санкция в размер на 400 евро. Моли за присъждане на направените пред първата и втората съдебна инстанция разноски.

В хода на въззивното производство адв. П. Д. - представлявал засегнатото лице пред първа инстанция и преупълномощен от адв. Х. за участие пред настоящата, поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея съображения и моли Апелативен съд да откаже приемане на решението на австрийския несъдебен орган. Представя и справка за направени разноски по реда на чл. 80, ал.1 ГПК.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита атакувания първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен. Заявява, че засегнатото лице и било уведомено за решението, което касае наложена санкция за административно нарушение, а не за престъпление.

Засегнатото лице - редовно уведомено, не се явява, за да заяви личната си позиция по делото.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по повод постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение, влязло в сила на 22.08.2025г., за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен орган на Република Австрия – Областна управа - град Баден, провинция Долна Австрия. Към удостоверението е приложено решението за налагане на финансова санкция в размер на 400.00 евро на българския гражданин В. К. Б., представляваща наложено административно наказание глоба на Б. съгласно Федералния закон за пътните такси от 2002г .

С решение от 23.07.2025г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия, влязло в сила на 22.08.2025г., н а В. К. Б. е наложена финансова санкция - административно наказание глоба в размер на 400.00 евро за това, че на 14.02.2025г. в 12.21 часа в Австрия в район Траискирхев в посока държавна граница Арнолдщайн е управлявал превозно средство с максимално допустимо тегло в натоварено състояние до 3.5 тона с регистрационен номер *** и не е заплатил дължимата пътна такса. С това е извършил административно нарушение на раздел 20, ал.1 вр. раздел 10, ал.1 и раздел 11, ал.1 от Федералния закон за пътните такси от 2002г. на Република Австрия.

Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).

2

Правилно контролираният съдебен състав е преценил, че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение реквизити.

Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е постановено решението, е с местоживеене на територията на страната.

Обоснована е и позицията на първостепенния съд, че не са налице основания за отказ за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗПИКОНФС. От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - трите имена, дата на раждане; размерът на наложената санкция – 400.00 евро; данните за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИКОНФС .

В удостоверението изрично е посочено, че засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Република Австрия, за правото си и сроковете за обжалване на решението. В този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че тъй като засегнатото лице било уведомено, че е извършило престъпление, а не административно нарушение, е накърнено правото му адекватно да се защити. Освен изрично описаното в удостоверението, че лицето е уведомено лично или чрез законен негов представител както за акта, така и за възможността му да обжалва и сроковете за това - твърдение, което не поражда съмнение предвид взаимно изискуемото доверие между държавите - членки на Европейския съюз, каквито са издаващата и изпълняващата държава, то по делото са налице и писмени свидетелства, че на 07.08.2025г. решението е получено от лице на адреса, на който пребивава В. Б.. Тук е мястото да бъде отбелязано, че не е налице неяснота в претендирания от процесуалния представител на засегнатото лице смисъл дали се касае за извършено престъпление или допуснато административно нарушение от страна на неговия подзащитен.

Безпротиворечиво от решението и приложеното към него удостоверение /между които липсва каквато и да било несъответствие/ се установява, че се касае за допуснато нарушение, свързано с незаплащане на дължима пътна такса. Доколкото процесуалният представител се фокусира върху наложено наказание лишаване от свобода за срок от 44 дни, то това е една възможност, изрично посочена в решението, с което засегнатото лице е запознато. И тази възможност би станала реалност, в ситуация, в която не бъде платена сумата по наложената глоба от 400.00 евро и ако бъде невъзможно събирането й по принудителен ред. Именно при несъбираемост на вземането се заменя наложената финансова санкция със сочения срок на лишаване от свобода.

Основателно първостепенният съд е приел, че не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона.

Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и Рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е 3 изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията /нито по българското, нито по австрийското законодателство/, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно от текста на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва решението. Некоректни са твърденията на жалбоподателя, че разследването на деянието е подсъдно на български съд - административното нарушение е осъществено на територията на Република Австрия и незаплащането на наложената за това глоба е довело и до активиране на разписаното в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението) и изпращане за признаване на акта на несъдебния орган на друга държава - членка на Европейския съюз, чийто гражданин е Б..

Самото удостоверение не страда от сочените от жалбоподателя пороци, свързани с непосочване на компетентния орган за изпълнение на решението такъв орган, съгласно раздел в/ от Удостоверението би следвало да бъде посочен, ако е различен от описания в раздел б/ от него. Очевидно е, при липса на отразяване на такъв орган в раздел в/ от Удостоверението, че той е идентичен с детайлно посочения в раздел б/ орган - този, който е постановил решението за налагане на финансова санкция.

Нарушението е квалифицирано като незаплащане на дължима пътна такса за време при управление на моторно превозно средство с максимално допустимо тегло в натоварено състояние до 3.5 тона и съдът счита, че не са налице изключения от принципите за двойна наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо правилата за движение по пътищата, като освен това има аналог и в българския Закон за пътищата.

По изложените съображения правилна и обоснована е позицията на Софийски градски съд при прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно цитираното по – горе Рамково решение, да признае решение № BNS2-V-25 32665/3 от 23.07.2025г., влязло в сила на 22.08.2025г., на несъдебен орган - Областна управа - град Баден, провинция Долна Австрия, Република Австрия, с което на българския гражданин В. К. Б. с ЕГН: ********** е наложена финансова санкция в размер на 400 евро за административно нарушение на раздел 20, ал.1 вр. раздел 10, ал.1 и раздел 11, ал.1 от Федералния закон за пътните такси от 2002г. на Република Австрия.

Въпреки че при своето произнасяне контролираният съдебен състав не е спазил визираната в приложимия специален закон процедура - чл. 32 вр. чл.

16, ал.6 ЗПИКОНФС и не е обявил незабавно решението си в проведеното съдебно заседание на 31.03.2026г., а няколко дни по-късно, то не е нарушил правата на страните в процеса, тъй като те са били уведомени за характера на съдебното решение, както за възможността и сроковете за неговото атакуване, възползвайки се от това право, пренасяйки чрез въззивна частна жалба делото 4 за разглеждане от настоящия съдебен състав. Поради това и при служебна проверка на материалите по делото този въззивен състав не установи допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до отмяна на атакувания съдебен акт.

По отношение заявените претенции от страна на процесуалния представител за заплащане на направени по делото разноски, съдът прецени, че предвид характера на това производство и изхода на делото, те не могат да бъдат удовлетворени.

Поради това Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 2 състав

РЕШИ:

Потвърждава решение № 267 от 07.04.2026г. по НЧД № 8301/2025г.

Софийски градски съд - Наказателно отделение, 22 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5