Решение № 242 от 29.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. гр. Хасково, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640102676 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Е. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, чрез адв. Д. М. от АК Пловдив, съдебен адрес************* против “Файненшънъл България“ ЕООД,

ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.”Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, с предявен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 предл.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за признаване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 3958724, сключен на 23.10.2020г.

Ищцата твърди, че е страна по договор за паричен заем № 3958724 от 23.10.2020г., подписан с "Изи Асет Мениджмънт" АД. Съгласно договора за заем № 3958724, следвало да върне сумата по кредита в размер на 714.24 лева, при сума на получаване 650.00 лева, при срок на кредита от 24 вноски, всяка от която в размер на 29.76 лева. Във връзка договор за заем № 3958724 сключила с ответното дружество Договор за предоставяне на поръчителство по силата на който трябвало да заплати и на него сума в размер на 389.76 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която от по 16.24 лева, като общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство възлизало в размер на 1 104.00 лева.

В исковата молба е посочено, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3958724 бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вкл. и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията за това били следните: Безспорно се приемало, че накърняването на добрите 1 нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД е налице, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл се сочи практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., оггределение№877 по т.д.

№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл.289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Така сключеният Договор за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

На следващо място, ищцата сочи, че договорът за поръчителство бил неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост като водел до неравновесие в правата на страните и по този начин бил в нейн ущърб като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му - чл.143 ал.2 т. 19 ЗЗП. Освен това договорът за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендирала чрез него в размер на 389.76 лева била равна на над половината от сумата на отпуснатия кредит в размер на 650 лева. Така се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Целта на тези принципи била била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена в Договора за поръчителство в размер на 389.76 лева, изцяло се нарушавали посочените два принципа.

Допълнителни аргументи според ищцата за наличието на нищожност в процесния договор било и обстоятелството, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата, дължима по Договора за паричен заем, щяло да се стигне до нарушаване разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез него за гарант не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, както и лихвен процент, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали значително, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, 2

ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не бил установен механизмът, по който бил изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва били включени в него. Също така, предвидената сума в договора за гарант бил скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при не съблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които можела да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че договорът за поръчителство бил неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

В допълнение към аргументите си ищцата посочва, че след извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установявало, че едноличен собственик на капитала на ответника "Файненшъл България" ЕООД било "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато била процеснага. Печалбата на ответното дружество от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик - "Изи Асет Мениджмънт" АД, тоест със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство било уговорено възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът 3 плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за поръчителство.

Въз основа на изложените съображения ищцата счита, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 3958724, подписан с ответното дружество, чиято невалидност моли да бъде прогласена. Претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3958724, сключен между ищеца и ответника, е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вкл. и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Претендират се направените съдебни разноски.

Ответникът счита предявеният иск за допустим, но за неоснователен. Посочва, че ответното дружество е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец дружеството следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем. С оглед на това приложими били разпоредбите на Търговския закон.

Ответникът заявява, че насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за паричен заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да поръчителства за изпълнение на задълженията му по Договор за паричен заем. Изпълнението на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем породило сключването на Договора за предоставяне на поръчителство, а дружеството сключило този договор поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Така същият не бил лишен от правно основание.

Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави, тъй като в отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки бил свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение.

Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябвало да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставлявали кръга на т. нар. „волева автономия“.

Добрите нрави били критерии там, където обществените отношения не са уредени с 4 императивни правни норми и в този смисъл процесният договор се явявал действителен.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следвало да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Такава обосновка липсвала в исковата молба, която правело претенциите за нищожност голословни и недоказани.

Разпечатката съдържа 24 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbd0f14e-65bc-4bb6-9c8d-fbf57410b101