Решение № 2583 от 21.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2583 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110155276 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът И. М. Й., чрез адв. Д., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с изпълнителен лист от 29.11.2011 г., издаден по т.д. № 3952/2011 г. по описа на СГС въз основа на Решение № 252 от 24.02.2011 г. по а.д. № 252/2011 г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова, е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България” ЕАД следните суми: 2227,08 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2011г. до окончателното плащане на вземането; 90 лв. – разноски в арбитражното производство, както и 323,62 лв. – разноски в производството по издаване на изпълнителен лист. Въз основа на горецитирания изпълнителен лист първоначално било образувано изп. д. № 39/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б., което било прекратено на 12.07.2019 г., а последното изпълнително действие било извършено на 24.09.2013 г. След тази дата, в течение на повече от две години не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 24.09.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона.

Поддържа, че задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали погасени по давност към датата на подаване на исковата молба, тъй като считано от 24.09.2013 г. до 24.09.2018 г. е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал. Впоследствие по молба на ответника в качеството му на частен правоприемник на „Профи Кредит България” ЕАД било образувано изп. д. № 20198560401230 по описа на ЧСИ Б.Б.. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 2227,08 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2011г. до окончателното плащане на вземането; 90 лв. – разноски в арбитражното производство, както и 323,62 лв. – разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2011 г. по т.д. № 3952/2011 г. по описа на СГС въз основа на Решение № 252 от 24.02.2011 г. по а.д. № 252/2011 г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова, за събирането на които е образувано изп. д. № 20198560401230 по описа на ЧСИ 1

Б.Б., поради погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, чрез юрк.

Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск при възражения, че по време на образуваното изп.д. № 39/2012 г., а впоследствие по изп. д. № 20198560401230 били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са установява, че на 29.11.2011 г. в полза на „Профи Кредит България” ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу И. М. Й. въз основа на Решение № 252 от 24.02.2011 г. по а.д. № 252/2011 г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова, за следните суми: 2227,08 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2011г. до окончателното плащане на вземането; 90 лв. – разноски в арбитражното производство, както и 323,62 лв. – разноски в производството по издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 27.01.2012 г. молба до частен съдебен изпълнител Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба е било образувано изпълнително дело под № 20128560400039, като със съобщение с изх. № 4230 от 15.02.2012 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е била връчена по реда на чл. 47 ГПК.

На 07.03.2012 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, получени на 12.03.2012 г., като със съобщение изх. № 37243 от 14.03.2012 г. „Централна кооперативна банка“ АД уведомила ЧСИ Б. на 19.03.2012 г., че длъжникът има открита сметка в системата на банката, която е била блокирана до размера на сумата, посочена в запорното съобщение.

На 16.03.2012 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Банка Пиреос България“ АД, получено на 26.03.2012 г., като със съобщение от 30.03.2012 г. банката уведомила ЧСИ Б., че във връзка с изпратеното съобщение е наложен запор на сметка на длъжника.

На 20.04.2012 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Обединена българска банка“ АД.

На 21.11.2012 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени нови запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество банки, в това число „Централна кооперативна банка“ АД, получени на 22.11.2012 г., като със съобщение от 30.05.2013 г. „Централна кооперативна банка“ АД уведомила ЧСИ Б. на 19.06.2013 г., че по сметката на длъжника е бил наложен запор по цитираното по – горе изпълнително дело по описа на ЧСИ Б..

На 24.09.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени нови запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество банки, в това число „Обединена българска банка“ АД, получени на 26.09.2013 г., 2 като със съобщение от 26.09.2013 г. „Обединена българска банка“ АД, уведомила ЧСИ Б. на 02.10.2013 г., че: признава вземането, върху което се налага запор за основателно, поради което сметката на длъжника е била блокирана; има наложени запори по други изпълнителни листове; дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.

На 25.06.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с която поискало да бъде върнат в оригинал изпълнителният лист, с който длъжникът И. М. Й. бил осъден да заплати процесните суми, с оглед образуване на ново изпълнително производство. Към молбата е бил приложен договор за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

С постановление от 11.07.2019 г. частният съдебен изпълнител прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело № 20128560400039.

На 25.07.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б. за образуване на ново на изпълнително производство по отношение на длъжника И. М. Й.. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Към молбата е бил приложен договорът за цесия, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор от 08.08.2018 г. присъдените с арбитражното решение вземания към длъжника И. М. Й., потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника. Въз основа на подадената молба и с разпореждане от 25.07.2019 г. е било образувано изпълнително дело под № 20198560401230, като със съобщение с изх. № 35660 от 16.09.2019 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е била връчена по реда на чл. 47 ГПК.

На 16.09.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Банка Пиреос България“ АД, получено на 19.09.2019 г., като със съобщение от 20.09.2019 г. банката уведомила ЧСИ Б., че във връзка с изпратеното съобщение е наложен запор на сметка на длъжника.

На 16.09.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „ХЪББА ХЪББА“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. М. Й., като с отговор от 03.10.2019 г. частният съдебен изпълнител бил уведомен, че размерът на трудовото възнаграждение на длъжника бил под този на минималната работна заплата, поради което удръжки не били възможни на този етап.

На 28.09.2021 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с която поискало да бъде извършена справка е електронния регистър към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и при откриване на такава, да бъде наложен запор на банкова сметка, а в условията на евентуалност – да бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.

С разпореждане от 11.10.2022 г. частният съдебен изпълнител спрял на основание чл.

432, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело № 20198560401230.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се 3 основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на петгодишна погасителна давност, текла от 24.09.2013г. – когато е било извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 20128560400039, като сочи, че считано от 24.09.2015 г. делото е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, а давността е изтекла на 24.09.2018 г. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

С оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесното решение - в случая най-късно на 29.11.2011 г. (когато е бил издаден изпълнителният лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства за по-ранен момент на влизането му в сила), е започнала да тече петгодишна давност.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.