Решение № 243 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7149/2025
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.461 ал.1т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.1т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330207149 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е фиш серия Г и №0079493 е от 10.09.2025г. изаден от ОДМВР-Пловдив,с който на „УниКредит Лизинг“ ЕАД е наложено административно наказание “ имуществена санкция ” в размер на 1022.58 евро за извършено административно нарушение по чл. 638 ал.4 вр.чл.638 ал.1т.2 вр.чл.461 ал.1т.1 от КЗ.
Жалбоподателят ,чрез пълномощника си юрск.И. обжалва издаденото наказателно постановление, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени писмен вид .
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция –ОД МВР-Пловдив , редовно призована, не изпраща представител ,като взема писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден против „УниКредит Лизинг“ ЕАД за това, че на 10.09.2025г. в 10.42 ч.,обл.Пловдив,община Пловдив ,гр.Пловдив на бул.“ Христо Ботев „ срещу номер 2А с посока на движение от изток към запад при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3км/ч нарушението е установено с техническо средство тип ARHCAMS1 АТСС е 1 установено управление на МПС ,регистрирано в РБългария и не е спряно от движение ,за което собственикът не е сключил задължителна застраховка.Като нарушение е посочена разпоредбата на чл. 638 ал.4 вр.чл.638ал.1т.2 вр.чл.461 ал.1т.1 от КЗ.
В тази връзка и при така направеното цитирано по-горе описание на нарушението настоящия съд намира, че е доказано по несъмнен начин самото нарушение.Действително в жалбата и в допълнителните писмени бележки се прави искане за отмяна на процесния фиш.Като съдебния състав не се съгласява с доводите.
От систематичното тълкуване на нормите н, чл. 638, ал. 1 КЗ и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност; да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач; -управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 ЗДвП , МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни обстоятелства: че МПС не е спряно от движение; че с АТСС е заснето "управление" на МПС, тоест неговото движение по отворената за обществено ползване пътна мрежа; че към датата на заснетото управление за МПС "липсва сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ е налице отразяване на посочените съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), както и същото е конкретизирано .В този смисъл доводите на жалбоподателя са лишени от своята основателност.
За разлика от възражението на жалбоподателя ,според становището на настоящия съд в ЕФ се явява описан и най-важния и съществени въпрос –а именно у,че става въпрос за управление на МПС,тъй като издателят на ЕФ е 2 описал словесно -кога,къде е нарушението с какво е отчетено , нарушение като правна норма .Вписано е също така,че „управлението е заснето с АТСС“ ,тоест ясна е волята на издателя и съответно жалбоподателя е узнал елементите на своето нарушение може да се защити по тях.
В тази връзка съдът не намира за основателен доводът на жалбоподателя, застъпен в жалбата ,че е налице съществено процесуално нарушение и това нарушение води до отмяната на ЕФ. Няма основание и доводът,че не е спазена разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.В сочената норма са посочени необходимите реквизити, които трябва да се съдържат в електронния фиш, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,.Като в конкретния електронен фиш серия Г и №0079493 са налице именно всички тази реквизити.По максимално най-точния и правилен начин са описани фактите и съставомерните признаци ,които водят до извод за извършено нарушение.По никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя в този смисъл.Приложени са и доказателства за годността на техническото средство посредством което е установено управлението на МПС –то и съответното нарушение-протокол от проверка 131-СГ-ИСИС /25.03.2025,удостоверение №17.09.5126 .На следващо място и протокола № 1030р-22399 от 17.09.2025г. по чл.10 от Наредбата също съдържа необходимите реквизити .
Ето,защо при извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем.
Правилно е определено и наказанието като вид и размер ,съобразено с разпоредбата на чл.638ал.1т.2 от КЗ.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваният ЕФ серия Г № №0079493 е от 10.09.2025г. от ОД на МВР – Пловдив от ОД на МВР – Пловдив издаден на
„УниКредит Лизинг“ЕАД ,с което му е наложено административно наказание “ имуществена санкция ” в размер на 1022.58 евро/равностойност на 2000 лева/ за извършено административно нарушение по чл. 638 ал.4 вр.чл.638ал.1т.2 вр.чл.461 ал.1т.1 от КЗ следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Напълно неоснователен е доводът,че неправилно електронния фиш е издаден на собственика на МПС –то, а съгласно ч.189ал.4 от ЗДвП е следвало да бъде издаден на ползвателя на същото отразен в СРМПС .Това е така ,тъй като в случая чл.638 ал.4 от КЗ се явява специален по отношение на ЗДвП .В този смисъл разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ предвижда именно,че когато с 3 автоматизирано техническо средство е установено управление на моторно превозно средство ,за което няма сключен действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите ,на собственика на МПС се налага глоба или имуществена санкция ,посочена в чл.638 ал.1 о КЗ.Такъв е и конкретния случай . Достатъчно да се докаже ,че процесното МПС е собственост на даденото ЮЛ или ФЛ,че няма сключен договор за Гражданска отговорност,както и да е установено управлението на същото,съгласно разпоредбата на чл.638ал.4 от КЗ.Всички тези елементи на нарушението са доказани и вписани в АУАН , а и в оспорваното НП.Правилно е квалифицирано нарушението, предвид факта,че деянието,както и правилно е определено и наказанието като вид и размер.В хода на издаване на АУАН и НП не са констатирани нарушения при издаването им ,водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
При служебна проверка от съда относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,съдът констатира ,че в конкретния случай е неприложим.В конкретния случай деянието не съставлява маловажен случай. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално. след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.
Правният извод,който се налага е ,че посоченият електронен фиш следва да бъде потвърден от съда.
Предвид изричните разпоредби на Закона за приемане на еврото в Република България и възприетия принцип за автоматично превалутиране ,то всички суми в настоящето съдебно решение ,което представлява правен инструмент по смисъла на посочения закон,следва да бъдат отразени в тяхната еврова равностойност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище в пред РС-Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че с оглед направеното в този смисъл искане, справедливият размер, който следва да се присъди 4 възлиза на 70 евро . По аргумент от пар. 1, т. 6 от ДР на АПК , вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е ОДМВР-Пловдиев , която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г и №0079493 от 10.09.2025г. издаден от ОДМВР-Пловдив,с който на „УниКредит Лизинг“ ЕАД е наложено административно наказание “ имуществена санкция ” в размер на 1022.58 евро за извършено административно нарушение по чл. 638 ал.4 вр.чл.638ал.1т.2 вр.чл.461 ал.1т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг „ЕАД ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВРПловдив, сумата от 70 /седемдесет /евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330207149 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е фиш серия Г и №0079493 е от 10.09.2025г. изаден от ОДМВР-Пловдив,с който на „УниКредит Лизинг“ ЕАД е наложено административно наказание “ имуществена санкция ” в размер на 1022.58 евро за извършено административно нарушение по чл. 638 ал.4 вр.чл.638 ал.1т.2 вр.чл.461 ал.1т.1 от КЗ.
Жалбоподателят ,чрез пълномощника си юрск.И. обжалва издаденото наказателно постановление, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени писмен вид .
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция –ОД МВР-Пловдив , редовно призована, не изпраща представител ,като взема писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbd07006-0867-406e-81bc-6728f0ae8e1b