Решение № 1869 от 02.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1869 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506692 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №884 от 19.01.2023 г., постановено по гр.д. № 82/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, са уважени предявените от А. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. **** и адрес на месторабота: гр. София, ж.к. „Бъкстон“ ,ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. З. И. С. срещу „К.Е.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. **** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл.344,ал.1, т.2 и чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ за признаване за незаконно и за неговата отмяна и възстановяване на ищцата на предишната й работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 01.11.2021 год.-01.05.2022 год. в размер на 59 147,10 лв. Осъжда „К.Е.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на А. К.

Р., ЕГН ********** сумата от 3 000 лева, представляваща разноски по делото.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника, който е недоволен от постановеното решение. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано.

Основното възражение, което въвежда въззивникът е, че неправилно съдът се е произнасял по съдържанието на договора за управление и по – конкретно за липсата на конкретна бизнес задача и бизнес план, на основание които да се възлага управлението. Оспорва заключенията на първата инстанция, доколкото смята, че съдът не е изпълнил задължението си пълно, обективно и изцяло да прецени събрания доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, а се е позовал на едностранчиво тълкуване съобразно обстоятелствата по делото и твърденията на страните. Оспорва изводът за необоснованост и непълнота на заповедта за уволнение, а напротив, 1 счита, че същата изчерпателно, подробно и пълно очертава както качествата, които не притежава ищецът, така и конкретните задължения, които не е изпълнил и резултатите и последиците, които са настъпили за ответника. Нарушен е принципа на равноправието, като не е допуснат втори свидетел на ответника. Поддържа, че ответника – въззивник пълно и главно е доказал липсата на качества за неизпълнение на възложената работа, включително и конкретно неизпълнение, индивидуализирано по отношение на клиенти, периоди и т.н. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищцата спрямо дружеството. Претендира и разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Оспорва твърденията за наличие на разминаване между приетото от първоинстанционния съд в определението, с което е изготвен и доклад по делото и крайния съдебен акт – съдебното решение, с което претенциите на ищеца са уважени, като намира същите твърдения за едностранчив прочит на определението. Оспорва и твърденията за нарушаване на съдопроизводствените правила по отношение на събиране на доказателствения материал и неоправдано ограничаване на възможността ответника да докаже твърденията си, конкретно с отказа от разпитване на още един свидетел. Поддържа всички твърдения, направени в исковата си молба относно притежаването от ищеца на необходимите умения, знания и качества за работа и добросъвестното изпълнение на работата от същия. .Моли съда за потвърждаване на обжалваното решение, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 21/01.11.2021 г. , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "Разработчик софтуер" при ответника с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и осъдителен иск за заплащане на сумата от 59147, 10 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 01.11.2021 г. – 01.05.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът претендира направените от него по делото разноски, в това число платените държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. На основание 2 чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 3600 лв.

Ищецът твърди, че е незаконосъобразно уволнен, тъй като заповедта за уволнение не е издадена и подписана от надлежно оправомощено лице и изложените в заповедта за уволнение мотиви са формални, общи и неконкретни, поради което счита заповедта за немотивирана, тъй като не са посочени конкретни факти за допуснати от него пропуски при изпълнение на задълженията му, които да обуславят извод за липса на качества.

Ответникът твърди, че уволнението е законосъобразно, тъй като процесната заповед е издадена от оправомощено лице и е съставена при приложение на стандартния метод на оценяване. Според ответника по отношение на ищеца е установено да липсват необходимите качества за изпълнение на длъжността и в мотивите на процесната заповед подробно са изложени причините, които обуславят основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника - работодател е да докаже предпоставките на уволнителното основание, а именно, че на ищеца липсват конкретни качества /знания, умения и навици/ за ефективно изпълнение на задълженията за длъжността, от която е уволнен, съответно, че е упражнил надлежно правото на уволнение.

Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство.

Между страните не е спорно, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността "разработчик софтуер", което е прекратено със Заповед № 21/01.11.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ.

Спорен между страните въпрос с правно значение е доколко в случая са биле налице предпоставките за уволнение на посоченото основание.

Съобразно становището, възприето в мотивите към т. 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи фактическото 3 основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- "липсата на качества за изпълнение на работата". Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.

Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение.

За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. В задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че изричното посочване на отделните качества на работника не е необходимо, ако е посочен начинът, по който той се справя или не с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. (Решение № 318 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 81 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010 г., IV г. о., Решение № 165 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV г. о., ГК.).

Дори да е налице извод, че процесната Заповед за уволнение № 21 от 01.11.2021 год. е пълна, обоснована и съответства на изискванията на закона във връзка с посочването на качествата и уменията, които липсват у работника или служителя или по конкретно неизпълнените задължения, респ. за основателност на възраженията на ответника въззивник в тази насока, това не може да обоснове извода, че действително такива качества са липсвали на ищеца – въззиваем. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че не е достатъчно по делото да се установи законосъобразно съставяне и издаване на 4