Решение № 3811 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3811 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20263110100557 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на К. Н. С., ЕГН **********, с адрес: **, с която против „К.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, са предявени следните евентуално съединени установителни искове:

- за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит №**/ **.2022 г. и анекси към него , на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК;

- в условията на евентуалност – за приемане за установено, по отношение на ответника, че клаузата за такса експресно разглеждане и клаузата такса удължаване по индивидуален договор за потребителски кредит № **/ **.2022 г. и анекси към него, са нищожни поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр 3 ЗЗД; в условията на евентуалност – поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.21 ЗПК; в условията на евентуалност – поради неравноправност на клаузите по такса експресно разглеждане и клаузата такса удължаване по индивидуален договор за потребителски кредит № **/ **.2022 г. и анекси към него.

С исковата молба се претендира осъждането на ответника да заплати на 1 ищеца, сумата от 85,96 евро (168,13 лв.), на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, като недължимо платена по недействителен индивидуален договор за потребителски кредит № **/ **.2022 г. и анекси, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. В условията на евентуалност се претендира осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата от 57,19 евро (111,8 6 лв.), представляваща недължимо платена такса за разглеждане и такса удължаване по индивидуален договор за потребителски кредит № **/ **.2022 г., и анекси ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД .

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Н а **.2022 г., между страните по делото е сключен д оговор за потребителски кредит № **, по силата на който, ответникът е предоставил на ищеца, кредит в размер на 300 лева. Заявява, че ГЛП и ГПР по договора са в размер на 0%, като погасяването на дължимата сума се извършва с една погасителна вноска. Заявява, че с договора е регламентирано заплащането на такса експресно разглеждане, в размер на 56,27 лева. На 08.11.2022 г., между страните е сключен анекс, с който срокът за погасяване на кредита се удължава с 15 дни, считано от датата на падеж, а именно до 23.11.2022 г. За удължаването на срока, ищецът е заплатил таксата от 55,93 лева. Твърди се, че потребителят е погасил главницата, в размер на 300 лв., като в полза на ответника е заплатил допълнително сумата от 111,86 лв. – сбор от таксата за експресно разглеждане и такса удължаване.

Намира, че сключеният договор е недействителен, тъй като е допуснато нарушение на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и поради заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Според ищеца, клаузите, с които е уговорено заплащането на допълнителните клаузи са недействителни, тъй като същите накърняват добрите нрави, а отделно, те са и неравноправни.

Сочи, че доколкото ГЛП и ГПР са вписани в договори с цифрово изражение „0%“, то за него е неясно с колко се оскъпява кредитът. Намира, че за да бъде спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично, и 2 изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които потребителят ще направи, и които са отчетени при формиране на ГПР. Заявява, че представеният погасителен план не предоставя необходимата информация по ЗПК, поради което за К.получателя е неясно какви задължения погасява със заплащане на суми по кредита.

Сочи, че под формата на допълнителни такси, ответникът прикрива начисляването на допълнителни лихви и неустойка, чрез които увеличава размера на дължимите от ищеца суми. Същите не са включени в ГПР, поради което той не отговаря на действителния размер на разходите по кредита, а доколкото ГПР не е действителният, който се прилага в отношенията между страните, договорът е недействителен. Оспорва възможността на К.ра да събира такси, в противоречие на чл.10а, ал.2 ЗПК. С начисляване на същите се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и се допуска накърняване на добрите нрави, доколкото целта на К.ра е неоснователното му обогатяване.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Намира всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит за необосновани, неоснователни и недоказани. Не оспорва твърдението, че между страните е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № **/ **.2022 г. при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при следните параметри на договора: 1. Общ размер на кредита: 300.00 лева; 2. Лихвен процент по кредита: 0.00%; 3. Годишен процент на разходите: 0.00%; 4. Такса експресно разглеждане: 56.27 лева; 5.

Брой погасителни вноски: 1; 6. Дата на падеж: 08.11.2022 г .; 7. Обща стойност на плащанията: 356.27 лева; 8. Срок на кредита: 15 дни . Заявява, че кредитът е погасен изцяло на 21.12.2022 г.

Твърди, че страните са уговорили, че погасяване на сумата по заема към „К.” ООД, е следвало да бъде извършено по погасител план . Не се спори между страните, че процесният Договор за потребителски кредит е породил валидно облигационно отношение по отношение на предоставената заемна сума, представляваща главница в размер на 300 лева, както и че тази сума е била действително получена от заемополучателя.

Оспорва твърденията за недействителност на процесния договор.

3

Намира, че при сключването му не са били допуснати пороци, които да се отразяват на действителността му. Страните са изразили съгласие за сключването му, а с предаване на заемната сума, договорът е породил действие. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, като всички изисквания за валидността му са били спазени. Договорът е в писмена форма, на траен носител, клаузите са изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Използваният формат за изготвяне на договора е Montserrat 12, като за прегледност са използвани функциите на WORD - Bold, Italic, Underline, за поголяма четливост, каквато намира, че е целта на закона. Към договора е представен и погасителен план, в който са описани задълженията на ищеца и техния размер. Твърди, че на ищеца е била предоставена изискуемата преддоговорна информация.

Оспорва твърдението, че в договора се съдържат неравноправни клаузи.

Оспорва да е налице нарушение на чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Възразява срещу твърдението, че клаузите, с които са начислени допълнителните такси, са недействителни. Намира, че дори да се установи недействителност на договорна клауза, това не може да обуслови извод за недействителност на целия договор. Оспорва размера на предявения осъдителен иск. Заявява, че сключените анекси към договора за кредит представляват самостоятелни договорености между страните, сключени при изрично постигнато съгласие за предоставяне на допълнителна услуга – удължаване на срока за погасяване на задължението срещу съответно възнаграждение. Платените по тях суми не произтичат пряко от първоначалното правоотношение, а представляват насрещна престация по отделни договорни съглашения, поради което не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Заявява, че сумата в размер на 56,27 лева, представляваща такса за експресно разглеждане, е изцяло възстановена на заемополучателя, като твърди, че представя писмени доказателства за възстановяване на надплатени суми по общо пет договора за кредит, сключени с ищеца, в т.ч. и по процесния договор. Тъй като претенцията е погасена чрез изпълнение, моли за отхвърляне на иска. По отношение на претенцията за плащане на сумата от 57,19 евро, намира същата за неоснователна, доколкото липсва яснота относно 4 начина за формиране на тази сума и нейното правно основание. Сочи, че не са изложени конкретни фактически твърдения, нито са ангажирани доказателства, които да обосноват съществуването на подобно вземане, поради което претенцията се явява неясна и недоказана.

При горните доводи, отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Намира, че ответното дружество не е станало причина за образуване на настоящото дело, поради което следва да се приложи правилото на чл.78, ал.2 ГПК.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На **.2022 03.08.2022 г., между страните по делото и по реда на ЗПФУР, е бил сключен договор за потребителски кредит № **, при следните параметри: сума на кредита - 300 лева, срок - 15 дни; размер на дължимо плащане – 356,27 лева; ГПР – 0 % и лихвен процент - 0%.

На основание чл.12 от договора, в тежест на потребителя е поставено задължението за плащане на такса за експресно разглеждане, за която е посочено, че представлява „индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на К.получателя, за експресно разглеждане от К.ра на Искането за отпускане на Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на К.получателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при К.ра, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч.“.

Размерът на дължимата такса е 56,27 лв., като същата представлява 18,76 % от предоставената в заем сума. Същата е платима заедно с изплащане на главницата.

От приобщения погасителен план се установява, че погасителната вноска по кредита е формирана по следния начин: общ размер на вноската – 356,27 лв., от която: главница – 300 лв., лихва – 0 лв. и такса – 56,27 лв.

Между страните по делото са били сключени две допълнителни споразумения към същия – от 08.11.2022 г. и от 25.11.2022 г. С всеки от двата анекса е бил продължен срокът за изпълнение, с 15 дни или общо – 30 дни, като по всяко от допълнителните споразумения, ищецът е заплатил такса от 55,93 лв. (общо 111,86 лв.). На основание чл.8 от договора, потребителят може 5 да се възползва от правото си да поиска удължаване срока на договора с 15 дни, до пет пъти, като за всяко продължаване на срока, той дължи на К.ра такса, съгласно тарифа на последния.

Ответникът не спори, че при определяне размера на ГПР, в същия не е бил включен разходът за такса експресно разглеждане, както и че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора. Налице е твърдение, че след образуване на настоящото производство, кр. е възстановил на потребителя, суми по шест договора, сключени между страните, в т.ч. таксата за експресно разглеждане по процесния договор, в размер на 56,27 лева, като извършеното плащане не се оспорва от ищеца.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, независимо от пълното погасяване на задълженията по договора, доколкото е въпрос на негов избор как да реализира защитата си - като наведе твърдения за недействителност на договора при предявяване на осъдителен иск или с предявяване на отделен иск, с искане за прогласяване недействителността на договора, с оглед заявено искане за връщане на недължимо платени суми.