Решение № 3086 от 06.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3086 гр. София, 06.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100506587 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 105480/30.04.2019 г. по гр. д. № 25449/2018 г. по описа на СРС, 53 състав, поправено с решение № 127264/29.05.2019 г. по описа на СРС, 53 състав и с решение № 20085254/02.04.2021 г. по описа на СРС, 53 състав, са отхвърлени предявените от М. З. Д., ЕГН ********** срещу „БДЖ - П.П.“ ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл.

225, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите – 3029,60 лв. – обезщетение за недопускане до работа и 1439,84 лв. – лихва за забава. Осъден е М. З. Д. да заплати на „БДЖ - П.П.“ ЕООД сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца М. З. Д., чрез адвокат К. И., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и необоснованост. Сочи се неправилност на извода на съда, че вземането е погасено по давност, тъй като искът е бил отделен от този, предявен по гр. д.

№ 49053/2012 г. по описа на СРС, 60 състав. Твърди се, че претенцията е била предявена по посоченото предходно дело, като е била оставена без разглеждане само заради ненадлежното съединяване с останалите искове по делото, поради което искът е следвало да бъде отделен в отделно производство. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело не представлява нов иск, а поправена искова молба, или претенцията по настоящия иск е предявена още с исковата молба по гр. д. № 49053/2012 г. по описа на СРС, 60 състав, на 1

17.10.2012 г. Давността е била прекъсната с предявяването на претенцията през 2012 г. и към настоящия момент е висяща, защото прекратяването е единствено поради недопустимост на съединяването. Претенцията на ищеца е своевременно заявена, като неправилните действия на съда – да не отдели иска в отделно производство, не могат да лишат страната от правата за прекъсване на давността. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „БДЖ - П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез юрисконсулт Б.Ж., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че освен изтеклата погасителна давност, исковете са и недоказани по основание и размер, тъй като в периода от 2005 г. до 2012 г. ищецът е работил при трима различни работодатели, поради което обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, респ. чл. 225, ал. 3 КТ не се дължи. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско вънаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбата доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 2010500/19.04.2018 г. на М. З. Д. срещу „БДЖ - П.П.“ ЕООД, за осъждане на последното да заплати на ищеца на основание чл. 225, ал. 3 КТ сумата от 3029,60 лв. – обезщетение за недопускане до работа за периода от 17.10.2012 г. до 15.08.2013 г. /датата на допускане до работа/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 1439,84 лв. за периода от 15.08.2013 г. до 20.04.2018 г. /след допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК, чрез тяхното увеличаване/.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва пасивната си легитимация, както и основанието и размера на исковете, поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 225, ал. 3 КТ за присъждане на обезщетението, прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Безспорно е, че между НК „БДЖ“ – Вагонен район Пловдив и ищеца е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шлосер, той и чистач“ с място на работа Вагонен пункт Разлог. Трудовият договор на М. Д. е прекратен със заповед № Л-19/28.01.2000 г.

Не е спорно, че с решение № 25/29.04.2002 г. по гр. д. № 729/2001 г. по описа на РС Пловдив, потвърдено с решение от 18.07.2003 г. по гр. д. № 1672/2002 г. по описа на ОС Пловдив, заповед № Л-19/28.01.2000 г. на началника на НК „БДЖ“, Вагонен район Пловдив е призната за незаконна и отменена, а ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шлосер, той и чистач“, с място на работа – Вагонен пункт Разлог. Решенията са влезли в сила на 09.10.2003 г.

2

С молба вх. № 1798/12.09.2003 г. по входящия дневник на Поделение П.П. – гр. Пловдив ищецът е поискал да бъде възстановен на работа, т. е. в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

Установява се, че с решение от 09.07.2010 г. по гр. д. № 3940/2009 г. по описа на СГС, IIД отделение, след отмяна на първоинстанционното решение, „БДЖ“ ЕАД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на М. З. Д., ЕГН **********, сумата от 3893,32 лв., представляващи обезщетение за недопускане до работа след възстановяване на длъжността „шлосер, той и чистач“, с място на работа Вагонен пункт Разлог, на основание чл. 225, ал. 3 КТ, за периода 12.09.2003 г. – 24.08.2005 г. Видно от отбелязването решението е влязло в сила на 04.08.2011 г.

Видно от данните по делото, с решение № 14/12.11.2007 г. по ф. д. № 7/2002 г. по описа на СГС, е вписано преобразуване на „БДЖ“ ЕАД чрез отделяне на три нови дружества „БДЖ – П.П.“ ЕООД, „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и „БДЖ – Тягов подвижен състав /Локомотиви/“ ЕООД, при което „БДЖ“ ЕАД става едноличен собственик на капитала на всяко едно от тях. При това преобразуване Поделение за П.П. – Пловдив е прехвърлено в структурата на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, което не се и оспорва от ответника. По силата на това прехвърляне и на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ новият работодател е „БДЖ – П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, което е регистрирано с решение № 1/13.11.2007 г. по ф. д. № 16660/2007 г. по описа на СГС.

Със Заповед № 1/22.11.2007 г. на Управителя на „БДЖ – П.П.“ ЕОД е определена управленско – организационната структура на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, като са създадени Централно управление, Поделение за П.П. София, Поделение за П.П. Пловдив, Поделение за П.П. Горна Оряховица, Международно пътническо бюро „Рила“. От 09.04.2012 г. „БДЖ – П.П.“ ЕООД става работодател на работниците и служителите от поделенията за П.П. /след тяхното закриване/ в това число и Пловдив, за период до 01.10.2013 г., когато със Заповед № 561/18.09.2013 г. на управителя на „БДЖ – П.П.“ ЕООД поделенията в гр. София, гр.

Пловдив и гр. Горна Оряховица, са създадени отново.

Видно от приобщеното гр. д. № 49053/2012 г. по описа на СРС, 60 състав, същото е образувано по искова молба вх. № 18933/17.10.2012 г. на М. З. Д. срещу „БДЖ“ ЕАД, за осъждане на ответника на основание чл. 225, ал. 3 КТ да заплати на ищеца сумата от 15 111,36 лв., представляващи обезщетение за недопускането му до работа за периода от 24.08.2005 г. до завеждане на иска – 17.10.2012 г., заедно със законната лихва от завеждане на иска – 17.10.2012 г. до окончателното плащане, както и да му заплаща по 171,72 лв. месечно занапред до отпадане на основанието за това /до допускането на ищеца до работа/, както и разноски по делото.

С молба вх. № 1027748/26.06.2014 г., след дадени указания, ищецът е поискал солидарно осъждане за заплащане на сумата от „Х. БДЖ“ ЕАД, ЕИК ******* и „БДЖ – П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, а при условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че задълженията възникват всяко с падеж съответния месец: за периода 24.08.2005 г. – 13.11.2007 г. – да бъдат осъдени солидарно двете дружества, а след 13.11.2007 г. и занапред - „БДЖ – П.П.“ ЕИД, ЕИК *******.

3

С молба вх. № 1100291/27.06.2016 г. ищецът е уточнил, че моли за допускане увеличаване цената на исковете, като претендира сумата от 29046 лв. за периода 24.08.2005 г. – 17.10.2012 г., както и сумата от 2905 лв. за периода 17.10.2012 г. - 15.08.2013 г. – датата на допускане до работа, заедно със законната лихва, срещу двамата ответници в условията на солидарност, а в условията на евентуалност – 4466 лв. за периода 24.08.2005 г. – 13.11.2007 г. солидарно от двамата ответници, сумата от 14580 лв. за периода 13.11.2007 г. – 17.10.2012 г. от ответника „ БДЖ - П.П.“ ЕАД, а сумата от 2905 лв. за периода 17.10.2012 г.

– 15.08.2013 г. от „БДЖ - П.П.“ ЕООД.

В изпълнение на указанията е представена поправена искова молба вх. № 1112563 от 20.07.2016 г. за осъждане на ответниците „Х. БДЖ“ ЕАД и „ БДЖ - П.П.“ ЕООД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 15 111,36 лв., представляващи обезщетение за недопускането му до работа за периода 24.08.2005 г. - 17.10.2012 г., както и сумата от 2060,64 лв., представляващи обезщетение за недопускането му до работа за периода 17.10.2012 г. – 15.08.2013 г. -датата на реалното му допускане до работа/, ведно със законна лихва и разноски по делото; при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че задълженията възникват месец за месец от исковия период и са отделни, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 4373,48 лв. за периода 24.08.2005 г. 13.11.2007 г. /до разделянето на ответниците/, както и за осъждане на „ БДЖ - П.П.“ ЕООД да заплати сумата от 11 848,68 лв. за периода 13.11.2007 г. - 15.08.2013 г., ведно със законната лихва и разноските по делото.

В о. с. з. на 08.02.2017 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на обезщетение за незаконосъобразно недопускане до работа на ищеца от 15 111,36 лв. на 19 539,36 лв. за периода 24.08.2005 г. - 17.10.2012 г., на предявения иск за заплащане на обезщетение за недопускане до работа през периода 17.10.2012 г. – 15.08.2013 г. от 2060,64 лв. на 3341,64 лв., на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 24.08.2005 г. – 13.11.2007 г. от 4373,48 лв. на 4459,59 лв., както и на евентуалния иск срещу ответника „БДЖ - П.П.“ ЕООД от 11 848,68 лв. на 17 392 лв. за периода 13.11.2007 г. – 15.08.2013 г.

С решение № 199182/23.08.2017 г. по гр. д. № 49053/2012 г. по описа на СРС, 53 сътав, съдът e отхвърлил предявените от М. З. Д. искове с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за солидарно осъждане на ответниците „Х. БДЖ“ ЕАД и „БДЖ - П.П.“ ЕООД да му заплатят обезщетение за незаконосъобразното му недопускане до работа, като възстановен работник в размер на 19 539,36 лв. за периода 24.08.2005 г. - 17.10.2012 г. /завеждане на исковата молба/, като е прекратил производството по исковете срещу „Х. БДЖ“ ЕАД като процесуално недопустимо, поради липса на пасивна процесуална легитимация, както и е прекратено производството по иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3341,64 лв., съставляваща обезщетение за недопускане до работа за периода 17.10.2012 г. - 15.08.2013 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до изплащането, като инициирано по недопустим иск /недопустимо съединяване на искове/. Със същото решение е отхвърлен 4 евентуалният иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за незаконосъобразното му недопускане до работа, като възстановен работник в размер на 4459,59 лв., съставляваща обезщетение за незаконосъобразно недопускане до работа през периода 24.08.2005 г. - 13.11.2007 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до изплащането; осъдено е „БДЖ - П.П.“ ЕООД да заплати на основание чл. 225, ал. 3 КТ на М. З. Д. сумата от 7 582,89 лв., представляваща обезщетение за недопускане му до работата за длъжността, на която е бил възстановен след незаконното уволнение, за периода 17.10.2009 г. - 17.10.2012 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба - 17.10.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 17 392 лв. и за периода 13.11.2007 г. - 16.10.2009 г., поради погасяване по давност и съдът е разпределил отговорността за съдебните разноски.

Разпечатката съдържа 34 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbd037fe-a968-4d6a-83c6-facaafca497a