Определение № 1310 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1310 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501088 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „А1 България“ ЕАД против Заповед №2637/27.03.2025г., изд. по ч.гр.д.№ 5092/25, ПРС в частта за разноските. Прави се оплакване, че съдът неправилно е приел, че заявителят не доказва да е заплатил разноски за процесуалното си представителство, т.к. заплатените суми са от неговия търговски представител. Моли за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на заявителя претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е неоснователна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника „Каучук ТМ“ ЕООД.

С обжалваната заповед за изпълнение заповедният съд е уважил заявените претенции в заявлението, но е отхвърлил искането за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, като е счел, че липсват доказателства такива разноски да са сторени от заявителя.

Изводите на заповедния съд са правилни и законосъобразни. Действително в заповедното производство заявителят А1 България ЕАД не е представил доказателства да е заплатил възнаграждение на процесуалния си представител. Такова е заплатено от едно трето лице – „ФИ1 „ ЕООД. Това лице е преупълномощило процесуалните представители адв. Р. и адв. Й. да представляват заявителя в производсвото. В 1 договора между третото лице и адвоката са посочени още няколко лица, по отношение на които да се осъществява процесулано представителство. Доказателства заявителят А1 България ЕАД да е направил разноски за адвокатско възнаграждение, обаче, по делото липсват, поради което и не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.78 от ГПК за присъждане на разноски. Тази норма цели да обезвъзмезди страната спечелила делото за разходите, които е извършила във връзка с провеждането му. В случая липсват доказателства за извършване на подобни разходи. Платената сума е излязла от патримониума на едно трето лице, поради което и не е налице увреда за заявителя. Не могат да бъдат споделени и твърденията за това, че третото лице ФИ1 ЕООД е действало като търговски пълномощник на А1 България ЕАД. Съгласно договора помежду им А1 България ЕАД е възложило права на пълномощника да заплаща разноски на преупълномощени адвокати от името на „А1 България“ ЕАД, но липсват данни нито да са уговорените конкретни размери, нито реално да са заплатени подобни разноски.

В същия смисъл е трайната практика и на ВКС, като в О№ 274/15.05.2017, ч. т. д. №739/2017г., 2т.о. е пояснено следното : „съгласно ТР 6/13-т.1 на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане от страната , то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Изискването, страната да е направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на задължителната практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК : Опр. №14 / 07.01.2014 г. по ч.т.д. №3082/14 на ВКС Първо т.о. и Опр. №110№25.02.2016 г. по ч.т.д № 311/2016 . на Второ т.о., с които е отречена възможността като съдебни разноски да се присъжда платено от трето лице възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страната. ……… аналогична е ситуацията, в която страната не е платила реално чрез разходване на свои средства претендираното като съдебен разход адв. възнаграждение, а се е задължила към трето лице да му възстанови сумата, която то е платило на процесуалния представител. Следователно, към датата на плащане на възнаграждението на последния от трето лице липсва реално осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази страна на основание чл.78 ал.2 ГПК, за сметка на насрещната страна.“. От цитираната практика, включително и посочения в нея други съдебни актове , се налага извода, че независимо дали сумата за адвокатско възнаграждение е договорена и заплатена от страната или от трето за производството лице, то за да бъде признат този разход в съдебното производство, 2 следва да има доказателства сумата реално да е платена от страната / независимо от евентуално опосредено чрез трето лице плащане/.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „А1 България“ ЕАД, против Заповед № 2637/27.03.2025г., изд. по ч.гр.д.№ 5092/25, ПРС в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3