Решение № 473 от 30.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Бургас, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от „БРЕЗНИК- ЧЕТИРИ СЕЗОНА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет. 1, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Петя Шивачева против решение № 173 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 646/2022 г. на Районен съд –Поморие , в частта му, с която е отхвърлен иска му срещу Е. СОБСТВЕНОСТ „ХЕЛИОС“, с адрес гр. Поморие, ***, представлявана от управителя Данчо Павловски за отмяна на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС като незаконосъобразни на всички решения на проведеното на 10.08.2021 г. общо събрание на етажната собственост „ХЕЛИОС“.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно. На първо място се излага несъгласие с изводите на районния съд, че дванадесетте сгради, находящи се в комплекса представляват една етажна собственост, като счита, че решението е постановено в нарушение на решение № 7 от 20.05.2003г. по к.д.

№ 4/2003г. на КС, както и на ТР № 2 от 25.05.2017г. по тълк.д. № 2/2016г. на ВКС, в които е прието, че етажната собственост са самостоятелните обекти на една сграда. На второ място счита, че въведеното понятие „учредена етажна собственост“ няма законова регламентация, като счита, че всяка от 12-те отделни сгради представлява отделна етажна собственост. На трето място се излагат съображения, че събранието е свикано от нелегитимен УС, респ.

Председател на УС на ЕС, който е избран с решение на ОС на ЕС от 09.07.2019г., които са отменени с влязло в законна сила съдебно решение от 12.07.2021г. по в.гр.д. № 775/2021г. на БОС, с което е потвърдено решение от 14.02.2020г. по гр.д. 538/2019г. на РС-Поморие.

Сочи се също, че с влезли в законна сила съдебни решения са отменени предходните решения на ОС на ЕС от 04.07.2018г., както и от 2017г., 2018г. и 2019г. На четвърто място в 1 жалбата се сочи, че е налице съществено нарушение, тъй като събранието не е проведено в мястото, предварително определено в поканата, тъй като в поканата е посочено – място във фоайето пред сладкарница, а фактически е било проведено в двора на комплекса, който не е обща част. На пето място се твърди, че е бил спазен кворума за свикване и провеждане на събранието, като счита за неправилни изводите на районния съд, с които е прието, че е одобрено преразпределение на идеалните части по смисъла на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, като в тази връзка цитира практика на БОС. Излага също, че няма решение на ОС на ЕС, с което да е одобрена таблицата на инж. Кирил Минков за площообразуване, поради което счита, че меродавни са посочените нот. актове ид.части. Сочи, че въпреки, че в исковата молба таблицата на инж. Минков е оспорена, районният съд не е взел становище по този въпрос. На следващо място се сочи, че в таблицата е допусната техническа грешка, тъй като в нея неправомерно е включен паркинг-гаража, в който не всички собственици имат самостоятелни обекти. Възразява се също, че районният съд не се е произнесъл по възраженията му относно представителната власт на лицата, присъствали на събранието и и представените пълномощни. На последно място се възразява, че изцяло извън компетентността на ОС на ЕС е да взема решение бюджета на ЕС да се формира от събиране на финансови средства за парка и басейна, които са чужда собственост. По горните съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия -ответник Е. С.

„ХЕЛИОС“, чрез упълномощения си адвокатски представител е депозирал писмен отговор, в който изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият сочи, че процесния комплекс представлява учредена на 14.07.2016г. единна етажна собственост, състояща се от няколко секции, който извод е прието от ПРС и БОС и по специално в решенията по в.гр.д. № 1026/2016г. и по в.гр.д. № 765/2016г., двете по описа на БОС. Счита, че обстоятелството, че всяка сграда има отделен кадастрален номер не означава, че не се касае за една единна етажна собственост, като излага, че действително няма пречка в сграда, която има повече от един самостоятелни входа да бъде учредена самостоятелна етажна собственост за всеки вход, но сочи, че процесния случай не е такъв. Излага доводи, че в комплекса е налице функционална връзка между всички сгради, която се осигурява от покрития паркинг, върху чийто покрив се намира басейна, към който имат достъп всяка от сградите. Сочи се, че в строителната документация на комплекса, сградите са описани като един „обект, представляващ единно архитектурно и конструктивно решение на неразделно свързани структури с жилищно и обществено предназначение“, като в подкрепа на този довод цитира съдебна практика на БОС. Оспорва изложените в жалбата оплаквания относно неспазване на процедурата по свикване и провеждане на ОС на ЕС. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че събранието не е проведено на мястото, посочено в поканата за свикването му, по съображения, че всички етажни собственици са били уведомени за промяната със закачено на видно място съобщение, находящо се до поканата за свикване.

Сочи, че промяната в мястото на провеждане на събранието се е наложила във връзка със заповед на министъра на здравеопазването за удължаване след 01.08.2021г. на 2 противоепидемичната обстановка и мерките, които следва да се спазват, като наред с това за промяната е била предупредена и охраната на комплекса, която е насочвала собствениците към мястото за провеждане на събранието. Относно твърденията, че събранието е свикано нелегитимно са изложени доводи, че правилно районният съд е приел, че неучастието на член от УС - Даминова, не е пречка за легитимност на събранието, тъй като същата е подала уведомление да бъде освободена като член на УС. По отношение доводите за неправилно изчислени ид.ч. на собствениците на самостоятелни обекти е посочено, че ид.ч. от общите части на всеки собственик на самостоятелен обект е записана в документа му за собственост, но тъй като този процент касае ид.ч. от общите части на секцията, в която се намира обекта, а в процесния случай поради необходимост от провеждане на ОС на собственици на всички обекти в комплекса с оглед наличие на хипотезата на чл. 17, ал. 5, т.

1 от ЗУЕС е извършено преизчисление на ид.ч. на основание чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС. Излага се, че такова преизчисление е извършено с оглед съобразяване с влезлите в законна сила съдебни решения, посочени в писмения отговор, в които е посочено, че е необходимо преизчисляване на ид.ч. съгласно ал. 4 вр. с ал. 1 на чл. 17 от ЗУЕС. Заявява, че определените по горепосочения ред ид.ч. са одобрени на ОС на ЕС от 04.07.2018г., като с оглед това се иска неуважаване на доказателственото искане на въззивника за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Що се касае до искането за разпит на св. М. писмения отговор е посочено, че това искане е било оттеглено от ищеца в първоинстанционното производство. По подробно изложените в писмения отговор съображения въззиваемият счита, че събраните е свикано и проведено при спазване на императивните разпоредби на ЗУЕС, поради което моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата ЕС, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноските съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Поморие е образувано по предявен от ище ц а „Брезник – Четири сезона“ ЕООД срещу Е. собственост „Хелиос“, с адрес в гр.Поморие , ул.”Морска” № 52 иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 10.08.2021 г., обективирани в съставения протокол за проведеното събрание, като незаконосъобразни.

Ищецът твърди, че е собственик на множество самостоятелни обекти /подробно описани в исковата молба/ в различни секции от сградата в режим на ЕС, находяща се в комплекс „Хелиос Бийч Апартмънт“ - гр. Поморие. Твърди, че на 10.08.2021г. е проведено ОС на ЕС в процесния комплекс, чиято законосъобразност оспорва, като иска отмяна на всички взети решения. Заявява, че оспорва процедурата по свикване и провеждане на процесното ОС, като сочи, че извършените действия по свикване, провеждане, в т.ч. гласуване, кворум и т.н., които счита, че противоречат на императивни правни норми. Наред 3 с това твърди, че ОС е взело решения, които са извън неговата компетентност, като всички тези порочни действия са довели до нищожност, евентуално до незаконосъобразност на взетите решения.

Твърди се, че в срока по чл. 40 от ЗУЕС може да се навеждат съображения както за нищожност, така и за незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС. Изрично заявява, че не твърди нищожност по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, а счита, че взетите решения нямат правно действие по отношение на етажните собственици, тъй като са нищожни. Позовава се на определение № 89 от 22.05.2017г. по ч.гр.д. № 1464/2017г. на ВКС, в което е посочено,че решението на ОС на ЕС е нищожно, когато редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС. Сочи, че ЕС Хелиос представлява жилищна сграда, която се състои от 12 секции, като същата е разположение в ПИ *** по КККР на гр.

Поморие, поради което счита, че решенията,взети на ОС на ЕС на 10.08.2021г. са нищожни, тъй като ЕС на комплекса, състоящ се от 12 сгради и паркинг-гараж не съществува. Навежда доводи, че всички въпроси относно управлението на комплекса са уредени в нормата на чл.

2 от ЗУЕС, която сочи, че единственият субект, който може да го управлява е собственика на терена и съоръженията в него. Излага, че общо събрание на няколко сгради е регламентирано в чл. 18 от ЗУЕС. Сочи, че единна сграда в комплекса, образувана от сградите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж,З, И, К, Л, М, не съществува, а отделните сгради в комплекса са многофамилни и всяка от тях е със самостоятелен кадастрален идентификатор, представляваща отделна ЕС. Твърди, че наличието на отделни ЕС препятства кворума на свиканото събрание да включва собствениците в посочените сгради, като наред с това заявява, че „покрит паркинг-гараж“ не представлява обща част към ЕС Хелиос, а отделен самостоятелен обект. По тези съображения въззивникът счита, че Хелиос е комплекс от затворен тип /като в подкрепа на тезата си цитира съдебна практика/, който включва 12 самостоятелни жилищни сгради, паркинг- обикновена съсобственост и терен – частна собственост на дружествата, собственици на съоръженията в него, като никой от етажните собственици не притежава ид.ч. от терена, поради което и същият не се счита за обща част.

На следващо място се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, по съображения, че е незаконосъобразно свикване на ОС на ЕС, включващо 12 отделни самостоятелни сгради, че събранието е свикано от нелегитимен УС, избран на събрание, проведено на 09.07.2019г., което е отменено от съда с влязло в законна сила на 14.02.2020г. съдебно решение по гр.д. 538/2019г. на ПРС. Сочи също, че всички предходни решение на ОС на ЕС от 2017г., 2018г. и 2019г. са отменени с влезли в законна сила съдебни решения.