Решение № 339 от 19.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. гр. Хасково, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640102597 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Д. В. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.

1 ГПК, за установяване съществуването на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит (ДПК) № 40021133779 от 02.11.2023г., сключен между страните, за които е издадена Заповед № 1053 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №20255640102412 по описа на Районен съд-Хасково, както следва:

- с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 803.13 евро (с равностойност 1570.79 лева), представляваща неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 5 с падежна дата 25.03.2024г. до вноска № 22 с падежна дата 25.08.2025г. по договор за потребителски кредит № 40021133779 от 02.11.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2025г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 887.68 (с равностойност 1736.16 лева), представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 25.03.2024г. до вноска № 22 с падежна дата 25.08.2025г.;

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 531.17 евро (с равностойност 1038.87 лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 25.03.2024г. до вноска № 22 с падежна дата 25.08.2025г.;

- с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 270.56 евро (с 1 равностойност 529.17 лева), представляваща лихва за забава /мораторна лихва/, дължима от 26.11.2023 г. - датата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда -24.09.2025г.

Ищецът твърди в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 20255640102412 на РС-Хасково да предявява настоящия установителен иск срещу ответника относно вземанията си по ДПК №40021133779, за сумите за които е издадена заповед рег. № 1053/25.09.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като заявява, че се отказва в настоящото производство да търси претендираните с подаденото от него заявление и присъдени със заповедта непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането - 500.00 лева, начислени на 24.06.2024 г. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.

Твърди обстоятелството въз основа на което произтичали вземанията му да е сключен на 02.11.2023 г. между него, като кредитор и ответника, като кредотополучател, ДПК №40021133779, по силата на който на ответника да е предоставен заем в размер на 4000 лева за срок от 36 месеца, срещу задължението да го върне на месечни вноски, всяка в размер на 192.00 лв, при ГПР - 49.19%, ГЛП - 41.00%, лихвен процент на ден 0.11% и общо задължение по кредита в размер на 6911.48 лв. Заедно със сключване на договора да е била поискана и закупена от ответника допълнителна услуга – „Фаст“, срещу възнаграждение в размер на 2200.00 лева, при месечна вноска по закупена допълнителна услуга в размер на 61,11 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги да е в размер на 9111.48 лева, с общ размер на месечната погасителна вноска 253.11 лева и падежна дата: 25-ти ден от месеца. Посочва, договорното възнаграждение за закупените допълнителни незадължителни услуги да е изискуемо с подписване на ДПК, но да се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и да се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.

Ищецът поддържа да е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 03.11.2023г. да е превел сумата в размер на 4000 лв. по банкова сметка на ответника, а от своя страна той се задължил да заплаща предоставения заем на равни месечни погасителни вноски в размер и срокове, съобразно погасителен план, неразделна част от договора, който да е получен от него на 03.11.2023г., заедно с Договора за кредит и СЕФ с Допълнителна преддоговорна информация. Твърди ответникът да не е изпълнил поетото с договора задължение, като е преустановил плащанията на погасителните вноски и е изпаднал в забава. От негова страна да са били направени плащания в общ размер на 1381,61 лева, но да са останали неплатени падежирали вноски от №5 до №22 от погасителния план. Поради плащане на вноските със забава, да са му начислени и лихви за забава, които също да не са заплатени. Сочи със сключване на ДПК, в унисон с принципа на свободното договаряне и по своя свободна воля страните да са се съгласили да сключат договора, включващ услуга „Фаст“, като закупуването на тази услуга да е било изцяло по желание на длъжника. Тя да съдържала възможността за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, 2 като в случая тя да е била използвана от него чрез ползване на приоритетно разглеждане на искането за кредит. Така, в процесния случай той да дължи възнаграждение на кредитора, за това че се възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за откриване на кредит и за възможността /опцията/ във всеки момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Излагат се съображения ответникът да е бил напълно запознат с условията на сключения Договор за потребителски кредит, да се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент същият да е бил наясно както с общата сума, която трябвало да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и погасяването на вноска. Предвид изложеното, иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2412/2025г. по описа на Районен съд-Хасково, следните суми: 1570.79 лева неплатена падежила главница, дължима от вноска № 5 с падежна дата 25.03.2024г. до вноска №22 с падежна дата 25.08.2025г.; 1736.16 лева неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 25.03.2024г. до вноска № 22 с падежна дата 25.08.2025г.; 1038.87 лева –неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 25.03.2024г. до вноска № 22 с падежна дата 25.08.2025г. и 529.17 лева - лихва за забава /мораторна лихва/, дължима от 26.11.2023 г. - датата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането. Претендира и направените по в заповедното и в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез упълномощен процесуален представител, с който оспорва исковете. Не оспорва да е сключил процесния договор за паричен заем с ищеца, по силата на който да му е предоставен заем в размер на 4000 лева при посочените в него параметри, в който да е предвидено заплащане за услуга „Фаст“ в размер на 2200 лева, но твърди общата сума сума за плащане по заема да не е обявената в него. Твърди да е извършвал плащания по договора, поради което да не дължи претендираните вземания в посочения размер. Предвид, че размерът на заемната сума от 4000 лв., а в исковата молба ищецът да признава плащане от 1381,61 лв., счита, че не дължи повече от 2618,39 лв. Твърди нищожност на клаузите, уреждащи допълнителна услуга „Факт“, поради противаречието им с императивна правна норма, неравноправието им и противоречието им с добрите нрави. Твърди и цялостна недействителност на договора за кредит. Излага съображения същият да е нищожен поради невключване на възнаграждението за допълнителна услугата в ГПР, заобикаляне на изискването по чл.19, ал.4 ЗПК, противоречие с императивните разпоредби на чл.11 ал.1, 10 ЗПК досежно съдържанието му, както и неравноправност на негови клаузи, които да не са уговорени индивидуално. Иска отхвърляне на предявените претенции като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА разноски по делото.

3

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупности съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От електронното ч.гр.д. №20255640102412 на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал Заповед № 1053 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №20255640102412 по описа на Районен съд-Хасково в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Д. В. Д. за претендираните със заявлението суми, представляващи вземания по договор за потребителски кредит № 40021133779 от 02.11.2023г., сключен между страните.

Установява се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 30.09.2025г. като длъжникът е подал възражение на 03.10.2025г.

– в законоустановения едномесечен срок. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е дал указания на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение, което е връчено на заявителя на 08.10.2025г. В законоустановения срок заявителят - ищец е подал иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Следователно, ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

Предмет на предявените искове е установяване на вземанията, за които е издадена Заповедта за изпълнение.

Обявено е за безспорно установено между страните, че на основание ДПК

№40021133779 о т 02.11.2023г. между тях е създадено кредитно правоотношение. От приетия по делото ДПК №40021133779 о т 02.11.2023г.се установява, че ищецът се е задължил и е предоставил на ответника, а ответникът е усвоил заемна сума в размер на 4000 лева за срок от 36 месеца, срещу задължението да я върне на месечни вноски, всяка в размер на 192.00 лв, при ГПР - 49.19%, ГЛП - 41.00%, лихвен процент на ден 0.11% и общо задължение по кредита в размер на 6911.48 лв.

Установява се от приетия №40021133779 о т 02.11.2023г., че страните са договорили едновременно с предоставяне на кредитната главница, кредитополучателят да закупи и допълнителна услуга – „Фаст” срещу възнаграждение в размер на 2200.00 лева, при месечна вноска по закупена допълнителна услуга в размер на 61,11 лева, дължима с месечната погасителна вноска по кредита. Договорено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 9111.48 лева, с общ размер на месечната погасителна вноска 253.11 лева и падежна дата: 25-ти ден от месеца.

Установява се, че от съдържанието на процесния ДПК, че е сключен при Общи условия.

Процесният договор за кредит е с предмет предоставяне на заемна сума, кредиторът е юридическо лице, което е банкова финансова, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, кредитополучателят е физическо лице, за което не се твърди и не са събрани 4 доказателства да извършва професионална или търговска дейност.

Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК.