Решение № 933 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330201768 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№26-1030000482/18.02.2026г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Пловдив, сектор –Пътна полиция Пловдив, с което на Д. К. К. на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, пълномощника на жалбоподателя – адв.М. навежда конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ангажира със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

По делото липсва спор, че на 27.01.2026г., около 07.28 часа в гр.Пловдив . бул.“Дунав „ –кръстовището с ул.Васил Левски „жалбоподателя управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Меган Сценик с рег.№ ***, като към момента на проверката водачът управлява мпс ,което не е регистрирано по надлежния ред ,служебно прекратена регистрация на 1

10.09.2025г.,във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП.

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително от приложените по преписката писмени доказателства, както и от служебно изисканите такива, включително тези приложени по представената прокурорска преписка. За изясняване на фактите по делото съдът кредитира и показанията на актосъставителя, който имаше спомен за процесния случай, като добросъвестно изложи всичко.

Освен това, от приобщените по делото справки от Гаранционен фонд е видно, че:

-автомобилът е имал застрахователно покритие по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за периода от 10.08.2024г. до 10.09.2025 г.;

-служебно е прекратена регистрацията на 10.09.2025в 04.29ч.

- застрахователното покритие е подновено след извършената проверка на 27.01.2026г. полицейска проверка, а именно считано от 29.01.2026г 10.56 ч.

От правна страна:

При така установените факти не подлежи на съмнение, че принципно за посочения автомобил са били налице основанията по чл. 143, ал.10 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата - била ли е извършена валидна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП към датата на констатираното управление на МПС, съответно съставомерно ли е безспорно установеното управление на дата 27.01.2026 около в 07.28 ч на процесното МПС от обективна и субективна страна като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Според чл. 143, ал. 10 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. “ По аргумент от чл. 143, ал.9 ЗДвП в приложимата редакция, преди 2025. г. служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП се извършваше с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИСКАТ/.

За отменената редакция на Наредбата важаха задължителните разрешения на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/ 2022 г. на ВКС и ВАС, според които: „Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

2

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност “, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация...“ След посоченото тълкувателно постановление и за преодоляване на последиците от него в чл. 143 ЗДвП са извършени с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. нарочни законодателни промени, по силата на които: задължението за органите на КАТ за изпращане на уведомление до собственика по смисъла на чл. 143, ал.10 ЗДвП е отпаднало; за сметка на това, за да се отговори на посоченото в тълкувателното 3 постановление положение, че „ ...Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация... “ с оглед извеждане на субективната страна, с новата редакция на чл. 143 ЗДвП изрично е предвидено, че служебната дерегистрация вече не настъпва с отбелязване в АИС-КАТ, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Посоченото се установява от новата редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП:

„Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства: при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства; при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство; в предвидените в закон случаи; при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП; при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. “ Служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143, ал.15 ЗДвП в нея не е предвиден нарочен ред за извършване. Още повече, че всъщност съгласно новите редакции на чл. 143, ал.15 и чл. 143, ал.18 ЗДвП служебната дерегистрация в тези специфични хипотези отново следва да се извърши чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Налага се следният извод: вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.10 ЗДвП, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз в ал. 9: „.. .Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство СЕ

ИЗВЪРШВА с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства...“.

В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства; конкретно за хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП вписването в Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, което пък по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, защото дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление и липса на публичен регистър водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да 4 уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти по делото горните принципни съображения водят на следните изводи:

Застрахователното покритие на процесния автомобил е изтекло след измененията в ЗДвП, тоест приложима към него е новата редакция на чл. 143 ЗДвП, изискваща служебното прекратяване на регистрацията да стане чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а не с вписване в АИС-КАТ.

Същевременно при извършена служебна справка се установява, че Националния регистър на пътните превозни средства не е публично достъпен и вписване в горепосочения смисъл не е направено по отношение на процесното МПС.

От приложените доказателства по административната преписка и изисканите такива по инициатива на съда се установява, че в процесния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено чрез вписване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/, а не с вписване в публичен Национален регистър на пътните превозни средства.

В този смисъл от представената по преписката справка за регистрация на МПС се установява, че: от Г аранционен фонд е изпратено уведомление до органите на КАТ, че автомобилът е без валидна гражданска отговорност; регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИС-КАТ . уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика от КАТ, доколкото според актуалната редакция на ЗДвП такова уведомление изобщо не се е дължало.

Националният регистър не е действащ все още ,както заяви и актосъставителя само проверка чрез Гаранционния фонд може даде информация на водача за гражданската отговорност.

Посоченото налага извод, че валидно служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил не е извършено, респективно към датата на проверката автомобилът не е притежавал качеството на такъв, който не е регистриран по надлежния ред и деянието е несъставомерно от обективна страна.