Решение № 6674 от 22.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6674 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100501823 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 04.01.2023г., постановено по гр.д. № 13664/2022г. на СРС, ГО, 144 състав, е уважен предявеният от “А. - С” ЕООД срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл. 137 от ЗЕ за заплащане на сумата от 1 250 лева – обезщетение за ползване в периода от 29.09.2020г. до 15.03.2022г. на топлопреносно съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ VI-163, кв. 58, м. Красно село – Плавателен канал, ул. „******* ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.

Жалбоподателят навежда оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че за да възникне основание за плащане на цена ищецът следва да докаже материалната си легитимация като кредитор на това вземане. От 1 представените по делото доказателства обаче не можело да се направи обоснован извод, че ищецът е собственик на процесната движима вещ, за която твърди, че се ползва неоснователно от въззивника. Сочи, че от обстоятелството, че едно лице има качеството на инвеститор на определен строеж не може да се формира извод, че е и собственик на изграденото съоръжение. Поддържа, че по делото не е установено, че насрещната страна е изградила абонатната станция и присъединителния топлопровод.

Жалбоподателят релевира доводи, че приетото като писмено доказателство по делото разрешение за ползване не представлява документ, който да легитимира ищцовото дружество като собственик на вещта. В условията на евентуалност, дори и да се приеме, че „А. – С“ ЕООД е собственик на съоръжението, то предявената претенция била неоснователна поради обстоятелството, че не е установено поведение на топлопреносното предприятие, което да представлява необоснован отказ за изкупуване.

Твърди, че ищцовото дружество не е депозирало необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване, а именно – документи, удостоверяващи собствеността на подписалите се собственици в протокола от общо събрание на етажните собственици, нотариално заверено споразумение, уреждащо взаимоотношенията между строителя/инвеститора и собствениците на имоти в сграда – етажна собственост. Нещо повече, към настоящия момент “А. - С” ЕООД не е подал заявление за изкупуване на процесните съоръжения, както и всички необходими документи, като по този начин е възпрепятствал изкупуването на топлинния обект. Счита, че по този начин ищецът се възползва от неправомерното си поведение, за да постави насрещната страна в невъзможност да сключи окончателен договор. Предвид изложеното твърди, че не е възникнало задължение за плащане на цена за ползването. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна “А. - С” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в производство и съобразно ангажираните от доказателства. Счита, че фактическият състав на предявената претенция е установен и са налице предпоставките на нормата на чл. 137 от ЗЕ за 2 присъждане на претендираното обезщетение. Сочи, че многократно са отправяни покани до ответното дружество за изкупуване на процесното съоръжение, но договор не е сключен. Предвид обективната невъзможност ищецът, който е построил съоръжението, да прехвърли собствеността върху него на трети лица, различни от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, счита, че е носител на правото да получи цената на ползването на същото от топлопреносното предприятие. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от “А. С” ЕООД осъдителен иск срещу ответника "Топлофикация София" ЕАД за сумата 1 250 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на описаната в исковата молба жилищна сграда за периода от 29.09.2020г. до 15.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че е собственик на присъединителен топлопровод и абонатна станция /съоръжения за присъединяване/, находящи се в жилищна сграда в гр. София, УПИ VI-163, кв. 58, м. Красно село – Плавателен канал, ул. „******* тъй като е изградил след съгласуване с ответника съоръженията за нуждите на топлоснабдяване на посочената сграда. Поддържа, че ответникът е получил владението върху процесните съоръжения и е открил абонатни номера на отделните етажни съсобственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Сочи, че собствеността върху изградените съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до три години от изграждането им, както и че за времето на ползването им от ответника преди преминаване на собствеността, се дължи цена за ползването съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Ответникът е отказал да изпълни задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, а продължавал 3 да ги ползва без да заплаща цена за това на ищеца.

Ответникът "Топлофикация София" ЕАД счита предявения иск за неоснователен. Не спори, че чл. 137, ал. 2 ЗЕ предвижда, че топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите, но счита, че ищецът би се обогатил неоснователно получавайки претендираната от него сума, като това било и в противоречие на основния принцип в правото, че „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“. Оспорва твърденията, че неколкократно е отклонявал поканите на ищеца за изпълнение на задължението за изкупуване на енергийния обект.

Твърди, че ищецът не е представил всички необходими документи, които следва да бъдат неразделна част от договора за присъединяване, което е довело до обективната невъзможност „Топлофикация София“ ЕАД да сключи окончателен договор за присъединяване. Поддържа, че не е доказано, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, тъй като възложителите посочени в документацията са етажните собственици в жилищната сграда. Посочва, че съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не се доказвало такова искане да е отправяно от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към „Топлофикация София“ ЕАД, нито дружеството необосновано да е отказало да изкупи процесните съоръжения.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на съдебно предявеното вземане за заплащане на обезщетение по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ. Прието е за установено, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, който извод е направен въз основа на чл. 8 от представения договор от 12.04.2005г., по силата на който собственик на съоръженията до прехвърлянето им на ответника е ищцовото дружество. Използването на съоръженията от страна на ответното дружество не е било спорно между страните. Размерът на дължимото обезщетение е определен съобразно кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза.

4

В разглеждания случай е безспорно във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че между страните е сключен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 12.04.2005г. Съгласно чл. 1 договорът обхваща взаимоотношенията на страните, свързани с необходимите условия за присъединяването на сграда – етажна собственост в гр. София, гр. София, м.“Красно село-Плавателен канал“ – ул. “******* към топлопреносната мрежа до сключване на договора за присъединяване. Според клаузата на чл.

2, ал. 1 присъединяването се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. В чл. 2, ал. 2 са уговорени техническите параметри на строежа. С чл. 8 от договора потребителят „А. –С“ ЕООД се е задължил да изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти. Уговорено е, че до прехвърляне на правото на собственост върху строежа в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ищцовото дружество “А. - С” ЕООД е негов собственик. Страните са уговорили в чл. 25 от договора, че „Топлофикация София“ ЕАД има право да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия към присъединителния топлопровод на строежа. Изрично в чл. 24 от договора страните са постигнали съгласие, че ответникът се задължава да поеме прехвърлянето на собствеността върху изградените съоръжения при условията на разсрочено плащане за срок не повече от осем години, като до прехвърлянето на собствеността, ищецът е техен собственик.

С оглед изложеното се налага извод, че при липса на данни по делото, че правото на собственост е било изгубено от ищеца посредством някой от нормативно предвидените в българското законодателство способи за изгубване на вещни права, то твърденията на ответника, че ищцовото дружество не се легитимирало като собственик на енергийния обект, са неоснователни, с оглед изрично уговореното между страните по договора, че след изграждането на обекта, същият придобива собствеността върху него.

По делото е представено разрешение за строеж от 21.04.2005г. на главния архитект на район “Триадица” на СО за “Външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда”, находяща се в гр. София, ул. “*******.

С разрешение за ползване № ДК-07-310 от 29.08.2005г., издадено от 5

Столична РДНСК, е разрешено ползването на строеж за „Външен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда на ул. „******* с местонахождение: УПИ VІ-163, кв. 58 по плана на гр. София, м. “ Красно село – плавателен канал“, район „Триадица“. Представен е и инвестиционен проект за процесното съоръжение, към който е приложен протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като пълно и обосновано. От заключението се установява, че по отношение на процесната инсталация са изпълнени всички технически изисквания относно въвеждането им в експлоатация по смисъла на ЗУТ, като абонатната станция е била въведена в експлоатация през м.06.2006г.

Посочено е още, че въз основа на представената строителна документация процесната инсталация била изградена за сметка на ищеца. Вещото лице е уточнило, че няма данни за окончателен договор за присъединяване на абонатната станция към топлопреносната мрежа на ответното дружество, но предвид представената справка относно ежемесечните стойности на доставена топлинна енергия /отчетена топлинна енергия/ по общия топломер в абонатната станция, както и ежемесечните стойности на потребената топлинна енергия /топлинна енергия за разпределение/ за периода от 01.09.2020г. до 31.03.2022г., може да се направи извод, че абонатната станция е била в експлоатация през процесния период, т.е. че процесните енергийни съоръжение се ползват от ответното дружество за доставка на топлинна енергия до абонатите /потребителите на топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост/. Стойността на цената за ползване на процесните ДМА, определена помесечно в рамките на процесния период от 29.09.2020г. до 15.03.2022г., е 2 611 лева, определена въз основа на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008г.

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbce3909-2930-444b-b405-948a4218908c