Решение № 3384 от 02.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3384 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100508770 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12007/18.06.2024 г. по гр.д. № 57807/2022 г. на Софийски районен съд, 76-и състав, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Т. Б., роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 83.39 лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 452725, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането; 16.19 лв. -обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г.; 20.69 лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.10.2020 г.; 5.02 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 31.10.2019 г. до 03.10.2022 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Т. Б., чрез особения представител адв.

И.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението.

Поддържа се, че съдът не е обсъдил възражението на ответника, че не е бил ползвател на топлоснабдения имот, тъй като не е бил влязъл във владение на същия. Позовава се на съдържанието на представения по делото нотариален акт, като твърди, че до предаване на владението на имота всички разходи за консумативи са за сметка на продавачите. Сочи се, че липсват доказателства ответникът да е влязъл във владение на имота. Жалбоподателят твърди, че по 1 делото не е представен протокол за осигурен/неосигурен достъп до имота, поради което счита, че топлинната енергия е отчетена незаконосъобразно. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна 2 собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 29, т. I, рег. № 205, н.д. № 27/2019 г. на нотариус Й.Л., рег. № 263 при НК, че Т. Б. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Предвид установеното в закона правило, че клиент на топлинна енергия е притежателят на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснобдения имот, правно ирелевантно е дали собственикът е във владение на имота или не, съответно дали го ползва. Следователно релевираното с въззивната жалба оплакване в тази насока е неоснователно.

При наличието на доказателство за притежание на право на собственост върху имота и при липса на данни за извършено разпореждане с него се налага изводът, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Предвид това ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия през исковия период и като такъв се явява страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителят-ответник дължи цената на доставената топлинна енергия.

Наведените доводи за незаконосъобразно отчитане на потребената топлинна енергия поради липсата на протокол за осигурен/неосигурен достъп до имота съдът намира за неоснователни. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период уредите в имота са били отчитани дистанционно, като не се установява да са били потребени топлинна енергия и битово горещо водоснабдяване в имота.

Претендираните от ищеца суми представляват единствено стойността на количеството отдадена топлинна енергия за сградна инсталация. С оглед това и предвид данните за реален отчет на имота, неотносимо се явява оплакването на ответника за липса на протокол за неосигурен достъп до имота.

По отношение на дължимостта на таксата за дялово разпределение и на обезщетенията за забава върху главницата за топлинна енергия и таксата за дялово разпределение не са заявени конкретни оплаквания във въззивната жалба, което препятства въззивния съд да провери правилността на решението в тази му част.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението на Софийския районен съд като правилно следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като отговорът на въззивната жалба има бланкетен характер, страната не е изпратила процесуален представител в проведеното 3 открито съдебно заседание и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва обаче да се присъдят сторените разноски за депозит за особен представител в размер на 200 лева.

Същевременно съдът констатира, че въззивното производство е образувано по жалба на страна, която се представлява от особен представител, и съответно не е заплатена държавната такса за настоящото производство, тъй като особеният представител не дължи заплащането й. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса, която е в размер на 25 лева.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12007/18.06.2024 г. по гр.д. № 57807/2022 г. на Софийски районен съд, 76-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Б., роден на **** г., чешки гражданин, паспорт № ****, изд. на **** г., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 200 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

ОСЪЖДА Т. Б., роден на **** г., чешки гражданин, паспорт № ****, изд. на **** г., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лева за държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието в процеса на „Бруната“ ООД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4