Протокол № 935 от 21.12.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 935 гр. Разград, 20.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично при закрити врати заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20213330200736 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:16 часа се явиха:

МАЛОЛЕТНИЯТ Е.. АЙХ. Е.. се явява заедно с баща си АЙХ. Е.. С. и адв. М.М., в качество му на лице, което защитава неговите права и законови интереси и в повереното възпитателно производство.

ЗА МЕСТНАТА КОМИСИЯ ЗА БППМН -Разград се явява председателят на състава, постановил решението за възлагане на възпитателна мярка, адв. И..

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ.

СЪДЪТ докладва постъпилата жалба от АЙХ. Е.. С., в качеството му на родител и законен представител на Е.. АЙХ. Е.., чрез повереник адв. М.М., против Решение №31 от 25.11.2021 г. на местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - гр. Разград, Възпитателно дело №31 от 2021 г. по описаната книга на комисията, с което на малолетния Е.. АЙХ. Е.. е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 от Закона.. Надзор, обществен възпитател за срок от три месеца. В жалбата се сочи, че детето се отглежда в семейна среда. Наложената мярка е несъобразена с нарушението и целите на наказанието. Липсват мотиви защо е наложена тази мярка. Счита, че не са били спазени разпоредбите на чл.16, ал.6 от Закона, тъй като родителите не са били запознати с доклада на член на комисията, нито доклада по чл. 21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето. Решението на комисията е постановено в нарушение на чл.21, ал.1 от 1

Закона с борбата за противообществените прояви.

Определена е една-единствена възпитателна мярка, като липсва комплексен подход при решаване на възпитателното дело.

Счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено, като неправилно, а наложената мярка да бъде заменена с възпитателна мярка по чл.13, ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

АДВ. М.: Поддържаме жалбата с представеното писмено доказателство, както и възпитателното дело. Няма да сочим други доказателства.

РОДИТЕЛЯТ А.Е.: Явих се на възпитателното дело, понеже бях призован. Тръгнаха да ме запознават Комисията, за което съм им благодарен, започнаха да ме запознават с докладна записка на служителя на Районно управление – Разград, който е изготвил докладната за случая и е предложил да бъде образувано и възпитателно дело. Въпросът ми там беше: Кой е решил? И защо Комисията си има пълно право да реши дали да образува възпитателно дело, или не? То е ясно, че полицията ще предложат да се образува възпитателно дело. Институциите, държавата, която трябва да помогне на такива с изключение на прокуратурата, защото се съобразяват със съда изцяло да се вживяват в предлагане на по-строги мерки и санкции срещу дадено лице, което не води до желание на превантивни мерки. Тогава им казах, че не е нужно да ме запознават с докладната на полицейския служител и с други материали. С Доклада на комисията не бях запознат, не ми беше предложено и да се запозная с този доклад, което впоследствие на убеждението, че този доклад не е изготвен, вече може да е там, но според мене е изготвен по стар. Лично мое мнение не набеждавам. Синът ми февруари месец се яви на такова възпитателно дело, с което пак не бях съгласен. Тогава огледах закона. Не бях съгласен, понеже нямаше физическо съприкосновение тогава. Някакво дете нагрубявала него и негов приятел и те го подгонили без да са го настигали и без да е имало някакво физическо, но тогава следва, че не трябва да го обжалвам това нещо, защото нека малолетният, в случая синът, ми въпреки че съм принуден постоянно да застана зад него. Нека да разбере силата на държавните институции, да разбере, че всяко нещо си има граници. Само за това разбрах, че има възпитателно дело, за което се учудих. Нека да мине през тази процедура, да види какво, е що е, освен санкции и поощрения на родителите си, има и други органи, които следят за неговото поведение. Мина всичко с предупреждение и така нататък . Този път найвероятно е имало някакво съприкосновение, стигам до този извод. Разговарял съм с него, лишил съм го от интернет и други домашни средства и така нататък. Предприел съм действия. Накарал съм съпругата ми не за друго, съпругата ми да се срещне с бащата на това дете, което се жалва и да се извини заедно с детето, не защото аз не мога да се извиня, понеже мъж с мъж, по друг начин, той ще ме възприеме като заплаха и ще ме нападне.

Затова накарах нея, тя да се извини на родителя на това дете. На възпитателното дело нямаше родители на другото дете. Допълнително щях да се извиня. Съпругата ми е разговаряла с господина. Кой е казал, че той пак не е предприел, но трябва, че не е било това начинът, че трябва да се стопират тези неща още в самото начало, за да не се промени 2 поведението на това дете при оформянето му като личност. Доста интелигентен е бил господинът и е приел извиненията. Казал даже мога да ви съдя и по частен път, но да си го избегна. Нека вашият син да разбере, че не се случват по този начин нещата, те са някакви отношения, които не следвало да приключат по този начин - блъскане ли било, обиждане и така нататък. Това е било. Синът ми се обади да се извини на това момче след това поне два пъти, ако са се срещали с това момче и са разговаряли пак му се е извинявало и все едно нищо не се е случило. Деца са, продължават да си играят. Като съм запознат порока на дадените институции, това е друг въпрос. Считаме, че мярката е прекалено тежка. Тези срещи не мисля, че ще постигнат ефекта. Бих предприел такива срещи с психолог. Не съм, но бих предприел. Бих предприел. Провеждам постоянни разговори с класния ръководител, за да предприемем съвместни такива действия по урегулиране, така да се каже, тя е много силна дума на действията. Това е моето становище. Две неща ми бяха предложенипериодични срещи с психолог тогава им казах, че тези периодични срещи с психолог, поскоро говорим за периодични задължителни. Не аз да го занеса ще го направя да го занеса и да проведат срещи с психолог и той, ако прецени, психологът, специалистът, като прецени да каже да има нужда. Психологът да ми предложи. Специалистът да каже. Да, срещнах се, разговарях с него, но не е достатъчно, имам нужда от друга среща. Това е едно, а пък задължителни периодични срещи с психолог, не го одобрих. Ясно съм казал, надявам се да е протоколирано, че задължителните периодични срещи биха му навредили на психиката, отколкото да му помогнат по някакъв начин. Той се чувства различен от другите, ще се чувства прокажен и така нататък, защото е задължително. Второто, което ми беше предложено е да му се проведат беседи с разясняване на законодателни разпоредби.

Законодател каква консултация на 12-годишно момче. Наказателния кодекс мога да му разясня някои неща. Аз мога да му разясня някои членове от Наказателния кодекс от Закона за закрила на детето и така нататък, но не е ли прекалено малко от това дете да го обсипем с информация за големи? Даже в някои случаи и големи не могат да възприемат тази информация и затова ги отказах тези приложения, точно заради това ги отказах. И излязох навънка и ми сервираха решението, с което се запознахме. Уважавам го и виждам напук, комисията е решила напук по-тежкото, пета точка. Вече, въпреки че са ми предложили полеките, по началните точки, там не мога да се сетя. Те и мен наказаха по този начин. Тези неща са му ясни. Аз съм си преценил за мене си, но мисля, че е много тежка мярката, която е наложена от комисията. Тежка е мярката, предвид цялата картина. Опитвам се да я видя, да я погледна картината с всичките й нюанси без да съм пристрастен. Опитвам се не от страната на родител, а просто да видя цялата картина. Лично съм получил уведомлението.

Оставен ми е един лист. Уведомен съм по надлежния ред. Това за предварителното не го знаех. С това не съм запознат. Уведомление, едно листче ми е дадено, където се разписах, че съм викан на възпитателно дело. Знам, че мога да бъда запознат, както е и редно, съгласно закона на Република България, но не знаех, че предварително мога да отида да се запозная.

АДВ. И.: Връчена ми е жалбата, запозната съм с нея. Считам я изцяло неоснователна, но по-нататък по същество ще изложа съображенията, когато ми дадете възможност за това.

3

АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на останалите от съдебната зала. малолетния Е.. АЙХ. Е.., като изведе

ДЕТЕТО Е.Е.: Казвам се Е.. Не съм идвал с училището тук. Аз съм в шести клас „б“ клас в училище „Васил Левски“ в град Разград. Зная, че съм в Съдебната зала, че съм в съда. Зная защо съм тук. Ще кажа. Ние бяхме на рожден ден на един мой приятел, Н..

Там бяхме с И. А., един Н.й, А., Т. и А.. Всички тези деца ги познавам. Те не са от моя клас, от моето училище са. А.с не е от моето училище, не знам от кое. Ние отидохме на рождения ден на моя приятел Н. и като разбрах, че този А.с ще идва, мислих да си тръгна, но от уважение към рожденика, защото там се бяхме скарали за нещо и той ми беше развалил тротинетката. С А.с сме се срещали на скейт-парка и той беше ми развалил, аз не заради това. Просто, нищо нямаше да му правя. Просто го виках да видим какъв е проблемът. Ние още отдавна имахме търкания с него и още отдавна се скарахме за тротинетката. Ние го викахме един месец и нещо, за да дойде да види какъв е проблемът, ама той никога не идваше. Ние отидохме на мястото, където той ни казваше да отидем да се срещнем и после ми звънеше и ми казваше, че няма да дойде и така месец и половина, после на рождения ден, а аз му натяквах през целия рожден ден за това, че ми е счупил тротинетката и защо не е дошъл. И като излязохме от рождения ден, също му натяквах и той ме бутна и ми каза: „Спри се“. То не беше точно като бутане, като удряне беше и аз му бутнах лицето. Кървища не знам откъде са дошли, разтърваха ни приятелите. Аз не съм го ударил, аз го бутнах по лицето с ръка. Не знам ударил ли съм го. Не съм постъпил правилно. Не трябваше да постъпвам така. Тъкмо бях купил тротинетката и беше чисто нова и ме беше яд за тротинетката. С А.с бяхме в добри отношения в началото, като се срещнахме, но после след случая с тротинетката си развалихме отношенията. След това не съм разговарял с А.с, само се извиних няколко пъти и не съм общувал с него, ама съм го виждал на скейт-парка. Той не е от моето училище, мисля, че е от училище „Икономов“, ама не съм сигурен. Той е в шести клас. С мама и с тати съм разговарял за случилото се.

Наложиха ми наказания. Спряха ми интернета. Говорихме си и им казах, че няма да се повтори. Не, само по причини например да ми развали нещо и да те обиждам, не обиждането, не. За обиждането няма да го ударя, за обиждането само с думи. Ще го обидя и аз. Това не е хубаво, ама за да не остана назаде, той като ме обиди и ми е много гадно аз да не му кажа нищо и затова и аз казвам. Защото, после ще ти кажат страхливец и така нататък. Ако някой ме удари, тогава мога да отвърна. Мислил съм как да ги избегна, за да не се случват тези неща. След тази случка с А.с, след това не ми се е случвало. По този случай не съм ходил при психолога при госпожа К.. За друго съм ходил. То беше много отдавна, декември месец мисля, че беше преди 1 година, подгонихме един, защото той ни наплюл, ама не сме го удряли нищо не сме му правили. Само веднъж разговаряхме с госпожа К.. Този разговор ми помогна. Каза ми как съм можел да го избегна да не се случва. Това, което тя ми каза, можеше да го приложа и със случая с А.с, ама просто.

Можех да го избегна с това, което тя ми каза. Извиних му се на А.с затова.

4

АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.

АДВ. И.: Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ приобщи към материалите по делото приложените преписки, изискани от МКБППМН-Разград.