Решение № 139 от 23.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Кюстендил, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно наказателно дело № 20251520200525 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. В. Д., с ЕГН **********, с адрес в с.Я., ул.“****“ №*** против наказателно постановление №9138/24.02.2025г. от 21.02.2025г, издадено от Началник отдел „Оперативен контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфрактура“ гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2500 лв.на основание чл.53, ал.1 т.2 пр.2 от Закона за пътищата.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, поради допуснати процесуални нарушения и липса на извършено нарушение.

Ответникът по жалбата е изразил становище за неоснователност на същата.

След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

На 07.02.2025г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН, за това, на същата 1 дата в 13.36 часа на път II-62, км.2+600, на отбивна площадка в посока гр.Дупница-гр.Кюстендил управлява и извършва превоз на товар /фракция/ с ППС с четири оси, марка „Ивеко“ с рег.№ **** без разрешение за дейностив рамките на специалното ползване на пътищата/ Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на тежки ППС.Необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с техническо средство –електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ….., ролетка ….., при което е констатирано, че са превишени максимално допустимите норми на раздел II от Наредба №11/2001г. на МРРБ, както следва: При измерено разстояние между осите 1.32 м. на двойната задвижваща ос, сумата от натоварване на двойната задвижваща ос на ППС е 28.105 т. при максимално допустимо натоварване ос от 19 т., съгл. Чл.7, ал.1 т.5 б „В“ от Наредбата, като превишението е с 9.105 т.ППС е тежко.Посочени са и нарушените законови разпоредби-чл.26, ал.2 т.1 б.“А“ ЗП, вр.чл.7, ал.1 т.5 б. „В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1 т.1 пр.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено от началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" и атакуваното наказателно постановление № 9138 от 24.02.2025г В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Г. и К., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение, протокол за измерване на превозно средство/кантарна бележка, заповед № РД-11-96/29.01.20256г., заповед № РД11-97/29.01.2025г. г., декларации за съответствие на ел. везна и ролетка и документи за извършени проверки.

Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги 2 кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.

Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

3

Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респ. издали.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно от представенaта заповед на актосъставителя изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗП съгласно чл. 21 г, ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица от агенцията с тези правомощия. Видно от представената по делото заповед се установява, че издателят на НП е имал съответната компетентност.

Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдът намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на 4 чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН . В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Както в АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Ето защо съдът дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал тежко ППС без да притежава разрешително за специално ползване на пътищата. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП.

В съдържанието на чл. 53, ал. 1 от ЗП е изброена хипотезата на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53, ал. 1, т. 2 нарушения на разпоредби от ЗП - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за 5 преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Според чл. 26, ал. 3 от ЗП разрешението се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.

За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП , е необходимо ППС да е "извънгабаритно" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. или "тежко" по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е поголяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6, или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба.

В разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е определено кои превозни средства са тежки, а именно тези които имат натоварване на ос по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. В настоящия случай доколкото разстоянието между осите на управляваното от жалбоподателя превозно средство е 1, 32 м., то приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.