Решение № 229 от 20.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Кюстендил, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Дж.а

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№14233/11.12.2024 г. от Е. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* чрез пълномощника адв. Д. З. от КАК, със съдебен адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ул. ***, насочена срещу Решение №1117/25.11.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. №317/2023 г. по описа на същия съд.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, приемайки го за неправилно и необосновано. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че ищецът не е доказал размера на претендираните вреди от неизпълнение задължението на ответника, а именно стойността на вещите, за които се твърди да са се намирали в каса в охранявания обект и съответно откраднати през декември 2019 г.

Намира за доказано обстоятелството, че от имота на ищеца е изнесена цялата огнеупорната каса, находяща се в спалното му помещение в къщата на ул. ***, гр. К., за което било образувано досъдебното производство, приложено по делото. Сочи, че от свидетелските показания на разпитаните свидетели се установило, че е притежавал такава, със съхранявани в нея ценни вещи и револвери, а отнетите вещи били описани, подробно в приетото като доказателство по делото Удостоверение изх. № УРИ19102431/11.02.2020 год., издадено от РУ на МВР - гр. Кюстендил. Приема, че същото представлява официален писмен документ, неоспорен в производството, поради което не било обосновано от PC - Кюстендил да го игнорира от доказателствения материал по делото. Пояснява, че обстоятелството, че такъв официален писмен документ не се 1 намира в папките на Досъдебното производство, че същото е изпратено от друг орган Районна прокуратура - Кюстендил, в което не се съдържат удостоверителни документи на РУ на МВР - Кюстендил, а само действия по разследването.

Сочи, че с доклада по делото не са дадени указания за представяне на доказателства, удостоверяващи вида на отнетите вещи, доколкото не били и оспорени официално представените от държавни органи документи, доказващи вида и броя на отнетите вещи.

За неправилен се приема и изводът на съда, че ищецът не бил уведомил ответното дружество за наличието на каса, за ценностите в нея и не бил съставен опис на съдържанието в касата, съответно по делото липсвали и документи, установяващи собствеността на вещите, за чиято липса ищеца претендира вреди. Този извод се оспорва с довода, че не е задължение на възложителя – ищец да предоставя опис на вещи в дома си, в който има назначена охрана от ответника, за да претендира неизпълнение на договор с ответника, тъй като съобразно уговореното в договора предмет на охраната била именно къщата на ул. ***, където се е намирала огнеупорната каса и описаните в нея вещи, а инсталираната СОТ система обхващала и охраната на къщата, респ. от уговореното в договора се установявало, че изпълнителят се е задължил да охранява къщата на ищеца, находяща се в гр. К., ул. ***.

Твърди, че безспорно се доказало по делото наличие на предпоставките на чл.

82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно: 1) наличие на действително облигационно правоотношение по договор за охрана с технически средства на обект - Договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули № 250000053/18.04.2017 г. с охранителна фирма „от „ВИП Секюрити” ЕООД за охрана на обект „Жилище, гр. К., ул. ***** между ищеца и ответника „ВИП Секюрити” ЕООД с ЕИК 121819662, безсрочен; 2) неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника - на 21.12.2019 г. представителя в гр. Кюстендил на ответника - лицето И.Й., който е установил, че само обекта на ищеца е бил без електрозахранване (другите в този район са си имали електрозахранване) и че в Централата на ответника са получили тази информация, както че, освен без електрозахранване, обектът бил и с изтощена батерия.; 3) настъпването на имуществени вреди - образувано е ДП № 1321/2019 г. по описа на РП - Кюстендил, същото с № 1242/2019 г. по описа на РУ на МР - Кюстендил, отдел „Разследване“ за отнети чужди движими вещи от владението на Е. З. Т. - престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.2, вр. чл. 194, ал.1 от ПК, за което е издадено и Удостоверение от РУ - Кюстендил, изх. per. № 1910-243/11.02.2020 г. и 4) причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносния резултат.

Доказано по делото било и обстоятелството, че именно ответникът носи отговорност за отнемането на вещите, които са били в къщата на ищеца, поради което и искът по отношение на вредите, претърпени от противоправното отнемане от трето лице се явявал основателен.

Въззъвникът приема за неправилно решението и в частта, в която съдът е отхвърлил иска за обявяване нищожност на клаузите на т. 15.2, на т. 16.1, на т. 18.1, на т. 19.1 буква „ з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“, всички от Раздел V „Имуществена отговорност на изпълнителя“ от Общите условия за изпълнение на услуги по охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули на ответника ВИП Секюрити” ЕООД, с ЕИК 121819662. Цитираните клаузи се приемат за нищожни като уговорени във вреда на потребителя и неотговарящи на изискването за добросъвестност, водещи до значително неравновесие между правата и задълженията 2 на търговеца и потребителя. Клаузите на т. 15.2, на т. 16.1, на т. 18.1, на т. 19.1 буква „з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“, всички от Раздел V „Имуществена отговорност на изпълнителя“, включени в Общите условия, не били уговорени индивидуално и поради това потребителят - ищец да не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). Твърди, че формулираният в клаузите по т. 19 от ОУ изключен риск бил във вреда на ищеца и бил формулиран достатъчно неточно и неясно, така че да доведе до безгранично разширително тълкуване.

Сочи, че при нарушение на съдопроизводствените правила - при неправилно възприятие на фактическата обстановка по спора, съдът е приел, че ищецът носи отговорност за изправността на електрозахранването в имота, без да приеме установени по делото факти, че електрозахранването в имота било спряно от лицето/лицата, които са манипулирали охранителната система, за да влязат в дома на ищеца, тъй като в съседните къщи е имало електрозахранване и това не можело да се вмени в отговорност на ищеца, който е бил в САЩ по това време.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „ВИП Секюрити“ ЕООД, действащи чрез процесуалния си представител адв. С. К.. Оспорва се основателността на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемото дружество се консолидира с извода на първостепенния съд, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се направи обоснован извод, че твърдените за откраднати от ищеца вещи са негова собственост и са се намирали в твърдяната за открадната каса по време на соченото от него събитие.

Сочи, че представеното по делото Удостоверение УРИ 191000-243/11.02.2020 г., издадено от РУ – Кюстендил, описвало единствено твърденията на пострадалото лице, а не представлявало реално доказателство относно конкретния предмет на спора, при което правилно не му била придадена исканата от въззивника доказателствена сила.

За неотносимо към предмета на спора въззиваемото дружество счита и установяването на това, дали въззивникът носи качеството на лице по чл. 50, ал. 3 и чл. 56 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, доколкото последното не би било доказателство за наличието на твърдените за откраднати оръжия в огнеупорната каса.

Оспорва се като неправилен доводът на въззивника, че не е имал задължение да оповести, че в охранявания обект съществува каса с ценности. Противното разбиране се аргументира с т. 16 и т. 16.1. от Общите условия, приложими към сключения договор за охрана, където било заложено, че възложителят по Договора е длъжен да направи това, в случай, че такива са налични, като са предвидени възможности за оглед и опис или попълнена при сключване на договора декларация- опис на вещите.

За неясни се приемат твърденията във въззивната жалба, че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество с довода, че въззивникът не посочва точно в какво се заключава неизпълнението на Договора от страна на „ВИП Секюрити“ ЕООД и конкретно кои клаузи са нарушени.

Доказано било в първоинстанционното производство, че „ВИП Секюрити“ ЕООД е изпълнило своите задължения по сключения между дружеството и ищеца договор за охрана на имущество. Небрежност от страна на въззивника препятствала предоставянето на услугата по охрана. Твърди, че именно въззивникът, като 3

Възложител по договора, е имал задължението да осигури електрическо захранване на обекта и техническата изправност на средствата за охрана. Като не е сторил това, ответното дружество е било поставено в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора за охрана. Това се установявало и в приетата от съда съдебно - техническа експертиза, която посочвала като причина за нарушената връзка между сигнално охранителната системата (СОС) на охранявания обект и мониторинг центъра на „ВИП Секюрити“ ЕООД изтощеният заряд па батерия на техническото устройство, дължаща се на прекъснато електричество в имота, продължила близо 24 часа. Акцентира, че при липса на получен алармен сигнал за незаконно влизане в обекта, не би могло да се твърди наличие на неизпълнение на задължението за реакция, предвид факта, че такъв сигнал не е получаван от страна на охранителното дружество.

Нещо повече, видно било от приложените по делото прокурорската преписка и извлечения от мониторинг центъра за обекта, от изслушаните свидетелски показания на свидетеля Й., както и от експертизата на вещото лице, че за периода от 1 8.12.2019г., 22:00:08 ч. до 24.12.2019г., 15:00:38 ч., период в който попада и периодът, в който се твърди, че е извършена кражба от обекта на ищеца, обектът на Възложителя не е бил под охрана, охраната е била деактивирана с код или дистанционно и не е активирана след това, поради което претенцията за ангажиране отговорността на „ВИП Секюрити“ ЕООД се приема за изцяло неоснователна.

Въззивникът не бил изложил аргументи и относно причинно-следствената връзка между твърдяното от него неизпълнение на договора и настъпилия вредоносен резултат в охранявания обект. Сочи, че няма как изпълнителят на услугата да носи отговорност, ако възникналите за ищеца вреди са следствие от неизправност на собствените на изпълнителя технически средства или липса на електрическо захранване в обекта. Акцентира, че услугата по договора не е застрахователна по същността си и няма за предмет пълно покритие на всички рискове на потребителя.

Моли въззивния съд да вземе предвид и това, че ответника своевременно е направил възражение за настъпила погасителна давност, с настъпването на която претендираното от въззивника вземане - обезщетение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е погасено.

На следващо място сочи, че правилно първоинстанционният съд е заключил, че атакуваните от въззивника като нищожни клаузи в Общите условия към Договора, а именно т. 15.2., т. 16.1., т.18.1., т. 19.1. букви „з“, „и“, „й“ и „к“, както и раздел V „Имуществена отговорност на изпълнителя“ не водели до ограничаване правата на въззивника, а точно обратното, разпоредбите се приемат за логично обусловени и целесъобразни, предвид естеството на Договора.

Възразява се срещу заявените доказателствени искания, като последните се приемат за преклудирани в хипотезата на чл.266, ал.1 ГПК.