Определение № 834 от 30.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Бургас, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Съдебни

ВИОЛЕТА АТ. ДИЯНОВА заседатели: ЗЛАТИНА ХР. ВЪЛКОВА при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Деян Г. Петров като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Наказателно дело от общ характер № 20232100201589 по описа за 2023 година

Окръжна прокуратура-Бургас, редовно призована, се представлява от прокурор Деян Петров.

Подсъдимият Б. М. И., редовно призован, се явява.

Явява се адв.Веселин Петров от Адвокатска колeгия – Монтана, като упълномощен защитник на подсъдимия И..

Подсъдимият Й. Н. В., редовно призован, се явява.

Явяват се упълномощените защитници на подсъдимия В. адв. Живко Нейчев от Адвокатска колегия – Бургас и адв.Павлина Манчева от Адвокатска колегия – София.

Подсъдимият Х. Т. Т., нередовно призован, не се явява.

Явява се адв.Владимир Господинов от Адвокатска колегия – Бургас, определен за служебен защитник на подсъдимия Х. Т. в досъдебното производство.

Държавата чрез министъра на финансите, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът докладва на страните постъпили: писмо от ОД на МВР – Бургас с рег. № УРИ № 251000-9307/25.04.2024г. относно оперативно-изирвателните 1 мероприятия по отношение на подсъдимия Х. Т. Т. с ЕГН ********** и справка от ОД на МВР – Бургас с рег. № УРИ 251000-16575/23.07.2024г. относно информация за регистрираните задгранични пътувания на Х. Т. Т. за периода 01.01.2014 г. до 22.07.2024 г.

В настоящия случай съдът намира, че са налице основания за провеждане на производството при условията на чл.269, ал.3 от НПК по отношение на подсъдимия Х. Т. Т., независимо че участието му е задължително предвид повдигнатото обвинение. Разглеждането на делото в негово отсъствие, според съдебния състав, няма да попречи за разкриването на обективната истина. Той е нередовно призован, но по делото са установени две от основанията на чл.269, ал.3 от НПК. Установено е, че не е намерен на посочения от него адрес, а от получените писма от ОД на МВР - Бургас, натоварена с издирването на подсъдимия Т., с цел установяване на неговия адрес и връчване на съдебните книжата по делото, се установява, че местоживеенето му не е известно. Данните сочат, че на 14.02.2014г. същият е напуснал страната, като към настоящия момент няма регистрирано обратно влизане през ГКПП на страната. На 12.12.2017г. в посолството на Република България в Кралство Швеция подсъдимият Т. е подал заявление за издаване на лична карта. Тези налични данни категорично сочат, че същият пребивава трайно в чужбина, т. е. налице е и основанието на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, като липсват данни за неговото местоживеене там с оглед призоваването му по делото. Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4 б.“а“ от НПК, като това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

При разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия е налице хипотеза на задължително участие на защитник, поради което и на основание чл.25, ал.1 и чл.26, ал.2 от ЗПрП, вр. чл.94, ал.1, т.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на подсъдимия Х. Т. Т., ЕГН **********.

НАЗНАЧАВА адв.Владимир Господинов от АК-Бургас за служебен защитник на подсъдимия Х. Т. Т., ЕГН **********, в съдебното производство.

АДВ.ГОСПОДИНОВ: Запознат съм с материалите по делото и мога за осъществя защитата на подсъдимия Т. в настоящото производство. Връчени са ми съдебните книжа.

2

Председателят на съдебния състав предоставя възможност на страните за становище по допустимостта на предявените граждански искове от гл.юрисконсулт Карабелева в ТД на НАП - Бургас като представител на Министъра на финансите срещу подсъдимите Х. Т. Т. за сумата от 560 590,44 лева в едно със законната лихва от датата на увреждането, срещу подсъдимия Й. Н. В. за сумата от 702 850,48 лева, в едно със законната лихва от датата на увреждането и по отношение на подсъдимия Б. М. И. за сумата от 318 148,00 лева, в едно със законната лихва от датата на увреждането, с искане за конституиране на държавата чрез министъра на финансите като граждански ищец.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че предявените искове са допустими. Исковите молби са депозирани своевременно от държавата в качеството й на ощетено юридическо лице от престъпленията, включени в обвинителния акт, но въпреки това считам, че същите не следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство. Делото се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането на предявените граждански искове би усложнило допълнително и без това комплицирания предмет на делото. Гражданската претенция включва и такава за лихви, което допълнително би забавило и затруднило настоящото наказателно производство, тъй като евентуалното й доказване е свързано с назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Моля за произнасяне в този смисъл.

АДВ.ПЕТРОВ: Считам, че така предявените искове в наказателното производство са допустими. Спазен е срока за тяхното предявяване, считам, че те са своевременно предявени. Относно обаче разглеждането им съвместно в наказателното производство, няма как да не се съглася с прокуратурата, като подкрепям тези съждения, като допълнително ще изложа следното:

По делото инкриминираното престъпление е свързано с множество данъчни периоди. Ощетеното юридическо лице, за да иска търсената обезвреда, трябва да съобрази точно през кой период, каква вреда е понесло.

Това е свързано и с лихвата за забава, нейното изчисляване по периоди. Освен това, следва да се има предвид, че тази обезвреда във всички случаи ще се окаже различна от установяванията, които са в ревизионните актове. Ясно е, че в настоящото производство въпросните ревизионни актове нямат 3 презумптивна доказателствена сила, за което е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС и изясняването на иска относно неговия размер неизбежно влече назначаване на експертизи, в смисъл съдебно-счетоводни експертизи. Тъй като процесуалният представител на държавата го няма, той трябва да формулира недотам лесни за формулиране въпроси към вещото лице. Ето защо считам, също като представителят на прокуратурата, че въпросните искове, макар и допустими и своевременно предявени, не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство предвид не само фактическата и правна сложност на делото, но и спецификата на обвиненията и периодите, през които са извършени деянията, които от своя страна влекат твърдяното от прокуратурата увреждане на държавата, която се явява ощетено лице. По тези съображения, моля съда да приеме, че исковете, макар и допустими и своевременно предявени, не следва да бъдат разглеждани в рамките на настоящото съдебно производство.

АДВ.МАНЧЕВА: От името на подзащитния ни, моля да не приемате за съвместно разглеждане предявения граждански иск. Съображенията са следните:

Считаме, че същият, предявен срещу подсъдимия Й. В., е недопустим, тъй като е погасен по давност. Правим възражение за изтекла давност на основание чл.110 от ЗЗД и моля да не го допускате до разглеждане.

Последното деяние по обвинението спрямо В. е от м.септември 2013г., откогато до предявяване на гражданския иск са изминали повече от десет години. Следващото ни възражение, свързано с давността е, че съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно ал.2 от същия член с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или е разсрочено. Абсолютният давностен срок, с който се погасяват публичните задължения, е изтекъл. Към настоящия момент вземането на държавата е погасено по давност, поради което няма данъчно задължение, което да се яви вреда на държавата по смисъла на чл.45 от ЗЗД и да се предяви иск за нейното обезщетяване.

4

Не на последно място, съгласно чл.88, ал.2 от НПК, разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на делото. Приемането и разглеждането на гражданския иск би усложнило и без това тежкия, сложен и обемен наказателен процес по настоящия казус, в който се присъединяваме към становището на прокуратурата и на колегата П., за да се допусне разглеждане и на претенцията на държавата за непозволено увреждане.

Съгласно ТР № 4/2016г. на ОСНК на ВКС при решаване на въпроса за допустимост на гражданския иск следва да е ясно приключило ли е производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер, за да се избегне двойното събиране на едно и също задължение. От данните в обвинителния акт в обстоятелствената част и от цитирания

Ревизионен акт

№

21513110297/31.01.2014г. е ясно, че той е отменен по административен ред.

Този размер, цитиран в ревизионния акт, е пряко свързан и с размера на данъчното задължение, за което подзащитният ми е обвинен. В досъдебното производство не са изяснени въпросите, свързани с окончателното решаване на данъчното производство, размера и събирането на данъчното задължение, което е още едно обстоятелство, заради което считаме, че гражданският иск не следва да се приема за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Моля да не приемате предявения граждански иск.

АДВ.НЕЙЧЕВ: Изцяло поддържам становището на колегите, говорещи преди мен и представителят на държавното обвинение относно това, че не следва да се приема за разглеждане предявения от данъчната администрация граждански иск срещу Й. В. на посочените основания. Към изложеното само ще направя една такава вметка. На стр.25, първите четири реда от обвинителния акт е посочено, че „през м.септември 2013г. НАП е наложило запор върху имущество на дружеството, говорим за „Т. А.“, за което на Й. В. му е повдигнато обвинение, че има някаква връзка с това дружество, за сумата от 450 000 лева, който впоследствие бил вдигнат, тъй като били спечелени делата...многоточие. Тук имаме индиция за налагане от данъчната администрация на запор за 450 000 лева преди 11 години, като впоследствие запорите са вдигнати поради това, че по някакъв начин задълженията на „Т.А.“, за което той е обвинен, са отменени било от съд, било от началника на съответната ТД на НАП, който има право да ревизира, да проверява и отменява ревизионни актове. В съдържанието на обвинителния акт се 5 съдържат данни и за неоснователност на предявените граждански искове.

Дори и да приемете, че са допустими, те очевидно са допустими, дори да приемете, че следва да се разгледат в това дело, вие следва да събирате доказателства за техния размер, да не говорим за лихви и т.н. Парекселанс чл.88 от НПК изисква предявеният граждански иск да отговаря на поставените изисквания и високите юридически критерии на ГПК. Това, което е представено пред вас, няма нищо общо с гражданския иск по смисъла на ГПК, освен думата граждански иск, няма никакви юридически изисквания.

Моля да не приемате за съвместно разглеждане предявения граждански иск за разглеждане.

АДВ.ГОСПОДИНОВ: Напълно споделям изразените дотук становища, както на прокурора, така и на защитниците и с оглед на процесуална икономия, процесът ще бъде достатъчно сложен, заявявам, че са налице дори повече от необходимите пречки за приемане за разглеждане на гражданските искове, заедно с наказателния процес. Ето защо, моля те да не бъдат приети за съвместно разглеждане.

ПОДС.И.: Съгласен съм със становището на адвоката ми.

ПОДС.В.: Съгласен съм със становището на адвокатите ми.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След тайно съвещание съдът намери следното:

Съдът, като взе предвид становищата на страните и съобрази закона намира, че обективно и субективно съединените граждански искове са допустими, тъй като са своевременно предявени в срока по чл.85, ал.3 от НПК и отговарят на формалните изисквания по ал.1 на посочената по-горе разпоредба. Независимо от това намира, че не са налице основания за приемането им за съвместно разглеждане по делото. Съдебната практика е последователна, че е допустимо приемане за съвместно разглеждане на граждански иск по делата, образувани за престъпления по чл.255 от НК, когато този иск е основан на деликтно причинени вреди на държавата. Според съда обаче, съвместното разглеждане на предявените от страна на държавата чрез министъра на финансите граждански искове, би затруднило наказателното производство в неговата съдебна фаза, поради което съдът намира, че същите не следва да се приемат за съвместно разглеждане.